чакъл 1, -у човек. r. малки остри парчета трошен камък, използвани по поръчка. за модификация на коловоза ал. пътища и за приготвяне на бетон;
геол. вид речни наноси от камъни и пясък;
чакъл добавете. м.: š-é утайки, š-é слоеве, š. насип, š-á път, š-é дъно на реката;
с. филтър
чакъл 2, -у човек. r. база. чакъл: верижен чакъл (Botto)
чакъл 3 цит. имитира звука на удар al. удар на твърди, особено метални предмети: скокове, железен чакъл, чакъл - разкрива го. (Mor.)
strk, -u човек. r. разреден. изстискване: тласък, рояк, мъгла - тълпа, онази, търкаляща се в пусти равнини. (Звезда)
чакъл или 1, -човек. r. вид трева;
бот. с. Алпийски (Rhinanthus minor)
štrkáč 2, -a, mn. не. -Е човек. r. вид отровна змия, живееща в Америка;
зоол. с. Crotalus horridus
гърмяща змия 3, -човек. r. вид детска играчка, подобна на дрънкалка: š-om si štrát (Hviezd.);
[Телджии] купуваха бебешки дрънкалки и самобръсначки. (Джил.)
- кого, къде къде) вмъкване, включване, вмъкване, вмъкване: стр. нещо в чанта, в дупка, в джоб, в джоб;
Той пъхна голите си ръце под тънко палто. (Граф), облегнал лакът на прозореца, той пъхна глава надолу. (Кал.) Миша пъхна тънък кръг в списанието. (Cráf) Върколак слага дъщерите си в яма. (Добш.) Забих нос в книгата безплатно. (Тим.) Залепиха глави, конвулсивно жестикулираха. (Вадж.) Как би могъл да те сложи в една и съща чанта. (Кук.);
прен. израз Той го тласка към нещастие и дърпа дългове (Брез.).● обадете се. с. нос за смесване на нещо, плетене, грижи се за нещо ненужно;
3. изр. (какво на кого, какво накъде) да даде, да сервира, да натъпче: донесе вестници и ги избута до огъня. (Хор.) Той накланя глава над масата, притискайки я близо до Ширицки. (Тим.) В продължение на две [мачове] пазачите прокараха дупка на вратата. (Тадж.) Той избута вестника на господаря пред очите му. (Ondr.)
● обадете се. с. да покаже нещо под носа си отблизо;
4. (кого) чрез бутане, чрез смучене да кара пред него, да суче: Хваща ръката си и бута вратата. (Ал.) Отминаха дните, когато те можеха да ни бутат и да ни карат, където искат. (Сияние);
обратното. бутам, -а, -аджі;
|| тласък (национален и тласък)
1. да се сучат, драскат, блъскат един в друг: Децата на моменти избухват в смях и се тласкат. (Джил.)
2. (в какво, в кого) да се блъсне, да удря, да удря: Той обикаляше гневно из стаята, блъскайки се в инструмента. (Jégé)
3. изр. (от) да отида, да напъна в нещо;
прен. И сърцето ми бие отново, защо се губя в живота (Ondr.) Блуждая, живея безцелно.4-то обаждане. (какво, къде, къде) да бута, да натиска, да търка: Тя ще погледне ръката на Чипчан, която беше натикана в нейния карат. (Тим.) Те се блъскат в родство със сила. (Вадж.);
док. до 1, 4 бутане
1. издайте кратък тъп звук при катастрофата, издайте скърцане, скърцане, дрънкане: верига скърца, пари скърцат, кости скърцат;
Лъжици и вилици пръснати. (Ласк.)2. (от) предизвиква кратки тъпи шумове при удряне на твърди предмети: š. чинии, дрънкалка;
Григорий щракна куп ключове. (Да);1. издайте кратък тъп звук при трясък, дрънкане, цвърчене: магарето изсумтява в магарето. (Кук.) Ключът на вратата се затръшва два пъти. (Швант.)
2. (какво) предизвиква кратък тъп звук при удряне на твърди предмети: Невидима длан щракна седалището. (Броя)
3. изр. изчакай, мрънкай: Забраняваше на децата дори да принуждават чакъла да се прибира. (Швант.);
неделя до 1,2 килограма
чакъл лагер добави. м. отб.: река š-á, характеризираща се с обилно отлагане на чакъл;
с. токколан с камъчета, -ску мъж. r. отб. смес от чакъл и пясък;
1. мрънкане: š. лъжици, w. ключ, w. дрънкалки, вериги, w. съдове;
2. разреден остъргване, остъргване: ж. писалка (Vaj.)
чакъл да попитам, -око, -око, -наблюдение нед. (безусловно и какво) предизвиквайте къси тъпи звуци, правете скърцане (при почукване на твърди предмети), дрънкане, скърцане: Ремъкът дрънка на ръката ви. (Gab.) Конските клечки за зъби се мушкат в гъба. (Лаз.) Мартушка чакъл с игли за плетене. (Лаз.) Някой мушкаше ключ. (Фиг.)
чакъл м. тракане: š-é плочи (Al.);
š-á palica (тадж.)добавете камъче. м. покрити, посипани с чакъл: š-á cesta, hradská, š-é тротоари
камъче, -uje, -ují nedock. (какво) покрийте със слой чакъл: w. път, ж. железопътен насип
чакъл ovisko, -a, -vísk střed. мястото, където се намира чакълът;
мястото, където се получава чакълъткамъче м. съдържащи чакъл: š-á почва, пръст, š. насип, ж. повърхност на терена, речно корито;
š-á път, š. úšust;чакъл овце, -не, -не жени. r. място, където камъкът е натрошен на чакъл