Лусия Шкандерова 23 ноември 2018 г. Превенция Симптоми

това

(Снимка източник: AdobeStock.com)

Ние контролираме повечето от нашите прояви, независимо дали са вербални или невербални ще.

Понякога ставам насилствен намръщваме се, за да знаем, че не харесваме нещо, понякога приятелско настроено към някого поглеждаме. Тези изражения на лицето имат едно общо нещо - те са съзнателно действие.

Но какво, ако правим нещата, които правим ние не искаме? Ами ако сме овластени от движения или звуци, които трябва да изпълняваме отново и отново, защото чувстваме силен порив?

Точно такива са те тики. Гримаси, движения и звуци, които нямат значение, но ни притесняват от сутрин до вечер. Всеки може да си представи как е човешко досадно ежедневието и социалните отношения.

Нека започнем с това, което не е отметка

Преди всичко нека изясним какво не са тиковете. Например за спонтанното потрепване близо до око те са проява на умора, недостиг на магнезий или претоварване на очите. Aj в рамото може да започне да потрепва, но след известно време ще отшуми.

Тиковете също се различават от другите двигателни нарушения, които съпътстват определени неврологични разстройства, като епилепсия. Ние не считаме стереотипните движения при умствена изостаналост или компулсивни дейности при обсесивно-компулсивно разстройство като тикове.

А какво е кърлеж?

Тиковете, за които говорим, са безсмислено, тоест те не изпълняват никаква очевидна функция. Те се появяват неволно и внезапно, под формата на стереотипни движения или звуци. Ние можем да потиснем тези тикове само в краткосрочен план.

Засегнатият човек изпитва желание да прави тикове, защото това му носи освобождаване вътрешно напрежение. Както интензивността, така и честотата на кърлежите могат да се променят с течение на времето, но е характерно, че например стресови ситуации имат отрицателен ефект върху появата на тикове.

Особено силен фокус върху някакъв външен стимул или трудова дейност помага смекчаване тики. От друга страна, при някои хора тиковете са по-чести при стаи, когато стресът е отшумял, тоест в моменти на релаксация. Също така липсата на предложения, респ. отегчен създава пространство за по-интензивни прояви на тиково разстройство.

Източник на снимки: AdobeStock.com

Разпределение на тикове - според интензивността и формата на изразяване:

  • Обикновени тикове - те обикновено продължават кратко време, около 1 секунда. Това са краткосрочни движения, гримаси или звуци. Участва само една мускулна група, най-често на лицето - мигащи очи, потрепващи вежди, свиващ се нос, скърцане със зъби. В някои случаи обаче това могат да бъдат и резки движения на главата, раменете или крайниците.

Прости звукови тикове: нечленоразделни звуци, подсмърчане, крякане, свистене.

  • Сложни тикове - са по-интензивни и изискват взаимодействието на няколко мускулни групи. Те се появяват на вълни, между които има кратки почивки. Движенията са по-сложни, координирани - напр. жестикулиране, скачане, люлеене, прегръщане на тялото, имитиране на целенасочено движение.

Сложни звукови тикове: проявяват се под формата на думи или цели изречения, които обикновено имат значение.

Сложните тикове се разделят допълнително на:

  • палила - болно повторение на дума или изречение,
  • ехолалия - повторение на думи и изречения след други,
  • ехопраксия - повторение на чужди действия,
  • копролариум - изричане на обидни думи и изречения,
  • копропрактика - неподходящо жестикулиране, напр. стърчащ език, имитиращ мастурбационни движения и т.н.
Прочетете също:

Три групи тикови разстройства

По отношение на тежестта, ние разделяме тиковите разстройства на 3 групи.

Преходно тиково разстройство

Най-често срещаното и леко тиково разстройство. Появява се в детството, приблизително през 5 - 20% деца. Просто е двигател или звук тикове, чиято честота е променлива. Тиковете обикновено са резултат от стресова ситуация.

Психичният дискомфорт обикновено влошава интензивността на тиковете. При благоприятни обстоятелства това състояние има спонтанна тенденция към намаляване - симптоми в рамките на една година изчезва. В този случай тиковото разстройство не изисква фармакологично лечение.

