ставите

Много състояния, които засягат ставата, могат да доведат до увреждане на ставите и болка на пациента. В повечето случаи болката се причинява от увреждане на хрущяла, който покрива областите на костите в ставата, т.нар. ставния хрущял, най-често в случай на напреднал остеоартрит, фрактура или друго увреждане на костите и хрущялите. Тоталната ендопротеза е последната от терапевтичните възможности, когато консервативното и нехирургично лечение не е дало резултат и не е довело до облекчаване на болката и цялостно подобрение.

Най-често извършваните ендопротези

Тоталната смяна на ставата е процедура, при която се замества артротично променена или повредена по друг начин част от ставата изкуствени, метални или керамични ендопротезиране. Ендопротезите са предназначени да имитират движенията на здрава става. Тоталните ендопротези са най-често извършваните тазобедрени и коленни стави, обаче е възможно да се замени друга връзка, а именно раменна става, лакът, китка, стави на пръстите и глезена .

Тотална артропластика на тазобедрената става

Тазобедрените ендопротези са въведени в общата клинична практика в края на 60-те години и техният основен принцип и техника се променят значително. Основата остава кладенец от високомолекулен полиетилен, здраво закотвен в фрезования ацетабулум (кладенци на тазобедрената става) и бедрена шахта, изработена от благородна сплав или неръждаема стомана (тя може или не може да бъде циментирана в леглото отгоре на бедрената кост).

Общата артропластика на тазобедрената става може да бъде разделена според вида на закрепването на:

  • циментирани, където двата компонента са фиксирани с костен цимент,
  • нецементиран, където компонентите са фиксирани без циментова междинна прослойка,
  • хибрид, където всеки компонент е фиксиран по различен начин.

Показания за тотална ендопротеза са най-честите напреднали коксартроза, посттравматична артроза, ревматоиден артрит, аваскуларна некроза на главата или дисплазия на развитието на тазобедрената става.

Подмяна на повредена става (източник на снимка: leehealth.org)

Пълна артропластика на коляното

Началото на тоталните замествания на коляното бяха т.нар резекционна артропластика, при която костите се резецират и между ставните повърхности се вкарва лоб от ставната капсула, кожа, мускулна тъкан или мазнина. Резултатите от тези операции не бяха добри, имаше развитие на нестабилност на ставите, ограничаване на движенията и връщане на болката. С постепенното развитие обаче възниква голям избор от импланти, които дават възможност за избор на подходящ тип ендопротеза за всеки вид увреждане.

Общата артропластика на коляното се състои от тибиална част, когато резецираната част на пищяла се заменя с имплант и z бедрена част, когато отстранената част на бедрената кост в областта на ставата се замества. Използват се различни импланти (в зависимост от степента на увреждане на коляното), например импланти с ниска или висока степен на вътрешна стабилност, импланти с пълна вътрешна стабилност (по онкологични показания).

Между индикации най-често включват гонартроза, ревматични заболявания (напр. ревматоиден артрит, болест на Бехтерев), значителна деформация, свързана със субективните проблеми на пациента, системни заболявания (например подагра, асептична некроза, вродени дефекти).

Подмяна на коляното (източник на снимката: researchgate.net)

Раменни ендопротези

Налични са много импланти, които могат да бъдат разделени на:

  • цервикален - подмяна на главата и шията на раменната кост,
  • а тотални ендопротези - също с гленоидния компонент (гленоид = част с форма на чаша от външната страна на лопатката, в която се побира главата).

Освен това ендопротезите могат да бъдат разделени на метал, пластмаса, керамика (или комбинации от тях).

Показания те не са толкова чести, тъй като ставите в горния крайник не са статично натоварени и са по-малко засегнати от дегенеративния процес, отколкото ставите в долния крайник. Друга причина е фактът, че много фрагментарни фрактури на горната част на раменната кост се лекуват относително успешно консервативно или чрез хирургична реконструкция.

Основната причина за имплантацията на ендопротеза е да се премахне болката, да се подобри подвижността и при тумори да се замести дефектът след отстраняване на туморната тъкан. Показания за тотална ендопротезиране на рамото са остеоартрит, състояния след фрактури (напр. Слабо зараснали фрактури), ревматоиден артрит, състояния след неуспешни реконструктивни операции и дегенеративно участие на рамото при системни заболявания.

Ендопротезиране на раменна става (източник: exac.com)

Възможни усложнения, свързани с тотална ендопротезиране на ставите

Има редица усложнения, общи и локални, предвид местоположението, степента и естеството на изпълнението. Най-сериозна е смъртта във връзка с операцията, на практика най-честото усложнение е болката, която възниква от различни причини - релаксация, инфекция, фрактура от умора, тумор и други. Други усложнения са разместване на ендопротезата, перипротезни фрактури (фрактури в областта на протезата) или нервна парализа.

Реконвалесценция след подмяна

Реконвалесценцията и рехабилитацията протичат по различен начин за всеки пациент. Като цяло целта е пациентът да го използва "Нова" става за възможно най-кратко време от операцията. В много случаи болката се появява в областта на заместената става по време на възстановяването, тъй като околните мускули са отслабени от бездействие, тялото свиква с новата става и тъканите постепенно зарастват. Болката трябва да спре в рамките на няколко месеца.

Референции: Dungl, P. et al.: Ортопедия. Град, 2005