В света има много хора, които най-късно от 1989 г. твърдят, че НАТО е остаряла и ненужна организация. Въпреки че тези възгледи бяха силно представени в обществото, т.нар медиите за формиране на мнение се опитаха да ги игнорират и маргинализират. През 2017 г. обаче новият президент на САЩ Д. Тръмп излезе с подобно изявление, заявявайки, че НАТО е остаряла, защото не се интересува от тероризма. Терминът „остарял“ означава не само „остарял“, но и „причината за съществуването му е изчезнала“. От друга страна, президентът Д. Тръмп не иска да премахне НАТО и призовава другите страни от НАТО да увеличат разходите си за оръжие. Това може да доведе до допълнителни печалби за американските оръжейни компании, а подкрепата за американската индустрия е важна цел на новата администрация на Тръмп.
Защо НАТО е остаряла
Ако разгледаме НАТО в момента, можем да кажем, че той наистина е остарял. Не може справяне със заплахите, възникнали по време на миграционната криза и борбата с тероризма е неуспешна. В районите, атакувани от НАТО или част от него през 21 век, ситуацията се развива изключително нещастно (Афганистан, Ирак, Либия). Напротив, военните агресии на държави от НАТО в Близкия изток бяха важна причина за избухването на миграционната криза и ескалацията на ислямистки терористични актове в Европа.
НАТО обаче не представлява убедителна гаранция за сигурност и за Словашката република. Според Член 5 В случая на Северноатлантическия договор, в случай на нападение срещу единия член, останалите държави са длъжни да предприемат такива мерки, които считат за необходими. Ако считат за необходимо да изпратят камион с портокали в Словакия, когато атакуват Словашката република, това е тяхното законно решение (подробно относно проблемните гаранции на НАТО).
В случай на конфликт със съседите ни, съюзниците изобщо не би трябвало да ни се притекат на помощ. С изключение на Украйна и Австрия всички са нашите съседи Държавите-членки на НАТО и при такъв конфликт западните сили биха затруднили използването на член 5 от Северноатлантическия договор в полза на Словашката република. Вероятно те не биха се присъединили към военната армия, тъй като и в двата случая те биха били "съюзници". Това обаче би било недостатък за Словакия, защото всички словашки съседи са по-големи и значително по-силни във военно отношение. Дори в конфликта на Словашката република с днешна Украйна не бихме могли да сме сигурни в помощта на НАТО, защото за западните сили антируската Украйна е по-важна от Словакия и те не биха искали да я отчуждават с военна помощ за Словакия. Северноатлантическият договор ще им позволи да го направят.
САЩ и други западни съюзници биха помогнали на Словакия военно, ако нахлуят в Словакия Руски войски. Те биха го направили, защото това също би било в съответствие с тяхната политика и не биха искали да виждат руски войски в страните-членки на ЕС от Централна Европа. Този аспект на сигурността може да е важен за страни като Полша или балтийските държави, които виждат заплаха в Русия, но стратегическото положение на Словашката република е съвсем различно и основните заплахи за страната ни не идват от Москва. Въпреки че т.нар медиите за формиране на мнение се опитват да създадат обратното впечатление.
НАТО се нуждае от враг
Тъй като НАТО е остаряла с реални заплахи, т.нар медиите, формиращи мнение, оправдават съществуването му Руска заплаха. Те се опитват да докажат, че Русия е най-агресивната държава в света, която отдавна би окупирала Европа без НАТО. В същото време те забравят, че именно руснаците са се оттеглили от Източна Европа след 1989 г. без бой, въпреки че никой не може да ги принуди да го направят. Те го направиха с убеждението, че НАТО няма да се разшири по-нататък на Изток. По-специално, германците трябва да си спомнят събитията от 1990 г., както и думите на германските политици от миналото (напр. В. Бранд), че войната с Русия не е "ultima ratio", а "ultima irratio".
За съжаление, просто постоянно Разширяване на НАТО по отношение на Изтока, нова ера на западните отношения с Русия беше осуетена. Опитът през последните 20 години показва, че разширяването на НАТО на изток и новата доктрина за агресия, която НАТО следва след войната в Югославия през 1999 г., доведоха до ново напрежение с Русия. Военните интервенции на държавите от НАТО без съгласието на ООН също са причинили разрушаване на целия Близкия изток и ние виждаме последиците днес. В резултат на тази политика Европа има проблем както на южната, така и на източната граница.
НАТО и неговата пропагандна машина все още се опитват да се позовават на оръжия в оправдание „Руска агресия“ в Украйна. В ситуацията в Украйна обаче е невъзможно да се игнорира подкрепяният от Запада преврат на Майдан, нито пропиляната възможност за решаване на кризата в Украйна по конституционен начин. На 21 февруари 2014 г. външните министри на трите страни от НАТО, след консултация с Москва, гарантираха споразумение за предсрочни избори между президента В. Янукович и лидерите на Майдан. Ако това споразумение наистина бъде спазено, нямаше да има противоконституционно поемане на властта от превратаджиите в Киев и следователно гражданска война. И Русия нямаше да се намесва в Крим ...
