Той изучава църковния закон и в същото време започва астрономически наблюдения. В Болоня влизат още художникът Албрехт Дюрер, Карел Боромейски, по-късният кардинал, математикът Карло Голдони и поетът Торквато Тасо. МЕДИЦИНА И ЧОВЕШКОТО ТЯЛО
Преподаването на медицина е включено в университетската програма от папска бика от 1219 г. Въпреки това градът предоставя на лекарите същия статут като адвокати до 1288 г. В началото на XIV век университетът провежда първите си практически уроци по анатомия. Златната ера на медицината в Болоня съвпада с учението на Марчело Малпиги през ХVІІ век. Той използва микроскоп за своите изследвания. Неговите открития включват например откриването на далак и бъбреци. Малпиги извършва аутопсии, за да открие връзки между анатомията на човека и клиничните прояви. Избран е за член на Английското кралско общество. МАТЕМАТИКА
Първите доклади по математика и астрономия, които се преподават в Болоня (която по това време все още е неразличима от астрологията) датират от тринадесети век. Личности като Лука Пачоли, автор на първата печатна книга за счетоводството (1494 г.), или Йероним Карданус, според който се наричат формули за решаване на алгебрични уравнения от 3 степен, преподават математика в местния университет. НАУКАТА И ТЕХНОЛОГИИТЕ
Университетската среда е повлияна от развитието на науката и технологиите, което се случва по време на индустриалната революция през осемнадесети век. По това време Луиджи Галвани работи в Болоня, който заедно с Александър Волта, Бенджамин Франклин и Хенри Кавендиш е основоположник на съвременната електротехника. Изследванията на Галвани в областта на електричеството бяха последвани от внука му Джовани Алдини. В края на 19 век италианецът Августо Риги е смятан за наследник на германския физик Херц в изследванията си върху електромагнитните вълни. Не без интерес през 1894 г. той провежда първите експерименти близо до Болоня, използвайки електромагнитни вълни за безжичния телеграф на изобретателя Гулиелмо Маркони. НОВО СЕДАЛИЕ - PALAZZO POGGI
През 1803 г. става новото седалище на университета Palazzo Poggi, където основната сграда е и до днес. Дворецът вероятно е построен от Пелегрино Тибалди в средата на XVI век. От 1711 г. тук се намира Институтът за наука и изкуство. Година по-късно е решено да се построи астрономическа обсерватория в двореца. Днес в кулата на обсерваторията има музей на астрономията. Градската библиотека се помещава от 1838 г. на мястото на първото седалище на университета, двореца „Архигинасио“. Той има около 800 000 тома, включително 2500 първи издания, 15 000 ценни книги от ХVІ век и 12 000 редки ръкописи.