Исак, Евр. Ицхак - един от тримата старозаветни патриарси (с Авраам и Яков), син на Авраам и Сара, брат на Исмаил. Неговата история е разказана в Първата книга на Мойсей (Битие). Раждането на Исаак (Бит. 18:10) беше предсказано от трима младежи или ангели по това време на стария Авраам. Името му произлиза от Евр. jishaq’el (Бог се смее), защото след това послание Авраам (Бит. 17:17), Сара, 90 г. (Бит. 18:12) или хората (Бит. 21: 6) се засмяха невярващо. Когато Исак беше на осем дни, го накараха да се обреже. Като доказателство за вярата си Авраам трябваше да принесе Исак в жертва на хълм в земята Мория, но в последния момент Бог хвана Авраам за ръката и спаси Исаак (Бит. 22). Като наследник на завета на Авраам с Бог на обещаното потомство, той се жени за Ревека (иврит Ривка) на 40-годишна възраст, дъщерята на роднината на Авраам Бетуил, от която той има двама сина, близнаци Исав (Исава) и Яков (Израел) . Той ослепял в напреднала възраст, така че преди смъртта си той благословил по-малкия син Яков в невежество, като по този начин, според тогавашната традиция, му предоставил всички права, принадлежащи на първородния му син. Според традицията той умира на 180-годишна възраст и е погребан в пещера в Мачпела в Хеврон, заедно с Ребека и родителите му. Евреите и християните, заедно с Яков, го смятат за наследник на Божието обещание да умножи потомството на Авраам.

белиана

Измаелити, също измаилтяни, измаилтяни - според Библията потомците на Исмаил и неговите 12 сина, които според Божието обещание са станали велик народ, наречен араби (също Ариби, Арабу, Арбая и др.). Исмаилтите са водили номадски начин на живот в пустинен район на палестинската граница. Те били известни със своята яростна природа и боен дух. Отглеждали камили, но и търгували. Споменаването за тях в Библията завършва в средата на 10 век. преди n. л., т. j. по време на управлението на цар Давид по-късно те са асимилирани от други народи. В ислямската традиция те са известни като Бану Исмаил (т.е. Синовете на Исмаил). По принцип те понякога се отъждествяват с арабската нация.

Яхве → JHVH

Jak - съкращение на писмото от Яков от Новия завет (→ послание; → Библия).

Якуб - Третият патриарх на Израел; → Яков.

Стълбата на Якуб - според Стария Завет (Бит. 28:12), стълбата, която библейският патриарх Яков видял насън. Беше издигнат на земята, отгоре докосваше небето и Божиите ангели се спускаха и издигаха. Символът на Божието откровение (теофания), в Новия Завет в Евангелието на Йоан (Йоан 1:51) символът на обединението на хората с Бог. Често срещан мотив на християнската иконография.

Възглавницата на Якуб - камъкът, който според Стария завет (1 Мк 28:11) е бил поставен под главата на библейския патриарх Яков и върху който той е мечтал за Божието обещание (мястото, където е лежал камъкът, той е нарекъл Ветил, т.е. къщата на Бог); също така народното име на култовия камък, често считано за въплъщение на Бог или неговата обител. Според стара шотландска легенда възглавницата на Яков е идентична с коронационния камък от Скоун.

Ян Граматикос, Йоан Граматикос, около 770/780 г. Константинопол - преди 867 г. - Константинополски патриарх (837 - 843 г. като Йоан VII). Произхожда от аристократично семейство, вероятно от арменски произход. Той влезе в манастира Ходегон в Константинопол, прочу се със своето образование и задълбочени познания по реторика, затова му дадоха името Граматикос. След 814 г. той се навежда към иконоборството. От името на император Лъв V от Армения той събира християнски писания, отхвърлящи иконоборството и работи по подготовката на иконоборчески синод, който се провежда през 815 г. в Константинопол. Той призова за отмяна на разпоредбата на Втория събор в Ница (787 г.), който сложи край на първата вълна на иконоборството, и за връщане на разпоредбите на иконоборския синод в Йерея (754 г.). По-късно става възпитател на Теофил, син на император Михаил II, по време на управлението на който става патриарх на Константинопол (837). На Константинополския синод (843 г., иницииран от съпругата на Теофил, императрица Теодора), който възстановява поклонението на изображенията, той е свален от поста патриарх като последовател на иконоборството, отлъчено от църквата и изпратено в изгнание.

