РИМ

агенция

Сан Пиетро

Църква Св. Петър в Рим, построен за сметка на император Константин над мястото на свещено мъченичество след 320 г., се намира на мястото на предимно езическото гробище близо до „цирка“ на Нерон, където според традицията апостол Петър е бил мъченик през 67 г./68. Първата мемориална сграда на мястото на гробницата е „тропайон“, знак за победа. За да се получи паметникът на апостолите в средата на абсидума, от южната страна е построена изкуствена платформа. Гробницата на апостола е била украсена със стълбове, увити в лозови въдици. Стените на светилището са покрити с мозайки.

Папа Юлий II Той разруши порутената раннохристиянска сграда. Основният камък за радикалната реконструкция е положен на 18 април 1506 г. Донато д’Анджело Браманте проектира централна сграда с купол. Рафаело Санти искаше да раздели храма на кораб. За папата

Павел III. завърши строителството на централната част на храма. Микеланджело Буонароти/1475-1564 /, разрешен за строеж през 1546 г., успява да завърши западната част според плановете си. Куполът е завършен от Джакомо дела Порта. При папа Павел V Карло Мадерно осъзна проблематичното затваряне в източната част. Овалният площад, облицован с колонада със 140 статуи на светци, е планиран от Джовани Лоренцо Бернини - символизира отворените обятия на църквата.

Според свидетелството на Рехор Турски през Средновековието е било възможно да се погледне през прозорец в благоговейно пространство, наречено confessio, и да се видят светците на светците. В новата базилика Св. Петър не е възможно, над гроба на светеца стои папският олтар под бронзов навес, носен от четири спирали, които са напомняне за базиликата на Константин. По ъглите му има статуи на ангели и цялото е увенчано с удължение от четири волутни ребра, завършващи с кръст. Олтарът е ранна творба на Бернини от 1624-1633. Същият този автор създава през годините 1657-1666 по заповед на папа Александър VII. Така нареченият Катедру Петри в средата на хоровата трибуна. Това е седалище от Каролингския период, запазено като реликва, което носи фигурите на четиримата църковни отци.

Църква Св. Петра е центърът на католическото християнство и има предимство пред всички други европейски храмове. С течение на времето поклонението в храма се променя от акт на покаяние и почит през гробовете на апостолите в чест на папата. Католическите епископи трябва да го правят на всеки 5 години. Християни от цял ​​свят присъстват на богослуженията на Св. Ден на бащата по празници или искате Св. Виждайки баща ми на аудиенция. Очакват се особено масивни потоци от поклонници като част от Светата година, която се повтаря на всеки 25 години. Тогава се отваря предният портал на храма, т.нар Porta Sancta, която междувременно е зазидана. Поклонници докосват палеца на статуята на трона Св. Peter от Arnolfo di Cambio, благодарение на този обичай пръстът вече е доста гладък.

Санта Мария Маджоре

една от седемте римски поклоннически църкви е и една от четирите патриархални базилики, в които се намира папският олтар. Либералният епилогор на доминиканеца Вартоломей Тренто от 1244 г. записва поклонническа легенда, според която в нощта на 5 август 352 г. Дева Мария се явява на папа Либерия и Патриция Йоан и им нарежда да построят църква в нейна чест на римския хълм, където сутрин щях да намеря сняг. След това на Ескилин те открили снежно поле във формата на базилика. Изграждането на базиликата при папа Сикст III е исторически потвърдено. след като Ефеският събор потвърди догмата за човешката и божествена природа на Христос и по този начин почитането на Мария като Божия майка. По това време е построена трикорабна колонна базилика.

