Предната кръстна връзка и задната кръстна връзка са основният фиксатор и стабилизатор за колянната става.
Когато коляното е сгънато и повторно изтрито, центърът на тежестта на въртенето на коляното се променя едновременно. В колянната става има не само въртене, но и подвижно движение, по време на което ставните повърхности се движат.
Въпреки че колянната връзка има своята еластичност, при некоординирано движение или удар с последващо отклонение на коляното, тя може да се разтегне или дори да се разкъса.
Проявите на увреждане на кръстната връзка са освен болка и усещане за изкълчване на коляното със звукова руптура в коляното, което впоследствие има ограничен или напълно блокиран импулс. Тези симптоми са придружени от наличие на подуване, излив на кръв и обездвижване на коляното.
В допълнение към физически преглед от специалист, диагнозата ще бъде потвърдена чрез рентгеново изследване на коляното или ядрено-магнитен резонанс, за да се открият възможни увреждания на други коленни структури. В случай на нараняване на коляното, менискусът или хрущялът често се увреждат едновременно с увреждането на страничната връзка.
При разтягане или частично разкъсване решението е да заредите ортезата и след това да си починете. Функционалността на кръстната връзка може постепенно да премине към околните връзки и мускули. При пълно разкъсване на лигамента и комбинация с увреждане на други структури на коляното е показана артроскопска хирургия.
В него се отстранява част от увредената връзка и се натрупва кръв. В определени случаи, особено ако става въпрос за пълно разкъсване на кръстната връзка, е посочена и пластиката на кръстната връзка, т.е. нейната подмяна. В случай на частично увреждане - разкъсване на връзката, се вземат предвид и други фактори, като нивото на спортна активност на пациента. Има няколко хирургични техники на пластична хирургия на кръстосани връзки, които се различават според избора на присадката и нейното фиксиране в колянната става.
Посттравматичните последствия като нестабилност на коляното, ограничена подвижност и болка в коляното след тренировка са предизвикателство за постоперативната рехабилитация. Въпреки това, за да се върнем към спортните дейности с пълна сила, укрепването на околните мускули на колянната става (бедрените мускули) е необходим и очевиден въпрос.
След фазата на покой, която изисква наличието на следоперативни конци или дори дренаж, което е около 2 седмици, човек може да започне постепенна рехабилитация на мускулите на долния крайник.
В първата фаза укрепването е фокусирано върху разширяването и издръжливостта в него. Осъществява се чрез предварително копаене без товар и товарът се натоварва до удължения - опънат (предварително изритан) засегнат крайник. Постигаме издръжливост, като постепенно спускаме изпънатия крайник.
След около месец е желателно да се премине към втората фаза на укрепване, където добавяме напрежение (компресия) на фиксираното коляно. Физиотерапевтът хваща коляното отвътре и след това е необходимо да издърпате (компресирате) така фиксираните крайници един към друг. В случай на домашна независима рехабилитация е възможно да се фиксират коленете с помощта на помощни средства за рехабилитация, напр. overball, като го поставите между свити или дори изпъкнали колене и след това ги дърпате заедно. Това укрепва вътрешните адуктори на бедрото.
В третата фаза са включени укрепващи упражнения във всички необходими и възможни посоки за коляното. Упражненията за баланс се добавят към упражненията за издръжливост, като напр редуващи се изправени на един крак, прехвърляне на тежест върху стабилна повърхност и, ако е необходимо, също и върху по-нестабилна повърхност като босу топка. Упражненията за стабилизиране се извършват с помощта на разширители (съпротивителни каучуци), които правят съпротива при изправяне, независимо дали на единия или двата крака. Прикрепяме разширителя към дръжката на вратата, заставаме странично към разширителя, който обвиваме около засегнатия долен крайник и се опитваме да поддържаме правилната позиция. Също така повтаряме упражнението с лице към разширителя, докато и в двете упражнения се опитваме да застанем само на едно - засегнатия долен крайник. Друго упражнение е т.нар откат, при който „изправеният“ - предният крак е този, който е засегнат. Също така е възможно да се добавят клекове, но е необходимо да се поддържа флексията на коленете до 90 градуса, което осигурява максимално натоварване на бедрените мускули, което в този случай е основната цел.
Оставете отговор Отказ на отговор
За съжаление трябва да влезете, за да оставите коментар.