с инф 10x1 ml/10 mg (lk.inj.skl.)
Съдържание на резюмето на характеристиките (SPC)
Приложение №. 2 към решението за промяна в разрешението за пускане на пазара на лекарствен продукт №.: 2010/03891-Z1B
КРАТКА ХАРАКТЕРИСТИКА НА ПРОДУКТА
1. ИМЕ НА ЛЕКАРСТВЕНИЯ ПРОДУКТ
2. КАЧЕСТВЕН И КОЛИЧЕСТВЕН СЪСТАВ
1 ml концентрат за инфузионен разтвор съдържа 10 mg винорелбин, еквивалентно на 13,85 mg винорелбин тартарат.
Всеки флакон от 1 ml съдържа 10 mg винорелбин (като тартрат).
Всеки флакон от 5 ml съдържа 50 mg винорелбин (като тартрат)
За пълен списък на помощните вещества вижте точка 6.1.
3. ЛЕКАРСТВЕНА ФОРМА
Бистър, безцветен до бледожълт разтвор с рН от 3,3 до 3,8 и осмоларност от приблизително 330mOsm/l.
4. КЛИНИЧНИ ДАННИ
4.1 Терапевтични показания
Винорелбин е показан за лечение на:
- Недребноклетъчен рак на белия дроб (стадий 3 или 4),
- Като монотерапия при пациенти с метастатичен рак на гърдата (етап 4),
където химиотерапията с антрациклин и таксани е неуспешна или е неподходяща.
4.2 Дозировка и начин на приложение
Само за интравенозна инфузия.
Visera трябва да се дава в сътрудничество с лекар, който има достатъчно опит в лечението на цитостатици.
Интратекалното приложение е противопоказано.
За инструкции относно разреждането на лекарствения продукт преди приложение вижте точка 6.6.
Visera трябва да се дава бавно чрез болус (5-10 минути) след разреждане в 20-50 ml физиологичен разтвор или в 50 mg/ml (5%) разтвор на глюкоза, или чрез кратка инфузия (20-30 минути) след разреждане в 125 ml физиологичен разтвор или в 50 mg/ml (5%) глюкозен разтвор. След приложение вената винаги трябва да се промива чрез инфузия на физиологичен разтвор.
Недребноклетъчен рак на белия дроб:
При монотерапията нормалната доза е 25-30 mg/m 2, прилагана веднъж седмично. При полихимиотерапията режимът на приложение се управлява от режима на лечение. Може да се използва нормална доза (25-30 mg/m 2), но честотата на приложение е намалена, напр. според режима на лечение на 1 и 5 ден всяка трета седмица или на 1 и 8 ден всяка трета седмица.
Напреднал рак на гърдата или метастатичен рак на гърдата:
Нормалната доза е 25-30 mg/m 2, прилагана веднъж седмично.
Максимално поносима доза на приложение: 35,4 mg/m 2 телесна повърхност.
Само за възрастни: Безопасността и ефикасността при деца не са установени.
Препоръчва се внимателно проследяване на хематологичните параметри при пациенти с тежко чернодробно увреждане. Дозата може да бъде намалена (вж. Точки 4.4 и 5.2).
Не се налага корекция на дозата при пациенти с бъбречно увреждане (вж. Точка 5.2).
4.3 Противопоказания
- интратекалната употреба е противопоказана
- свръхчувствителност към винорелбин или други алкалоиди на винка
- брой неутрофили 9/l или тежка, продължаваща или скорошна инфекция (през последните 2 седмици)
- брой тромбоцити под 7,5 x 10 10/l
- кърменето трябва да се преустанови по време на лечението с винорелбин (вж. точка 4.6).
- тежко чернодробно увреждане, несвързано с туморния процес
- жени с детероден потенциал, които не използват ефективна контрацепция (вж. точки 4.4 и 4.6)
- в комбинация с ваксина срещу жълта треска (вж. точка 4.5)
4.4 Специални предупреждения и предпазни мерки при употреба
Само за интравенозно приложение.
По време на лечението трябва да се извършва подробен хематологичен мониторинг (определяне на хемоглобина)
и броя на левкоцитите, неутрофилите и тромбоцитите преди всяка нова инфузия) като основен риск
по време на лечението с винорелбин е инхибиране на хемопоетичната система.