Нови разходи за въоръжение
Що се отнася до основните заплахи днес, Западът обича да посочва други региони на света, но забравя какво мисли за него останалата част от света. Разходите на НАТО за въоръжение сега са около 12 пъти по-високи от руските. Въпреки това НАТО твърди, че разходите за оръжие са несъразмерно ниски в днешна Европа. Няма нужда да повтаряте това отначало десет държави с най-високи разходи Четири държави от НАТО (САЩ, Великобритания, Франция, Германия) са в отбрана и само САЩ са отговорни за около две пети от световните разходи за оръжие. В допълнение към страните от НАТО, в първите десет класации за оръжие са включени още трима съюзници на Запада (Южна Корея, Южна Корея). Освен НАТО и неговите съюзници, само Китай, Русия и Индия принадлежат към първите десет класации за оръжие. И все пак отиваме да се въоръжим ...
Също индивидуално Европейски членове на НАТО те харчат значителни суми за въоръжение: само Великобритания сега харчи почти 90% от руските разходи за отбрана, а Франция само малко по-малко от Великобритания. Заедно тези две европейски сили имат много по-голям военен бюджет от Русия. В същото време Русия има несравнимо по-голяма територия, по-сложен климат и по-дълги граници. Европейските разходи могат да изглеждат малки само в сравнение с американските разходи за въоръжение. Искането на НАТО за по-нататъшно увеличаване на европейските разходи за оръжия до 2% от БВП, което НАТО настоява за европейски членове от няколко години, изобщо няма оправдание и е загуба на огромни ресурси.
Ако разходите за отбрана се увеличат до 2% от БВП, това ще доведе до допълнителни 25 милиарда евро годишно за въоръжение само в Германия. Това също изглежда би означавало това Германия ще навакса в абсолютен брой на разходите за отбрана Русия. Въпреки че Москва вече има строг военен бюджет, този факт вероятно би я мобилизирал за допълнително увеличаване на военните разходи. Освен това, след изпълнение на изискването за отбрана от 2%, Италия ще бъде в челната десетка в световната класация за оръжие.
Освен това увеличението на европейските разходи за оръжия до 2% от БВП ще предизвика безпокойство и реакции от бивши европейски колонии. По-специално те могат да възприемат европейското въоръжение като заплаха Страните от Близкия изток, които са чест обект на западни агресии. Ако тези страни увеличиха и разходите за отбрана от страх от западни въоръжения, Европа нямаше да спечели. Това би довело само до по-нататъшно обедняване и миграция на населението от Близкия изток.
По-отдалечените страни също трябва да бъдат загрижени за новите въоръжения на Запад, напр. Китай. Досега тя е поддържала бюджета си за отбрана под 2% от БВП, но разполага с достатъчно ресурси, за да си позволи значително увеличение на разходите. Новото китайско въоръжение вероятно би предизвикало паническа реакция от някои държави в Азия и това би било причина САЩ отново да увеличат бюджета си за отбрана. По този начин би се завъртяла нова спирала от въоръжения, от която оръжейната индустрия би имала голяма полза - особено глобално доминиращата, т.е. американската. Светът ще продължи да взема назаем поради оръжия и рязко да намалява разходите за социално развитие.
Словашко въоръжение
В Словакия също се споменава ангажиментът към НАТО да увеличи разходите за отбрана до 2019 г., макар и „само“ нататък 1,6% от БВП. Но цифрите от 1% или 1,6% са много подвеждащи. Що се отнася до държавния бюджет, цифрата от 1,2% от БВП, изразходвана за отбрана през 2017 г., представлява почти 7% от приходите на държавния бюджет на Словашката република. В същото време цифрата от 1,2% вече представлява увеличение в сравнение с миналото, когато около 1,0% от БВП е изразходван за въоръжение. Усилията за допълнително увеличаване на разходите за оръжие неизбежно ще доведат до ограничителни действия в други области или до задлъжнялост.
В Словакия постоянно се говори за бюджетна „отговорност“, че вече не е възможно да се увеличат заплатите на учителите, но що се отнася до НАТО, увеличените разходи са неприкосновени. За съжаление политиците приемат много сериозно ангажиментите си към НАТО, но ги игнорират задължения към собствените си граждани. Конституционните им задължения включват напр. също така ангажимент за гарантиране на социални права съгласно Конституцията. Независимо от това, става дума по-скоро за спестявания. Опитвам се да си представя в коя друга бюджетна глава правителството ще поеме сериозен ангажимент да увеличи разходите с 60% (от 1% от БВП на 1,6% от БВП). При увеличаване на разходите в друга бюджетна глава отдавна би се говорило за бюджетна безотговорност, рискове от корупция при покупки и т.н. Увеличаването на бюджета за отбрана със сигурност може да бъде обсъдено, но тази дискусия трябва да отразява идеите на гражданите на Словашката република за сигурността, а не идеите на нашите "съюзници" с руския комплекс.
