Туберкулозата е хронично инфекциозно заболяване, което протича при хората на два етапа. По отношение на произхода различаваме:

Първична туберкулоза: Това са всички прояви на болестта при първоначалната инфекция, причинена от туберкулозни бактерии.

Постпримарна туберкулоза: Среща се при деца, които вече са били заразени и са имали първична туберкулоза в миналото. Рецидив на заболяването може да настъпи след излекуване на първичната инфекция поради инфекция от външната среда или чрез реактивиране в самото тяло. Или може да е суперинфекция, ако първичната туберкулоза все още не е излекувана. Характеризира се с туберкулоза на органите.

Туберкулозата е широко разпространена по целия свят и нейното значение сега отново нараства в индустриализираните страни поради ХИВ, наркомании и имиграция. По света 3 милиона души умират всяка година в резултат на туберкулоза.

Най-изложени са на риск хората с ниски социални условия, с отслабена имунна система и недохранване. В Словакия това са предимно деца от ромски общности, особено възрастни, които са без дом. През последните години в Националния регистър за туберкулозата се наблюдава увеличаване на честотата на нова рискова група - мигранти. Словакия е една от страните с най-ниска честота на туберкулоза.

Причинителят на болестта

В повечето случаи бактерията причинява заболяването Mycobacterium tuberculosis, рядко (0,1% от всички туберкулозни инфекции) и др. Mycobacterium bovis, който се предава на хората главно от говеда (млечна инфекция). И двете бактерии са неподвижни, устойчиви на киселини пръчковидни бактерии.
С непокътната имунна система те причиняват туберкулоза само прибл. 3% от заразените, при пациенти с отслабена имунна система (пациенти със СПИН и имуносупресирани пациенти, алкохолици и наркомани) броят се увеличава драстично.

хрудн

Инфекция

Когато бактериите излязат от тялото на болния човек, това се нарича „отворена (разграждаща) туберкулоза“. Екскрецията се осъществява чрез локализация от кашлица слуз - храчки (туберкулоза на белите дробове - 80%), рядко чрез инфектирана урина (пикочни пътища, туберкулоза на бъбреците), гной (туберкулоза на кожата, туберкулоза на отворените кости и стави) или фекалии (туберкулоза на червата).

Инфекцията обикновено възниква при контакт с пациенти, които страдат от разпадащата се форма на туберкулоза, а именно предимно чрез капкова инфекция, t. zn. при говорене, кихане или кашляне.

Хората с активна туберкулоза трябва да бъдат регистрирани и изолирани навреме, за да се предотврати нейното разпространение. Периодът между постъпването на микобактериите в организма и доказателствата за първична туберкулоза чрез рентгеново изследване се нарича морфологичен период и продължава 1 до 3 седмици.

Клинична картина

Първичната белодробна туберкулоза е най-честата в детството и в момента се среща доста често без клинични признаци. Могат да се появят нехарактерни симптоми, субфебрилна, понякога треска, суха дразнеща кашлица, умора, неразположение и загуба на апетит.

Пост-първичната туберкулоза е най-често в пубертета и клиничната картина варира в зависимост от хода и естеството на разстройството.

Терапия

Всяка диагностицирана активна туберкулоза трябва да бъде лекувана. За да се предотврати развитието на бактериална резистентност към активното вещество, причинителят на туберкулозата се бори чрез комбинация от основни и допълващи антитуберкулозни лекарства.

Начална фаза на терапията се извършва основно в болница или специализирана институция за среден период от време 8 седмици. Тази фаза е последвана от фаза на продължаване, което се извършва амбулаторно и продължава в неусложнени случаи 12 седмици до 6 месеца. Пациентите се наблюдават и наблюдават дълго време след излекуването, обикновено в продължение на 3 години. Проверяват се и деца от семейства с ниско културно и здравословно ниво, семейства алкохолици и семейства с ХИВ-позитивен родител, както и деца с хиперреакция на туберкулинов тест.

Както бе споменато, преждевременното прекратяване на лечението може да доведе до антитуберкулотична резистентност на агента. Когато болестта се повтори, използваните лекарства вече не са ефективни. Това важи и за хората, които след това са били заразени от това лице.

Комплексното лечение също включва лечение на симптоми. Могат да се дават антитусиви, т.е. лекарства, които потискат дразненето до кашлица. Има забрана за пиене на алкохол и пушене, а с цел укрепване на организма се лекуват и съпътстващите заболявания, които го отслабват.

Предотвратяване

Той е насочен предимно към активно търсене и отстраняване на източници на инфекция.

Ситуацията в европейските страни се промени през последните години, като повечето изоставят системата за ваксинация, която съществува от десетилетия, тъй като проучванията показват, че рисковете, свързани с ваксинацията, надхвърлят ползите от ваксинацията. Честотата на туберкулозата има дългосрочна тенденция на спад и в Словакия. През 2009 г. хигиенистите са регистрирали 296 случая на туберкулоза (ТБ), което представлява намаление с повече от 400 случая в сравнение с предходната година.

Поради дългосрочния спад експертите на СЗО класираха Словашката република сред страните с ниска честота на туберкулоза. Това е и една от причините, поради които у нас вече не се извършва ваксинация срещу туберкулоза от 1 януари 2012 г. върху новородени на 4-ия ден след раждането.

Друга превантивна мярка е химиопрофилактиката, която се състои в прилагане на противотуберкулозни лекарства в продължение на няколко месеца на деца, които са били в контакт с активна туберкулоза. а също и при деца, които са диагностицирани с хиперреактивност на кожната реакция, въпреки че не са в пряк контакт с активна туберкулоза. Хемопрофилактиката също се има предвид при някои лечения, напр. при лечение с кортикоиди, имуносупресори или цитостатици.

Преди всяка бустер доза трябва да се направи туберкулинов тест. При туберкулиновия тест, малко количество от убития бактериален компонент, туберкулин, се инжектира в кожата. След това се отчита кожната реакция - количеството зачервяване и особено подуването, което определя дали тялото е произвело антитела срещу туберкулоза или не, т.е. дали е необходима реваксинация. Това предотвратява повторното активиране на лезията с ваксината при вече заразени индивиди.

Ако се установи подуване със зачервяване и подуване с диаметър до 6 mm в рамките на следващите 24-72 часа, тестът е отрицателен, реакцията от 6 до 10 mm вероятно е реакция на извършената BCG защитна ваксинация. Подуването над 10 mm вероятно показва инфекция с туберкулозни бактерии. Съмнение за инфекция съществува и при положителен контролен преглед на тествано преди това неваксинирано лице и при всеки положителен резултат от тест на неваксинирано дете под 5-годишна възраст.