Сестра в бронежилетка
Борис в една от полевите болници
Той е спасявал животи в Европа, но също така и в страни с мак и петрол
Защо избрахте такъв фокус?
Аз съм човек, който обича предизвикателствата и обича да помага на хората. Започнах като войник и по-късно, по време на обучението, ми беше предложено да стана военен санитар, което беше много полезно за мен, защото преди това бях учил в медицинско училище. Не се поколебах и опитах. След известно време ми беше дадена възможност да стана член на спасителните сили и да участвам в мисии в чужбина. Затова участвах в специални обучения и отидох. Първата ми държава беше Ирак.
Как бихте оценили мисиите в страни от третия свят?
Изпълних две военни мисии, едната в Ирак, а другата в Афганистан. Огромната разлика в културата може би най-много ми се е запечатала в паметта. За разлика от нашето, хората там имат напълно различни възгледи и социални възприятия. За цивилните присъствието ни обикновено не беше приятно, но нямахме избор, като се има предвид, че бяхме там по заповед. Важно е войникът да разбере защо е там. С течение на времето, въпреки събитията, които се случиха с мисиите ми, аз го приех за работа и единствената ми цел беше да се подчиня на заповедта и да се върна у дома жив и здрав.
Какво беше основният фокус на вашата работа?
Основната ми функция беше като военен лекар. Нашата задача беше да осигурим спешен транспорт в случай на заплаха за членовете на екипите на въоръжените сили, а в рамките на нашите възможности осигурихме и здравни грижи за цивилното население. Освен това, разбира се, се грижихме и за ранените след транспортиране, но точно в защитената зона.
Какви бяха условията, в които работехте? Което беше най-трудно?
Чуждестранните материални партньори бяха до голяма степен отговорни за материално-техническата подкрепа на въоръжените сили, които също ни осигуриха специални обучения и учения. Тъй като мисиите се провеждаха в страни от третия свят, оборудването на медицинските заведения беше подценено, особено по отношение на персонала, но и материално. Лекарят трябваше да заема различни длъжности и специализации, в които се занимаваше не само с вътрешни заболявания, но и с хирургични процедури. Медицинският персонал също трябваше да бъде многофункционален.
Военен санитар може да предоставя грижи и в граждански болници и медицински заведения?
В извънредни ситуации да, но това трябва да е заповед. Както казах, ние се опитахме да помогнем на цивилните, но когато ставаше въпрос за болницата, трябваше да го наредим от командира. Разбира се, имаше и такива случаи.
Изпитвали сте и ситуации, в които е трябвало да се тревожите за живота?
Един войник, медик, просто трябва да се съобрази с това. За съжаление срещах такива ситуации, но винаги се справяхме някак заедно с останалите членове на отбора и успяхме да се върнем в базата, а по-късно и у дома.
Травматичните преживявания вероятно са неразделна част от войната. Какво ви помага да „изчистите главата си“?
Контакт с хора, особено със семейството ми. Физическите упражнения също не са вредни, ходя на туризъм, спортувам редовно и също се занимавам с доброволческа дейност. Член съм на Асоциацията на самаряните на Словашката република като доброволец - спасител. В сътрудничество с австрийците завърших учения при извънредни ситуации като наводнения, земетресения и други заплашителни събития. Като самарянин съм участвал и в международни мисии в Португалия, Румъния, Брюксел и Австрия.
Бежански лагер Идомени, Гърция - Би Би Си
Казахте, че сте имали възможност да работите с професор Krčméry. Какво ви донесе този опит?
Смятате ли, че словашките лекари и фелдшери бяха по-добри от чуждестранните, или ние бяхме на същото ниво?
Въпреки факта, че не разполагахме с такова оборудване, каквото имаха чуждестранните медици и лекари, бяхме професионално на едно и понякога по-високо ниво. Благодарение на нашата упорита работа, дисциплина и колегиалност, спечелихме много приятели в чужбина, с които все още поддържаме контакт.
В тези ситуации човек вероятно научава много. Какви преживявания са най-ценни за вас?
Но за да не бъдете твърде сериозни, имате и някаква забавна история, за която винаги обичате да си спомняте с усмивка?
Най-забавният, или по-скоро най-приятният инцидент ми се случи, когато трябваше да помогна за раждането на дете в критична ситуация по време на медицинска намеса. След като роди, майка му ме попита името ми и се свърза с мен. След дълго време разбрах, че тя е кръстила детето си на мен.
Автора: Arpád Mátyás Pál
Снимка: Архив на Борис Ковач