Защо соковете и пюретата са полезни за вашето семейство?
Според специалистите правилното хранене в детска и зряла възраст у нас по-късно ще се прояви под формата на добро физическо състояние и жизнена старост. И тук има място за консумация на сокове и пюрета като част от нашата диета. Те са важни компоненти на доброто, балансирано хранене. Те са добра част от закуската за начало на деня, както и отлични закуски през деня. Плодовете и зеленчуците са източник на витамини, минерали, полифеноли и въглехидрати, които допринасят за регулирането на функциите на нашето тяло. Соковете не съдържат изкуствени съставки, захар, сироп или други подсладители или консерванти, оцветители или други съставки, които подобряват вкуса, цвета или консистенцията на продукта.
Как се правят сокове?
Соковете са естествени продукти, направени изключително от здравословни, пресни или съхранявани плодове и зеленчуци. Те се получават чрез пресоване на пулпата в сок или чрез механично триене. Плодовете и зеленчуците, от които е направен сокът, се измиват, сортират и преместват за пресоване или триене. Някои зеленчуци, като морковите, се търкат механично, за да се белят, по-големите плодове като ябълки и зеленчуци се нарязват на по-малки парчета преди пресоване. Цитрусовият сок се получава по специален начин - чрез изстискване на отделните плодове. Под налягане се получава сок, който може да бъде опакован директно, концентриран или пастьоризиран преди съхранение.
Как се определя сокът?
Сокът е натурален продукт, получен от пресни, охладени или замразени зрели плодове или зеленчуци. По закон никой плодов или зеленчуков сок не може да съдържа консерванти, оцветители или ароматизанти, различни от тези, получени от същия плод или зеленчук, от който е произведен продуктът. Освен това плодовите сокове не трябва да съдържат добавена захар. Следователно цветът и вкусът винаги идват от плодовете и зеленчуците, от които е произведен продуктът. Следователно, например, ябълковият сок може да се различава по вкус, в зависимост от кои ябълки е направен - по-кисел или по-сладък.
Какви видове сокове знаем?
- кашичен сок - получени чрез смесване на цели или пречистени плодове и/или зеленчуци до полутечна консистенция. Съдържа редки хранителни вещества и диетични фибри, които имат насищащи свойства. Пулпните сокове се получават главно от зеленчуци, които са по-богат източник на хранителни вещества от плодовете и в същото време са по-малко калорични.
- вкусен сок - производственият процес пропуска фазата на филтриране, така че сокът остава естествени съставки, които го принуждават и уплътняват. Това прави соковете богати на здравословни, биоактивни съставки, включително фибри и пектин, фенолни съставки и каротеноиди.
- бистър сок - този вид сок е подложен на избистряне и филтриране, не съдържа плодова и/или зеленчукова пулпа. Съдържа по-малко биологично активни съставки от вкусния сок, но запазва повечето витамини и минерални соли.
Защо сокът не се разваля?
За да се повиши безопасността по време на консумация, качеството и да се удължи времето за консумация, соковете подлежат на пастьоризация.
В какво са опаковани и пастьоризирани соковете?
Соковете могат да бъдат опаковани в асептични стъклени или пластмасови бутилки или кашони. Соковете в чашата се пастьоризират чрез нагряване до около 80 ° C за около петнадесет минути. Соковете в контейнер, различен от стъклена бутилка, се пастьоризират в поточни пастьоризатори за около 15 секунди, след това се охлаждат и пакетират в стерилни контейнери. Принципът тук е, че колкото по-кратко е времето за пастьоризация, толкова по-висока е температурата и обратно. Правилната комбинация от време и температура се избира индивидуално според вида на плодовете и зеленчуците. Поради по-високото pH, зеленчуковите сокове изискват по-висока температура на пастьоризация. Всички процеси на производство на сок се извършват при специални условия, така че качеството и съставът на сока са сравними с качеството на сока, получен директно от плодове и зеленчуци.
Какво може да се добави към сокове?
Плодовият сок е форма, която може да се счита за най-близката до пресните плодове. Това се дължи на ограничения брой съставки, които са разрешени при производството на плодов сок. Одобрените съставки включват лимонена киселина (до 3 g/l), витамини и минерални соли, както и сол, подправки и ароматни билки в доматен сок. Изкуствените ароматизанти, подсладители и консерванти са забранени. От 28 октомври 2013 г. плодовите и доматените сокове не могат да съдържат никакъв вид захар, включително захарин, глюкозен сироп, глюкозно-фруктозен сироп, глюкоза и фруктоза.
Какво е пастьоризация?
В процеса на пастьоризация температурата на продукта се повишава бързо и впоследствие намалява. Процесът е абсолютно безопасен и безвреден за здравето, подобен е на приготвянето на домашни конфитюри за зимата. Той се различава от домашното съхранение по това, че благодарение на съвременните решения пастьоризацията свежда до минимум загубата на чувствителни към температурата витамини, минерални соли или макроелементи. Задачата на процеса е да запази стойността на хранителните вещества и в същото време да унищожи микроорганизмите и ензимите, които биха предизвикали естествения процес на ферментация в сока.
Кои закони регулират качеството на плодовите и зеленчукови сокове, пюрета и пасти?
1. Директива 2001/112/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 19 април 2012 г. за допълване на Директивата на Съвета относно плодовите сокове и подобни продукти за консумация от човека.
2. Директива на министъра на земеделието и развитието на селските райони от 8 февруари 2013 г., допълваща директивата относно подробните условия относно качеството на плодовите сокове и нектарите.
3. Директива на Европейския парламент и на Съвета 1333/2008 от 16 декември 2008 г. относно хранителните добавки, допълващи (Директива на Съвета на ЕС) № 1129/2011 от 11 ноември 2011 г. за допълване на приложение II към Директива № 1129/2011 на Европейския парламент и на Съвета 1333/2008 чрез създаване на списък на ЕС за хранителни добавки.
4. Директива на Европейския парламент и на Съвета № 1169/2011 от 25 октомври 2011 г. относно комуникацията на информация за храните с клиентите, промени в регламентите на Европейския парламент и на Съвета №. 1924/2006 и 1925/2006 и отмяната на Директива №. 87/250/ЕИО, Директива 90/496/ЕИО на Съвета, Директива 1999/10/ЕО на Съвета и 2008/5/ЕО и Директива №. 608/2004.