- Основната ограничаваща дозата нежелана реакция е неутропенията, която не е кумулативна, има долна граница между 7 и 14 ден след приложението и е бързо обратима в рамките на 5-7 дни. Ако броят на неутрофилите е по-малък от 1,5 x 10 9/l и/или броят на тромбоцитите е по-малък от 7,5 x 10 9/l, лечението трябва да се отложи до възстановяване.
- Ако пациентът развие признаци или симптоми, подобни на инфекция, трябва да се извърши
- Особено внимание трябва да се обърне на пациенти с анамнеза за исхемична болест на сърцето.
- Клиничното значение на нарушенията на чернодробния капацитет не е установено. Следователно не е възможно
точно препоръчвайте дозата, но най-високата доза, давана при пациенти с тежко разстройство
чернодробната функция във фармакокинетичното проучване е била 20 mg/m 2 (вж. точка 5.2). Препоръчва се внимателно и внимателно проследяване при пациенти с тежко чернодробно увреждане
хематологични параметри. Може също да се наложи намаляване на дозата (вж. Точки 4.2 и 4.3).
- Visera не трябва да се прилага едновременно с лъчетерапия, включваща черния дроб.
- Visera не трябва да влиза в контакт с очите; риск от силно дразнене и дори
язва на роговицата, ако лекарството се напръсква под налягане. В този случай незабавно промийте окото с физиологичен разтвор и се свържете с офталмолог.
- Мощните инхибитори или индуктори на CYP3A4 могат да повлияят концентрациите на винорелбин и поради това трябва да се внимава (вж. Точка 4.5).
- Това лекарство обикновено не се препоръчва в комбинация с живи атенюирани ваксини, фенитоин и итраконазол.
- За информация относно бременността, кърменето и плодовитостта вижте точка 4.6.
- За да се избегне рискът от бронхоспазъм (особено в комбинация с
митомицин С), трябва да се обмисли подходяща профилактика. Амбулаторните пациенти трябва да бъдат инструктирани да информират своя лекар в случай на диспнея.
- Тъй като нивото на бъбречна екскреция е ниско, няма фармакокинетична основа за намаляване на дозата при пациенти с бъбречно увреждане.
Наркотици и други взаимодействия
Комбинацията от винорелбин и други лекарства с известна костно-мозъчна токсичност може да увеличи миелосупресивните нежелани реакции.
CYP3A4 е основният ензим, отговорен за метаболизма на винорелбин и в комбинация с
индуцират (като фенитоин, фенобарбитал, рифампицин, карбамазепин, жълт кантарион - Hypericum perforatum) или инхибират (като итраконазол, кетоконазол, HIV протеазни инхибитори, еритромицин, кларитромицин, телитромицин, нефазодон), раздел 4.4). Винорелбин е субстрат за P-гликопротеин и съпътстващо лечение с други лекарства, които инхибират (напр. Ритонавир, кларитромицин, циклоспорин, верапамил, хинидин) или индуцират (вижте списъка на индукторите на CYP 3A4 по-горе), същия транспортен протеин може да повлияе на концентрацията на винорелбин.
Комбинацията от винорелбин и цисплатин (много често срещана комбинация) не показва взаимодействия по отношение на фармакологичните параметри на винорелбин. Съобщава се обаче за по-висока честота на гранулоцитопения при пациенти, лекувани с комбинирана терапия с винорелбин и цисплатин, отколкото при пациенти, лекувани с монотерапия с винорелбин.
Едновременното приложение на алкалоиди на винка и митомицин С може да увеличи риска от белодробна токсичност, включително бронхоспазъм (вж. Също точки 4.4 и 4.8).
Поради повишения риск от тромбоза при рак, често се използват антикоагуланти
лечение. Високата интраиндивидуална вариабилност в съсирването на кръвта по време на заболяването и възможността за взаимодействие между оралните антикоагуланти и антитуморната химиотерапия изисква увеличаване
Честота на наблюдение на INR (International Normalized Ratio), ако пациентът е решен да лекува
Ваксината срещу жълта треска е противопоказана поради потенциалния риск от фатален системен ефект
заболяване, причинено от ваксината.
Едновременната употреба с живи атенюирани ваксини (с изключение на жълта треска) не се препоръчва поради потенциалния риск от фатално системно заболяване. Рискът се увеличава при лица, които вече са
имуносупресивни поради основното им заболяване. Когато е възможно, трябва да се използва инактивирана ваксина (полиомиелит).
