Бившите щангисти на Радоле възпитават силни таланти.

всеки

В миналото в Kysucie са израснали десетки отлични щангисти. Бастионът на този спорт беше в нашия регион Радола, който обаче преди почти тридесет години приключи своята дейност.

През 2015 г. двама бивши силачи решиха да възстановят славата на този спорт и да надграждат златните времена на Радола. Те откриха фона в Kysucké Nové Mesto и въпреки че започнаха от нулата, бързо се изявиха.

Един от треньорите, Петер Папик, ни разказа повече в интервюто.

Вдигането на тежести има богата история в Kysucie, но през последните години той работи само в Krásna nad Kysucou. Което ви накара да започнете този спорт в Kysucké Nové Mesto?

- От млада възраст, преди двадесет и тридесет години, се съпротивлявахме в клуба Pozemné stavby Radoľa. За съжаление по някаква причина този клуб изчезна. Когато бившият ни треньор Карол Машница ни напусна завинаги, се срещнахме с момчетата на последното му сбогуване. По време на траурната сесия се събрахме и си казахме, че след 24 години трябва да върнем спорта тук. Обаче никой не го взе, докато Влад Врабел и аз не казахме, че се справяме. Много хора ни отблъснаха от това. Те твърдяха, че повече няма да го започваме и този спорт вече не е интересен. През 2015 г. започнахме да тренираме и от 2016 г. се бием на състезателното поле. Постепенно заемахме всички категории, независимо дали по-млади ученици, по-големи ученици, юноши, юноши, мъже и дори жени.

След дълга пауза загубихте фона си, дори нямахте собствена лента.

- Точно така, тук на практика нямахме нищо. Започнахме от нулата, като първо търсихме пространства. Тук бяхме малко доволни от града, който ни позволи да тренираме в една стая в градската спортна зала. Тъй като нашият клуб се разрасна много бързо, той вече е доста тясно пространство за нас. Но ние сме благодарни да имаме това, което имаме.

Казвате, че сте израснали бързо. Това опроверга коментарите, че няма да има интерес към този спорт?

- Определено. Постепенно от 2015 г. започнахме да набираме, обръщахме се към училища, познати, но и неизвестни (смее се). Започнахме да копаем и бавно вече дава плодове. Фактът, че хората все още ни познават като щангисти от Радол, много ни помогна. Имахме много добри резултати. Освен това има много малко клубове, посветени на децата. Разбира се, футболът процъфтява в хандбала, но иначе почти никой не иска да се грижи за децата. Да, в нашия град също се играе добър флорбол, но го правят само момичета.

Когато дойдоха първите успехи?

- Състезателно, разбрахме за вдигане на тежести през пролетта на 2016 г., т.е. относително бързо от първото набиране. По-младите ученици се бориха в изцяло словашката лига, в същото време ние се подготвяхме за словашкото първенство в тази категория. Постигнахме интересни успехи през първата година. Пет от нашите щангисти успяха да се доберат до словашкото първенство. Лилиана Гочова стана шампион на Словакия и по този начин спечели първото ни злато. Получихме и две четвърти места и ако добре си спомням, едно от момчетата завърши пето. Жените също успяха, когато заеха второ, трето и четвърто място на словашкото първенство. Състезавахме се и в състезания за мъже. Тъй като започнахме от пика, така да се каже, се записахме в четвъртата лига. Още първата година го спечелихме с огромна преднина, с която успяхме да се състезаваме с отбори от първата лига. По тази причина и ние автоматично бяхме преместени на второто по височина състезание, в което все още сме активни.

Кой от силните в Kysucké Nové Mesto превъзхожда?

- Що се отнася до най-малките, Лиляна Гочова е много талантлива. От жените Ленка Адамикова е отлична, Наталия Хушнявова, която все още е само юноша, и Анета Кохутова се присъедини към нас, давайки отлични резултати. Юношите и младежите все още трябва да пораснат малко. Най-вече бих искал да взема момичетата. Например Ленка Адамикова, която се преработи в националния отбор за жени и също е в селекцията за Олимпийските игри в Токио през 2020 г.