Не би навредило да разгледаме случая на държава от ЕС, която е прекарала най-много отбрана през последните десетилетия. Беше за Гърция, която през последните десетилетия буквално запълни джобовете на оръжейната индустрия. За съжаление именно с бюджета си за отбрана той значително помогна за икономическия колапс. Освен това, както се оказа, масивното въоръжение през последните десетилетия по никакъв начин не помогна на Гърция по време на миграционната криза: въпреки че имаше повече оръжия от държавите от V4, тя изобщо не беше в състояние да отговори на нови рискове за сигурността. Всички помним, че Словашката република трябваше да помогне на Гърция икономически. Ако обаче други страни в Южна Европа, които също имат висок дълг и почти половината безработни млади хора, също поемат по пътя на увеличаване на военните си бюджети, скоро ще им помогнем и ние.
Нашите войски в Прибалтика
Преди няколко дни Националният съвет на Словашката република реши да изпрати словашки войски към Латвия, където те трябва да работят от април до юни тази година. В същото време те постоянно тренират на руската граница и плътността на ученията е толкова висока, че напомня за постоянно военно присъствие. Интензивна кампания в подкрепа на тези военни учения се провежда в медиите от миналата година. Някои медии дори популяризират конспиративни теории, според които Русия ще нападне Латвия през май.
Военното присъствие и постоянната подкрепа на НАТО обаче водят балтийските държави до провокативни действия срещу Русия. Нашите „съюзници“ в Прибалтика определено не се държат по такъв начин, че да им се притечем на помощ. Напротив, те провокират Русия с политиката си. Да не говорим за огромния проблем на негражданите, особено на руснаците, които бяха лишени от правото си на глас и гражданство в Естония и Латвия след 1991 г., въпреки че мнозина живеят там от три поколения. Писал съм и за различни форми на „етнократична“ дискриминация в Балтия. Оттеглянето на правото на глас от руснаците обаче се отрази и на външната политика: местните власти лишиха избирателния вот на основните критици на НАТО в страната.
Като изключиха голяма част от руснаците от изборите, балтийските политици трябваше да заемат по-сговорчива позиция към ултранационалистите и ветеран Waffen SS. Те са подкрепяни от балтийските държави като "ветерани" и редовно провеждат маршове със силен антируски фокус. Празниците на местните Waffen SS дори бяха обявени за официални празници през 90-те години. Днес, въпреки че вече не е официален официален празник, през март преди пристигането на словашки войници, Денят на легионери (празникът на латвийските вафени SS) ще бъде отбелязан отново в Рига и много латвийски политици ще дойдат отново там.
Позицията на Естония по отношение на договора също е много сериозна на държавната граница с Русия. Малката Естония трябва да се заинтересува от сключването на това споразумение, но благодарение на вярата си в НАТО то бе безотговорно осуетено. Когато двустранното споразумение беше подписано през 2007 г., естонските евродепутати вмъкнаха едностранно препратка към документите, оценяващи историята на отношенията, в преамбюла на подписания документ. Поради едностранни промени руснаците следователно се оттеглиха от договора. Въпреки подновения напредък в преговорите през 2013 г., поради напрежението между ЕС и Русия, Договорът все още не се прилага.
Друга провокация беше, когато през 2014 г., преди европейските избори, тогавашният министър на отбраната на Естония, г-н Reinsal (сега министър на правосъдието), каза, че избори на руснаци, живеещи в Естония е заплаха. Руснаците, които съставляват повече от една четвърт от населението на страната, със сигурност трябва да имат адекватно представителство в посолствата. Словашкото военно присъствие в Прибалтика по никакъв начин не трябва да означава подкрепа за етническа дискриминация и екстремистки изявления на балтийските министри.
Във връзка с ученията на НАТО в Балтийско море се говори за т.нар хибридна война, в която Русия може да се възползва от руските малцинства там. Вярвам, че най-добрата защита за балтийските държави би била да не дават на своите рускоезични малцинства причини за недоволство. Въпреки че делът на рускоезичното население в Прибалтика рязко е спаднал от 1991 г. поради денационализация, той все още представлява около една трета от населението в Латвия и около една четвърт в Естония. Ако балтийските държави спрат да дискриминират руските малцинства, те вероятно ще постигнат по-добър напредък в защитата на своята територия, отколкото в ученията на НАТО. И тогава Западът би могъл да използва средствата по-смислено, отколкото за военни учения в Балтия.