Фенитоин: Не се препоръчва едновременната употреба. Риск от обостряне на конвулсии в резултат на спад
стомашно-чревна абсорбция на фенитоин или риск от повишена токсичност или намалена ефикасност на винорелбин поради повишен чернодробен метаболизъм от фенитоин.
Итраконазол: Едновременната употреба не се препоръчва поради възможността за повишена невротоксичност.
Циклоспорин, такролимус: Трябва да се има предвид прекомерна имуносупресия с риск от лимфопролиферативни нарушения.
4.6 Бременност и кърмене
Няма достатъчно данни за употребата на винорелбин при бременни жени. При проучвания върху репродукцията при животни, винорелбин е бил ембриолетален и фетолетален и тератогенен. Това лекарство не трябва да се използва по време на бременност. Жените с детероден потенциал трябва да използват ефективна контрацепция по време на лечението с Visera и трябва да информират своя лекар, ако настъпи бременност. Ако по време на лечението настъпи бременност, пациентът трябва да бъде информиран за риска за нероденото дете и трябва да бъде внимателно наблюдаван. Трябва да се има предвид и възможността за генетично консултиране.
Не е известно дали винорелбин преминава в кърмата. Кърменето трябва да бъде спряно преди това
започване на лечение с Visera.
Винорелбин може да има генотоксични ефекти. Следователно, мъжете, лекувани с винорелбин, не се препоръчват да бащават дете по време на лечението и до 6 месеца (минимум 3 месеца) след спиране на лечението. Жените с детероден потенциал трябва да използват ефективна контрацепция по време на лечението. В резултат на лечението с винорелбин може да възникне необратимо безплодие, поради което се препоръчва запазване на сперматозоидите преди лечението.
4.7 Ефекти върху способността за шофиране и работа с машини
Не са провеждани проучвания за ефектите върху способността за шофиране и работа с машини.
4.8 Нежелани лекарствени реакции
Нежеланите реакции, за които се съобщава по-често, отколкото в единични случаи, са изброени по-долу по системо-органни класове и честота. Честотата на възникване се определя по споразумение
Много чести (> 1/10); чести (> 1/100, 1/1000, 1/10000,
Винорелбин се метаболизира главно от CYP3A4, а основният метаболит е 4-О-деацетилвинорелбин.
Бъбречната екскреция е ниска (2 и 8 пациенти с рак и тежко чернодробно увреждане (билирубин> 2 пъти по-висок от нормалния и/или
аминотрансаминази> 5 пъти над нормалното ниво), лекувани с 20 mg/m 2, средният общ клирънс и в двете групи е подобен на този при пациенти с нормална чернодробна функция. Тези данни обаче може да не са представителни за пациенти с чернодробно увреждане и поради това се препоръчва повишено внимание при пациенти с тежко чернодробно увреждане и е необходимо внимателно проследяване на хематологичните параметри (вж. Точки 4.2 и 4.4).
Доказана е ясна връзка между експозицията на кръв и намаления брой левкоцити или полинуклеарни левкоцити.
Предклинични данни за безопасност
Мутагенен и канцерогенен потенциал
При проучвания върху животни, винорелбин индуцира анеуплоидия и полиплоидия. Може да се приеме, че
винорелбин също има генотоксични ефекти при хората (анеуплоидия и полиплоидия). Тестовете за канцерогенност при мишки и плъхове са отрицателни, но са тествани само ниски дози.
При проучвания за репродукция на животни ефекти са наблюдавани при субтерапевтични дози. Наблюдавани са ембриотоксичност и фетотоксичност като забавяне на вътрематочния растеж и забавяне
Тератогенност (гръбначно сливане, липсващи ребра) се наблюдава при токсични за майката дози.
Освен това сперматогенезата и екскрецията от простатата и семенните мехурчета бяха намалени, но
плодовитостта при плъхове не е намалена.
Проведените фармакологични проучвания за безопасност при кучета и маймуни не показват никакви неблагоприятни ефекти
върху сърдечно-съдовата система.
6. ФАРМАЦЕВТИЧНИ ДАННИ
Списък на помощните вещества
Вода за инжекции.
Несъвместимости
Visera не трябва да се разрежда с алкални разтвори (риск от съсирване).
Не са провеждани проучвания за съвместимост, поради което този лекарствен продукт не трябва да се смесва с други лекарствени продукти.
6.3 Срок на годност
В оригиналната опаковка
Съдържанието на флакона трябва да се използва веднага след първото отваряне.
