индукция [лат.] -

енциклопедия

1. трети плик на ембриона от разред Orthoptera;

2. бот. → престилка.

на Индия [en-], Винсент, 27 март 1851 г. Париж - 2 декември 1931 г. там - френски композитор и учител по музика. Учи хармония в Парижката консерватория при Алберт Лавиняк (* 1846, † 1916) и свирене на орган, контрапункт и композиция при К. Франк. През 1871 г. той инициира създаването на Национално музикално общество (Société nationale de musique) в Париж. R. 1874 - 76 органист в Saint-Leu-la-Forêt, 1875 също тимпанист на оркестъра на Colonn (кръстен на É. Colonna). През 1876 г. той посещава Байройт и става почитател на Р. Вагнер, който освен К. Франк, Ф. Лист и Й. С. Бах оказват значително влияние върху композиционния му ръкопис. След смъртта на К. Франк (1890) той става председател на Националното музикално общество, през 1894 г. основава Schola cantorum с Чарл Борд (Bordes; * 1863, † 1909) и Александър Гилман (* 1837, † 1911), където той работи като професор по композиция и режисьор. Сред най-важните му ученици бяха А. Русел, Е. Сати, А. Хонегер и Г. Аурик. Той беше артистично и педагогически активен почти 40 години и се превърна във водеща фигура в обществения живот.

В работата си напр. в най-важните опери „Фервал“ (1888 - 95), „Непознатият“ (L’étranger, 1898 - 1901) и „Легендата за Св. На Кристофър (La légende de saint Christophe, 1908 - 15, с автобиографични елементи), в драматичната кантата „Пеене на камбаната“ (Chant de la cloche, 1879 - 1915) и в ранните симфонични стихотворения (трилогия на Валенщайн, 1873 - 81, според до Ф. Шилер; планина, La Forêt enchantée, 1878, според Л. Уланд) прилага художествените средства на германския неоромантизъм. Най-важните са трите му симфонии: не. 1 за пиано и оркестър по темата на планинската песен Symphonie pour orchester et piano sur un chant montagnard français (1886), бр. 2 в си бемол мажор (1902 - 03) и бр. 3 от периода на Първата световна война Sinfonia brevis „De bello gallico“ (1916 - 18). Автор на монографии César Franck (1906), Beethoven (1911) и Richard Wagner (1930) и теоретична работа Cours de композиция musicale (Cours de композиция musicale, 1897 - 1907).

инерция [лат.] - оставане в първоначално състояние, бездействие, обездвижване, невнимание; физ. → инерция.

инерционен [лат.] - инерционен.

инервация [лат.] - проникване на тъкан от нервни влакна; предаване на нервни импулси през нервната система.

INES -

1. fyz.jadr. → ядрено събитие;

2. пед. → образователни показатели.

безпогрешност [лат.] - непогрешимост; náb. → безпогрешност на папата.

бебе, Испанско пристанище. infante - титла, присъждана в Испания и Португалия (от 13 век в средновековните царства на Иберийския полуостров) на принцове и принцеси от кралското семейство. Женската форма на заглавието е infantka (испанска и португалска infanta). Името идва от латинската дума infans (малко дете).

пехота [тал.] - остаряла → пехота.

Най-честите усложнения на острия миокарден инфаркт включват аритмии и сърдечна недостатъчност (нарушение на помпената му функция), по-рядко срещани усложнения са хемодинамично незначителна митрална регургитация (обратен поток на кръв от лявата камера към лявото предсърдие), внезапна летална руптура на лявата камера, оток на лявата камера (аневризма), псевдоаневризма, инфаркт на дясната камера, постинфарктна исхемия (повтаряща се ангина пекторис), тромбоемболични усложнения и перикардит (→ синдром на Дреслър). Прогнозата за остър миокарден инфаркт зависи главно от появата на сърдечни аритмии (вентрикуларното мъждене е най-честата причина за смърт през първите 24 часа след началото на заболяването) и сърдечната недостатъчност, която корелира със степента на некроза. Смъртността е около 30%, около 5-10% от пациентите умират през първата година.