детско креватче -

1. дървено корито или ребра, в които животните се хранят с насипни фуражи (напр. сено, слама). В изобразителното изкуство яслите (включително яслите) са изобразени в библейската сцена на раждането на Исус Христос; детето, съхранявано в яслата, е централната фигура на художественото изобразяване на тази сцена под формата на (предимно триизмерна) сцена на Рождество;

ясновидство, също телегноза - обективно непотвърден парапсихологичен феномен, причинен от екстрасензорните способности на човека да познава и възприема пространствено отдалечени и невидими обекти; паранормално зрение, наричано още вътрешно или второ зрение. За разлика от интуицията, ясновидството е рядко и ясновидецът е способен да вижда събитията и предметите напълно, сякаш ги наблюдава директно, обикновено без звук. Резултатът от неговата дейност са знания, които той не е достигнал въз основа на известни способности на сетивата или по логичен начин. Все още обаче няма ясни научни заключения за съществуването на ясновидство, парапсихолозите най-често използват обяснението, че това е дейност в безсъзнание. Като проява на свръхсетивно възприятие (в допълнение към телепатията и ретрокогницията), ясновидството понякога се използва в криминологията (търсене на изчезнали лица), археологията и диагностиката. Често обаче се използва неправилно за търговски цели.

Йехуда ха-Наси, около 135 - около 220, погребан в Бет Шеариме - древен еврейски учен. Произхожда от семейство на учени, произхождащи от равин Хилел Св., Внук на Гамалиел II. (→ Гамалиел). Учи еврейско право и езици, особено гръцки, в палестинските академии. Като патриарх (той носи титлата nasi, еврейски принц), той оглавява синедриона, който по това време живее в Бет Шеарима, Галилея, в края на живота си живее в Галилейския град Cipori (Gr. Sepfóris, по-късно Diokaisare (i) a, лат. Diocaesarea) близо до Назарет. Той повиши службата на патриарха до духовното и социално ръководство на нацията. Целта му била да обедини израелската нация в цялата Римска империя по време на римското владичество. Той също така се стреми да повиши икономическото ниво на евреите в Ерек Израел и да създаде национални религиозни институции. Вместо широко използвания тогава арамейски, той популяризира иврит. Сред всички слоеве на хората му се приписваше разпространението на знанието за Тората и следването на командите (еврейски micvot), произтичащи от нея. Един от най-важните танаити, систематизира устната Тора и създаде последната редакция на Мишна.

Джър - skr. Книгите на пророк Йеремия; → Йеремия, → Библия.

Храмът в Йерусалим е бил място за поклонение и жертвоприношение за еврейските вярващи. Те бяха задължени да го посещават веднъж годишно, особено по време на т.нар поклонение (еврейски шалош цар) Пасха, Шавуот и Сукот, когато всеки евреин принасяше жертва. Първата реколта от плодове и зърно беше донесена на годишните празници на Храма. До 70 n. л. храмът в Йерусалим е бил и център на обществения живот и според обичаите на древните източни култури е служил като съкровищница и банка; в допълнение към собственото му имущество в него се съхраняват спестяванията на обикновените хора. Тя се оглавяваше от първосвещеник (евр. Кохен гадол), ежедневно се извършваха служби от свещеници (кохени, евр. Коханим), други служби, свързани с Храма, напр. църковно пеене и музика, левити (иврит leviim). В Храма мястото беше запазено отделно за мъже (иврит езрат Исраел) и отделно за жени (езрат наш). Според еврейската и средновековна християнска традиция Църквата се намира в средата на Св. град Йерусалим, считан за център на света, през който минава космическата ос (лат. axis mundi), свързваща небесата и подземния свят (→ Небесен Йерусалим).

Йерусалимски Талмуд, Евр. Талмудът на Йерусалим и палестинският Талмуд, Евр. Талмуд Ерек Израел - по-кратка и по-непълна версия на Талмуда. Написана е на арамейски диалект с думи, взети от гръцки, и е превеждана устно от векове. Построена е от III до V век. н. л., т. е. в периода, белязан от преследването на евреите, което се отразява в непълната редакция на целия събран материал. Талмудът в Йерусалим се занимава с 39 тракта (от общо 63 тракта) на Мишна, съдържащи по-специално Halacha (законови разпоредби) и равинските коментари на Gemar. Той отразява дискусиите в еврейските академии в Палестина и съдържа много факти за селското стопанство от онова време и за политическото положение на еврейската нация.

jezídíja [араб.] → jazídíja