Срок на годност след разреждане
Доказана е физикохимична и микробиологична стабилност при употреба след разреждане в препоръчания инфузионен разтвор (вж. Точка 6.6) за 24 часа при 2-8 ° C и 25 ° C.
От микробиологична гледна точка продуктът трябва да се използва незабавно.
Ако не се използва незабавно, времето и условията за съхранение преди употреба са отговорност на потребителя и обикновено не трябва да са по-дълги от 24 часа при 2-8 ° C, освен ако разреждането е станало в контролирани и валидирани асептични условия.
6.4 Специални условия на съхранение
В оригиналната опаковка
Да се съхранява в хладилник (2 ° C - 8 ° C). Съхранявайте флакона във външната картонена опаковка, за да се предпази от светлина.
За условията на съхранение на разтворения лекарствен продукт вижте точка 6.3.
Вид опаковка и съдържание на опаковката
Флакон от 1 ml: Безцветен стъклен флакон тип I с бромобутилова капачка и метална капачка с червен полипропиленов пръстен.
Флакон от 5 ml: Безцветен стъклен флакон тип I с бромобутилова капачка и метална капачка със зелен полипропиленов пръстен.
1 х 1 ml флакон
10 х 1 ml флакон
1 х 5 ml флакон
10 х 5 ml флакон
Не всички видове опаковки могат да се предлагат на пазара.
Специални предпазни мерки при изхвърляне и работа
Приготвянето на инжекционния разтвор за цитотоксични вещества може да се извършва само от обучен персонал с опит в използваните лекарствени продукти при условия, които осигуряват опазването на околната среда и по-специално защитата на персонала, боравещ с лекарствения продукт. Това изисква да се отдели зона за обучение за тази цел, в която пушенето, яденето или пиенето е забранено. Персоналът трябва да бъде оборудван с подходящо защитно оборудване, по-специално палта с дълги ръкави, защитни маски, капачки, очила, стерилни ръкавици за еднократна употреба, одеяла на работната повърхност и торби за събиране на отпадъци.
Комплектите за инжектиране и инфузия трябва да бъдат внимателно събрани, за да се предотврати изтичане (препоръчва се спирателен кран Luer).
Разлятото или разлятото съдържание трябва да се изтрие.
Трябва да се вземат предпазни мерки, за да се избегне контакт на бременни жени с лекарството.
Всеки контакт с очите трябва да се избягва. Ако възникне някакъв контакт, очите
трябва да се измие незабавно с физиологичен разтвор. В случай на дразнене, свържете се с офталмолог. В случай на контакт с кожата, засегнатата област трябва да се измие обилно с вода.
Всяка открита повърхност трябва да бъде добре почистена, ръцете и лицето да бъдат измити.
Няма несъвместимост между Visera и флаконите
изработени от стъкло, PVC торбички, полиетиленови флакони или полипропиленови инжекции.
Visera трябва да се дава бавно като болус (5-10 минути) след разреждане с 20-50 ml физиологичен разтвор или 5% (50 mg/ml) разтвор на глюкоза или чрез кратка инфузия (20-30 минути).
след разреждане със 125 ml физиологичен разтвор или 5% (50 mg/ml) глюкозен разтвор. След приложение
вената ми винаги трябва да се промива чрез вливане на физиологичен разтвор.
Visera трябва да се прилага само интравенозно. Преди да започнете приложението, е много важно да се уверите, че канюлата е правилно разположена във вената. Ако околната тъкан се инфилтрира по време на интравенозно приложение на Visera, може да се появи силно дразнене. В този случай приложението трябва да се спре, вената да се промие с физиологичен разтвор и останалата част от дозата да се даде в друга вена. В случай на екстравазация могат да се прилагат интравенозни глюкокортикоиди, за да се намали рискът от флебит.
С екскрементите и повръщането трябва да се работи внимателно.
Неизползваният продукт или отпадъчните материали трябва да се изхвърлят в съответствие с местните изисквания.
7. ПРИТЕЖАТЕЛ НА РАЗРЕШЕНИЕТО ЗА УПОТРЕБА
Actavis Group PTC ehf.
8. РЕГИСТРАЦИОНЕН НОМЕР
9. ДАТА НА ПЪРВО РАЗРЕШЕНИЕ/ПОДНОВЯВАНЕ НА РАЗРЕШЕНИЕТО