Витамините обикновено се класифицират според това дали са разтворими или не в мазнини или вода. Мастноразтворимите витамини включват още витамини D и K, които не се отделят от организма с урината и поради това прекомерният им прием представлява определен риск за здравето и може да причини увреждане на здравето. Витамин D е незаменим при усвояването на калций и фосфор за образуване на кости и зъби. Той е най-необходим в детска възраст, когато неговият дефицит причинява скелетни деформации при малки деца.
Слънчев витамин
Витамин D включва група вещества D2, D3, D4 и D5 с техните провитамини, които се характеризират с антирахитичната си активност. Тъй като организмът го прави сам, той е по-скоро хормон, отколкото витамин. Действието му в човешкото тяло е сложно и засяга главно метаболизма на калция и фосфора, подпомага усвояването на калция от червата и, заедно с хормона на паращитовидните жлези, и абсорбцията от костите.
Източници на витамин D са сардини, рибено масло, херинга сьомга, но също така черен дроб, яйчен жълтък и масло. Абсолютно добрият източник обаче е слънчевата светлина. Кърмачетата, малките деца и възрастните хора страдат от липса на "бебе", което се проявява чрез изкривяване, омекотяване и изтъняване на костите. Има също мускулна слабост, нервни разстройства, повишена податливост към инфекции, уголемяване на ставите, раздразнителност, нарушения на съня, депресия и късогледство.
През първите месеци от живота на децата се проявява напр. мека глава и черепът има квадратна форма, в средата често е разделен от жлеб. Характерно е и подуването на ребрата при прехода на костната и хрущялната част, т.нар рахитична броеница и има промени във формата на гърдите. При голям и по-постоянен дефицит на витамин D се появяват деформации на гръбначния стълб, таза и крайниците.
При засегнатите деца вижте двигателно забавяне (забавяне), мускулна слабост или загуба на апетит. Острият дефицит на витамин D се проявява при рахит. Най-често се появява през първите две години от живота на детето и при 60% от децата с тегло при раждане до 1500 грама вече през първите три месеца от живота .
Профилактиката започва с първото посещение на педиатър, който винаги изследва главата на детето, скелетната му форма, двигателното развитие и цялостното благосъстояние. Витамин D под формата на капки предписва от края на втората седмица от живота. На здравите бебета се дава по 1 капка на ден, две недоносени бебета. Като част от профилактиката на рахит, през първата година от живота на детето трябва да се дадат две бутилки от 10 ml капки.
През втората година "déčko" може да продължи да се дава, особено през зимните месеци,
когато липсва биологично активна слънчева светлина. Тъй като витамин D е мастноразтворим, на децата трябва да се дават капки върху чаена лъжичка мляко или каша, но не в чай или директно върху чаена лъжичка, тъй като това ще загуби своята ефективност.
Внимавайте обаче от предозиране, по-високите дози могат да допринесат за декалцификация на меките тъкани, нарушен правилен растеж и увреждане на бъбреците, но също така да причинят дефицит на витамин К.
Промените в начина на живот по време на възпитанието на кърмачетата, свързани с неправилно хранене, също могат да допринесат за развитието на рахит. Бебетата, които не са кърмени, често получават мляко, витамин D, калций и фосфор (Sunar).
Това заболяване е по-често и при деца, хранени с предимно брашно, което намалява абсорбцията на калций от червата и деца с различни видове алтернативи - веганско, лактозно-вегетарианско, макробиотично и друго хранене, които влияят на недостатъчното снабдяване с протеини калций и фосфор и са подходящи до след третата година от живота.
Незаменима "патица"
Витамин К е група съединения, важни за съсирването и регенерацията на кръвта, както и за образуването на протеини, здрави кости и други тъкани. Помага при тромбоза на коронарните артерии, подпомага правилната чернодробна функция, действа като превенция срещу инфекция при деца.
Той се съдържа главно в растителната храна и се произвежда от действието на чревни бактерии в човешкото тяло или се произвежда синтетично. Нуждата от този витамин се увеличава с приложението на антибиотици, когато чревната микрофлора е нарушена.
Тъй като новородените и кърмачетата все още нямат достатъчно черва, „населени“ с батерии с витамин К и имат нисък хранителен прием по време на кърмене, те са доста изложени на риск от хеморагично заболяване, което се проявява с повишено кървене при иначе здраво дете.
Ранна форма на заболяването се появява в рамките на 24 часа от живота и в края на 2-ра до 12-та седмица от живота на детето, което може да бъде много опасно поради тежко мозъчно кървене с конвулсии, лошо пиене и неуспех да процъфтява.
Педиатрите дават по 1 капка витамин К на бебета след раждането не по-късно от 12 часа, след това една и съща доза в чаена лъжичка мляко веднъж седмично през първия месец, по време на изключително кърмене веднъж месечно, обикновено през първата половина от живота на детето . Ако бебето е хранено, приложението на витамини не е необходимо при здрави бебета.
Недостигът на витамин К, който често засяга деца с нарушена чревна микрофлора и ефектите на антибиотиците, се проявява чрез бавно съсирване на кръвта, кървене от носа и дефицит на тромбоцити. Прекомерният прием може да доведе до кръвна картина, свръхчувствителност и алергични кожни алергии.