Почитаният образ е марийската икона, считана за най-важният мариански образ в Рим. Славата му е резултат от дълга традиция на марийския храм, в който иконата е запазена. Иконата, за която се твърди, че е нарисувана от Св. Лукаш, е титулярен покровител на църквата и съществуването й е документирано през 8-ми век. За това свидетелства шествието, организирано под понтификата на Стефан II. По време на празника Успение на Пресвета Богородица в нощта на 14 срещу 15 август. Иконата на Христос Изкупителя от църквата Сан Лоренцо Фуори ле Мура беше тържествено пренесена със себе си, с множество спирки през Форума до Санта Мария Маджоре. Този обичай е премахнат само от папа Пий V.

Иконата първоначално е била запазена в затворена „скиния“ над вратата на баптистерия и е била показана само няколко дни през литургичната година. За последно Дурандус е описал местоположението му около 1290 г. По време на шествията за марианските празници тя е била избрана от „скинията“. От 1295 г. любовната картина се излага под свободно стоящ сенник. Това може да бъде предизвикано от многобройни обещания в една от епидемиите от чума. През 1378 г. Агапит Колона има олтар, издигнат под марианска живопис между колоните на балдахин.

Във връзка с новото местоположение на иконата е построена нова апсида, която е завършена през 1295 г. от Якопо Торити с мозайка на коронацията на Дева Мария. В допълнение яслата, която вероятно е била създадена по време на управлението на папа Рехор III, е била допълнена около 1289 г. със статуи на Арнолфо ди Камбио. При папа Сикст V те са поставени в т.нар Сикстинска капела, построена от Доминик Фонтана през 1585 г. и разположена от дясната страна на църквата. Като свой колега Фламинио Понцио го построява по заповед на папа Павел V, т.нар Параклисът на Павел, в който любовен образ беше поставен в златна рамка, носена от ангели. През 1870 г. иконата получава почетната титла Salus Populi Romani.

Сан Джовани в Латерано

От южната страна на площада се издига църквата Сан Джовани в Латерано, която е построена през 4 век от Константин Велики по стените на Латеранския дворец, една от петте патриархални църкви „майка и глава на всички църкви на Рим и светът ". Той е бил преустройван няколко пъти от 10 до 16 век и е получил днешния си бароков облик с две камбанарии в средата на 16 век, докато впечатляващата късна барокова фасадна фасада с таванско помещение, украсено със статуи и забележително отдалеч, датира от до 1735 г. и е добавен нов хор през 1885. В средата на петте портала има антична бронзова врата от Кюри Джулия.

Четири стъпала водят до трансепта. В средата на преден план е папският олтар/Artale papale /, запазен за папата или негов заместник, скинията на идването на r. 1369 г., сред мощите са главите на апостолите Петър и Павел.

Хорът е богато украсен с мрамор и в предната част има стара, но широко реставрирана мозайка от годината. 1290. В дясната страна на наоса виждаме рисувана фреска на гърба на първия стълб на наоса, която те приписват на Джото/Бонифаций VIII. Той обявява първата свята година - юбилейната 1300 г. /. В църквата има голям брой надгробни паметници.

Латерански дворец

От северната страна на Латеранската църква се намира Латеранският дворец. Построен е през 1586 г. вместо стария дворец, съборен през 1308 г., който е обитаван от папи от времето на Константин Велики. Днес тук е седалището на Римската епископска служба.

На североизток от Латеранския дворец, сградата от 16-ти век, Светите стъпала, Скала Санта, има 28 мраморни стъпала (покрити с дърво за защита), които уж водят Христос с трънен венец пред Пилат в неговата Дворец в Йерусалим, те могат да се появят само на колене. Горе зад решетките е параклисът Sancta Sanctorum/мозайка от 13 век /.

Санта Кроче в Герусалем

От Piazza di Porta San Giovanni отвеждаме Viale carlo Felice на изток до църквата Санта Кроче в Герусалем, една от седемте църкви, основана може би от Св. Елена, r. 1743 г. е реновиран.

Северно от църквата се намира Музеят на музикалните инструменти, с колекция от музикални инструменти от древността до 1800 г., сред тях е и германското клавицембало/1537 г. /.

Колизеум