Лечение: незабавен транспорт до болницата, за предпочитане до коронарно отделение или до специализирано работно място, оборудвани с персонал и оборудвани за спешна и специализирана грижа за пациента. Реперфузия (запушване на запушена коронарна артерия) може да се постигне с медикаментозно (тромболитично) лечение, което в момента се заменя с по-ефективно, механично лечение (PTCA - перкутанна транслуминална коронарна ангиопластика или байпас), в зависимост от нарастващия брой специализирани кардиологични практики. Рутинното лечение включва аналгетици, кислородна терапия, почивка и постепенна рехабилитация, в зависимост от състоянието на пациента, приложение на антикоагуланти, β-блокери, АСЕ инхибитори, магнезий, нитрати и блокери на калциевите канали.

в полза [-vo-; лат.] - да облагодетелствам.

инфекциозен агент - причинителят на инфекцията или инфекциозното заболяване. Инфекциозните агенти включват напр. бактерии, едноклетъчни еукариотни организми, вируси, вироиди и приони. Основните им свойства са вирулентност и патогенност. Когато инфекциозният агент влезе в контакт с гостоприемника (макроорганизъм), имунитетът на гостоприемника играе важна роля, от която зависи дали инфекцията избухва в инфекциозната болест. Основният отговор на попадането на инфекциозен агент в гостоприемника е производството на интерферон и специфични антитела, наличието на които предпазва от повторна инфекция. Ваксинацията с ваксини, приготвени от инактивирани (убити) или атенюирани инфекциозни агенти, се използва за предотвратяване на някои инфекции.

инфекциозен кът - остро или хронично възпаление на ъглите на устата. Среща се най-често при малки деца, особено при лоша хигиена, при по-големите деца е по-скоро един от придружаващите симптоми на общо заболяване, причинено от стрептококова или дрождова инфекция. При възрастни се среща по-рядко от съпътстваща инфекция при разстройства на храносмилателния тракт или хематопоеза, при хиповитаминоза, нарушен глюкозен толеранс, но и при продължителна употреба на антибиотици, при наранявания на ъгъла, напр. по време на стоматологични прегледи, неподходящи протези и др. Болестта започва с възпаление на устния ъгъл и образуване на рагади (пукнатини) в него, в напреднал стадий се разпространява по устните и бузите. Отварянето на устата е болезнено и когато кожата се счупи, изтича тъканна течност, която изсъхва и се образуват меденожълти струпеи. Лечение: противогъбично, респ. антибиотик.

умозаключение [лат.] - джаз. разсъждения извън класическите логически разсъждения, напр. от свидетелството Човекът е смъртен, а Сократ е човекът следва, че Сократ е смъртен. Концепцията за извод влезе в лингвистиката от теорията на изкуствения интелект и нейното съдържание е извличането на имплицитна информация в комуникациите, напр. предполагаема информация (→ предпоставка; Той отваряше прозорци всяка сутрин - Прозорците бяха затворени) или информация от непряк начин за изразяване (Бихте ли се изправили?), където това не е въпрос, а предизвикателство (Станете, моля !).

по-нисък [приносител; лат.] - долно, долно легнало (от лат. inferus = долно, долно, под земята), напр. Germania Inferior (Долна Германия); противоположно: превъзходно.

адски, лат. infernum - подземният свят; в християнството ад; терминът е използван за пръв път от Данте Алигиери като заглавие на първата част от неговия труд „Божествената комедия“ (Inferno, 1304 - 08).

безплодие [лат.] - неспособност на жената да роди и роди жизнеспособен плод, като същевременно запази способността си да забременее. Счита се, че една безплодна жена е имала два или повече аборта през първия триместър на бременността, преждевременно раждане или мъртво раждане.

добре съм [fi-; лат.] - в края, в края. Използва се при тълкуването на правни разпоредби, ако иска да изрази връзка към заключителните думи или към фразите на съответната разпоредба на правна уредба или правен акт (закон, договор и др.).

инфикс [лат.], инфиксална морфема - разширяваща се деривационна или граматична морфема, която няма подходящо значение, само свързва две други семантични морфеми във вид на думи, напр. let-en-ka, беден-at-ko, hor-l-live, run-to-go.