Това означава, че той има реални шансове да участва в олимпиадата?

- Да, той трябва да спази лимита и да не бъде наранен.

Вашите синове също се занимават с вдигане на тежести. Как се справят?

- По-големият син е тийнейджър, в момента се възстановява от контузия. Парадоксално сте го причинили на ски, а не на вдигане на тежести. По-малкият син е все още мъничък, поглъща енергия, ходи, така да се каже, играе. За такива по-малки деца се нуждаем от по-големи пространства, за да можем да ги разделим малко и да им създадем зона за някои игри. Според мен това би било от полза за всички деца. В крайна сметка вдигането на тежести е толкова обща подготовка за всички спортове. Никой не казва, че всеки трябва да бъде щангист. Всеки може да реши с времето и да премине към друг спорт, но много по-силен и по-консолидиран.

Така опровергавате възгледа, че вдигането на тежести има отрицателно въздействие върху развитието на децата?

- Разбира се. Вдигането на тежести е свързано с гимнастика, динамика, техника, а не с тежести. Децата тренират от самото начало с дървени метли. Освен това, не ни липсва пяна, която изглежда голяма, но тежи само 6 килограма. Децата в никакъв случай не се претоварват, започват да усвояват основни упражнения като клякане, задържане на гръбнака или цялата фигура. Те се научават да правят ролка или мост, ние практикуваме много такава проста гимнастика.

Родителите не трябва да се притесняват, че този спорт ще навреди на децата им. Напротив, може да им помогне?

- Да, това е факт. Много се говореше за деца, които не растат с вдигане на тежести. Поради тази причина младите щангисти на състезания започнаха не само да претеглят, но и да измерват височината си. И през последните години те опровергаха тези предположения, че децата не растат. Установено е и доказано, че щангистите растат толкова бързо и вероятно по-бързо, колкото например плувците. Дори е установено, че те растат по-бавно в хокея или футбола. Както споменах, тренираме много гимнастика, лека атлетика, правилна стойка. Тези приказки за забавяне са глупости.

Какви са плановете ти за бъдещето?

- Целта е да има колкото се може повече успешни деца, накратко означава да се набират все повече участници в словашките първенства. През 2019 г. планираме да запълним всички категории в състезанията на лигата, т.е. по-малки ученици, по-големи ученици, жени и мъже. За съжаление все още няма да можем да пораснем, тъй като нашите момчета не са пораснали и трябва да добавим тази категория. На словашкото първенство искаме да бъдем толкова успешни, колкото през 2018 г., или ще атакуваме още по-благородни метали.

Споменахте, че тренирате за броя на членовете в малки пространства. Друг план е да се намери по-подходящо място за тренировъчния процес?

- Да, имаме възможността Б, че в нашата малка фитнес зала, ако ни бъде позволено, стената ще бъде разрушена и фитнес залата ще бъде удължена под трибуната. Това би ни помогнало много, щяхме да създадем там зона за гимнастика и да го направим такова място за по-малки деца. Ако това не помогне, ще трябва да търсим по-големи пространства някъде другаде. Но това е голям проблем тук в Kysucké Nové Mesto.

Заключителен въпрос. В миналото сте имали и отлични успехи. Все още си спомняте онези времена?

- След категорията по-големи ученици отидох в краткия списък на националния отбор. Все още беше по време на Чехословакия, затова пътувах до Хавиршов, където тренирах в общ център. Вдигнах състезания например за Вроцлав, Полша, но също и в Австрия. Участвах редовно в първенствата на Чехословакия, където почти винаги завършвах на подиума. Успях и на европейското първенство, където спечелих бронзов медал в категория до 15 години. И това е най-ценното постижение за мен. Вярвам, че някой ден ще ми подражава. Определено повече деца в нашия клуб имат потенциал да го направят.