Очаквах желано бебе. В края на първия триместър, съпругът ми и аз отидохме в пренаталния център за 4D ултразвук. Младият лекар беше дежурен. При срещи той направи добро първо впечатление. Той се изгуби веднага след като започна да прави ултразвук през коремната стена и съобщи за всичко, което намери, на съпруга ми. Той се пошегува с него, обръщайки се към него с всичко. Май не бях там.
По ирония на съдбата си мислех, че вероятно съм излишен, но знаех как да го преодолея, главно исках да знам дали бебето е добре.
След това той ми каза, че детето е обърнато, за да не вижда носовия куб, според което открива генетични дефекти, така че ще използва вагинална ехография. Съгласих се. Грешка.
Очаквах младият гинеколог да знае как да лекува жена и вагината. Всъщност изглеждаше така, сякаш намушка нож за месо. Няма известие. Бързо, сурово.
Обикновеният човек ще си каже: „И какво? Така че беше по-трудно, дори сексът понякога може да бъде такъв. "
Е, не когато преживях много вагинални микози и инфекции. Не и когато неуспешно се лекувах години наред с лекарства с рецепта от аптеката, които оставиха неизвестен страничен ефект - увреждане на лигавиците и стените на влагалището. Не когато бях диагностициран с вагинизъм, затова се борих със себе си всеки път, когато правех любов, да пусна приятеля си вътре. Не когато ме беляза, че всеки полов акт ме изгаря и боли и няколко дни след това все още лекувах кървящите си рани. Не когато изпаднах в такава депресия, че имах мисли за края на живота си, защото не знаех дали някога ще мога да живея интимно и да създам семейство. Не когато след години открих 95% успешно лечение, така че усещам болката „само“ при влизане (и тя беше изключително интензивна).
И особено не, когато след цялото лечение и копнеж за бебето най-накрая съм бременна. И изведнъж, в това чудотворно и свещено състояние, лекар физически ме наранява.
Болката беше ужасна, но не ме накара да изкрещя. Тя ме накара да се сковавам и да клякам - за да се предпазя. Жалко, защото лекарят го оцени само като неудобство и ми каза да се отпусна.
Казвам му, че боли. Явно няма да бъде.
Той все още не вижда задните части, има нужда бебето да се обърне, затова (отново без предупреждение!) Започва бързо да притиска матката с пръсти върху корема ми, сякаш тестото се смесва. Свиваща болка, сякаш мълния е преминала през мен. Поне успях да изкрещя, че ме боли. Затова мисля, че мога да кашля вместо това. Той ще ми каже чак след изтезанията.
За щастие кашлицата подейства. Всичко беше наред.
След прегледа с мъжа ми отидохме на обяд. Той ме подкрепяше по целия път до и от ресторанта до колата, защото не можех да отида сам от болката. Той беше разстроен от състоянието ми и че изобщо не видя какво ми се случва и какво ще ми направи този преглед. Лежах до края на деня. След около три часа матката ми се успокои и до вечерта усещах спазми във влагалището. През цялото време бях ядосан на себе си, че изобщо отидох там и ни изложи на такова преживяване.