Третата година на наградата „Учител на Словакия“ имаше рекорден брой номинации и кандидатури. По-специално, учениците осъзнаха своите учители, които не само вършат работата си с любов и ентусиазъм, но и внасят редица иновативни елементи в тяхното преподаване. Организаторите от Института Коменски получиха невероятни 1101 номинации, от които 164 учители накрая кандидатстваха. И ето 10-те финалисти, които попитахме:

Как се научихте? Винаги сте искали да бъдете учител или тази професия ви е намерила по-късно?

МОНИКА ПЛИНТОВА

Пътят ми към учителската професия не беше ясен. Любовта ми към езиците и пътуванията ме накара да уча туризъм в университета „Матей Бел“ в Банска Бистрица. След дипломирането си работих 10 години в акционерно дружество и въпреки че съм много благодарен за този опит, истинското изпълнение ми дойде като учителска професия, която съчетава всичко, което ми е близко. Даде ми свободата да бъда себе си, какъвто не познавах в корпоративния свят. В моята история показвам на своите ученици, че животът ни дава шанс за ново начало, ако намерим смелостта да се бием и да започнем отново.

2020
Моника Плинтова

ĽUBICA DEMČÁKOVÁ

Започнах да мечтая за учителската работа още като дете, на възраст от настоящите ми ученици. Посещавах малко училище, където научихме няколко години в един клас. През годините възприемам този семеен тип училище като предимство.

Icaubica Demčáková

ИВЕТА БАРКОВА

Винаги съм искал да бъда учител, моите детски спомени са спомени за това как - макар и най-младият от тях - обучавах всички деца на нашата улица във ваканционно училище. Също така считам за важно, че съм работил 5 години извън образованието и съм се върнал към него. Това преживяване силно ме укрепи.

Ивета Баркова

ЛАДИСЛАВ ОГУРЧАК

Като момче бях много игрив. Ускорих много бавно и моите връстници бяха наистина далеч един от друг. Исках да ги съчетая, но нямах кой да ме изстреля. Едва след военните започнах да мисля за учителската си кариера. Тренирах деца и младежи в спортове, които имат силен заряд на дисциплина, ред и динамика. Карате ми прошепна, върви по пътя на образованието и работи усилено върху себе си. Едва за трети път бях приет във Факултета по физическо възпитание и спорт, Карлов университет в Братислава - с одобрение за физическо възпитание и география. Станах отличник и след дипломирането си приех предложение да работя като асистент в катедрата по гимнастика. Така започна пътуването на моя учител ...

Ладислав Огурчак

РУБЕРТ ТОМОЛЯ

Исках да бъда учител от девети клас на началното училище и въпреки факта, че известно време мислех, че ще се занимавам професионално с компютърни науки, не исках да напускам семейството си, нито родното Филаково, нито училище. В крайна сметка останах във Филяково и преподавам тук и до днес. Правя това, което ми харесва. От самото начало преподаването беше хоби за мен.

Рубер Томоля

ĽUBICA BEZEKOVÁ

Исках да бъда учител в първи клас на началното училище, когато ми хареса как учителят може да пише и рисува на черна дъска. Причината постепенно се промени, но желанието остана.

Любица Безекова

ЯНА ЧМУРОВА

Жана Чмурова

ИВЕТА КАЛИШОВÁ

Когато бях малка, дори не мечтаехме за дигитални технологии, прекарвахме свободното си време с приятели на детски площадки, велосипеди и кукли. Но бях привлечен и от играта в училище, но, разбира се, бях учител и съставих ученици. Направих студентски книги за тях, класификационен лист и също така написах статии за моите ученици. И тогава разбрах, че ако бях голям, щях да бъда учител. Виждал съм колко важни са учителите тук. И дори след 33 години „преподаване“, този ентусиазъм и усърдие не ме напуснаха.

Ивета Калишова

МИРОСЛАВА ОКУЛЯРОВА

Когато бях във втори клас на началното училище, след неприятен опит с учител, реших, че когато порасна, ще преподавам по различен начин.

Това беше силно намерение, което беше изпълнено. Още не знаех, че ученето не е само предаване на знания и умения на другите, а главно култивиране и непрекъсната работа върху саморазвитието и личността на човека. И понякога боли 🙂

Мирослава Окулярова

DANA DOBŠÍČKOVÁ

Трябваше да уча благодарение на моя съученик от гимназията, който отиде на учебен престой и потърси заместител на уроците по френски.

Забелязах, че имам търпението да обясня, че мога да го направя и най-вече ми беше приятно. След взискателна гимназия повечето съученици избраха също толкова взискателни университети с амбицията за успешна кариера. Реших обаче да продължа това, което ми харесва. Мама каза: „Можете да постигнете успех във всичко, ако сте един от най-добрите“.

Дана Добшичкова

Следващият път сме подготвили следния въпрос за финалистите: Каква е вашата мотивация в работата с ученици и на какво можете да се насладите най-много?