Хронично моторно или гласово тиково разстройство

Ако тиковото разстройство продължава по-дълго от Една година, говорим за хронично тиково разстройство. Обикновено се появява в детството, но може да продължи и в зряла възраст. Обикновено се характеризира един движение или звуков тик, цялостният курс е стабилен, а интензивността същата. Ако има повече кърлежи, не се провеждат по едно и също време.

Комбинирано гласово и множествено тиково разстройство (синдром на Турет)

Това е най-сериозното тиково разстройство. Синдром на Турет се характеризира с хронични, множествени, предимно сложни тикове в мотор aj вокален форма. Тиковете се проявяват едновременно, интензивността им е променлива. Болестта започва да се проявява в детството, но може и да бъде през целия живот.

Източник на снимки: AdobeStock.com

Тиково разстройство при деца

Нарушенията на кърлежите най-често се появяват в детска възраст. Те започват да се появяват предимно между 7. а 11.. година от живота и до 4x по-често засегнати момчета. Интересното е, че докато тиковете от движение се появяват в по-млада възраст (приблизително с началото на училището) звуковите тикове обикновено се появяват по-късно, в началото пубертет.

Защо се появява тиково разстройство?

Истинската причина, поради която тиковете започват да се появяват, не е ясна. Смята се, че това е следствие няколко фактора - генетична условност, невробиологични фактори и външни рискови фактори.

При децата той често действа като спусък стрес натиск, напр. влизане в училище, проблемна адаптация към нова среда, натиск от страна на околната среда за изпълнение, неприятно или травмиращо преживяване. Ясно е обаче, че самият стрес не е единствената причина.

Прочетете също:

Тиково разстройство и проблемно поведение

Проблемното поведение на децата също е тясно свързано с тиковете. Това не е правило, но често различни форми са свързани с тиково разстройство поведенчески разстройства.

Тиковото разстройство няма ефект върху интелигентността, но някои съпътстващи явления могат значително да повлияят на училищните резултати. Тя се проявява при тези деца липса на концентрация, безпокойство, агресивност, или трудности в ученето. Може да се получи и самонараняване, напр. ухапване или удряне на главата или крайниците по твърди предмети.

Дали разстройството на кърлежите е причина за психичен проблем или е само една от проявите на съществуващ проблем е трудно да се определи. Има обаче известна привързаност към умствена лабилност а взаимодействие на няколко външни фактора, които могат да предизвикат речи.

Тиковете могат да продължат и в зряла възраст

Дали детето ще израсте от тиково разстройство или ще го предаде до зряла възраст зависи главно от тежест на състоянието. Простите прояви на преходно тиково разстройство най-често изчезват с възрастта.

Хроничното тиково разстройство е по-вероятно да продължи и в зряла възраст. В случая на синдрома на Турет, най-сериозната форма на тиково разстройство, u две трети хора с проблеми през целия живот.

Източник на снимки: AdobeStock.com

Лечение на тиково разстройство

Доскоро тиковото разстройство се приемаше като част от него невроза, в момента е отделна диагностична категория. Във всеки случай, ако детето развие признаци на тиково разстройство, трябва да се потърси специалист възможно най-скоро, в този случай педопсихиатра. Той ще оцени тежестта на състоянието и ще предложи подходящо лечение.

Незабавна употреба на лекарства, по-специално антипсихотици, обикновено не е необходимо. Лечението с лекарства е възможно само ако е така по-изразени прояви, които пречат на живота на детето - застрашават резултатите му в училище, нарушават отношенията с връстниците.

Този път обаче винаги трябва да се има предвид, тъй като антипсихотиците варират неблагоприятни ефекти. Освен това нито едно лекарство не гарантира пълно и трайно отстраняване на кърлежите. По-подходящ вариант е психотерапия, където се работи по причините за тиковете. В същото време детето се учи техники, които помагат за преодоляване на досадни атаки. Терапията помага и при чувство за малоценност или безпокойство.

Родителите трябва да познават детето за неговите тикове той не може, следователно е абсолютно неподходящо да го порицава или дори да го наказва. Ако детето би се стремило неподходящо потискане тикове, състоянието му може да се влоши.

Дете с тиково разстройство обикновено се сблъсква подигравателни връстници, което е много трудно да се предотврати. Така че поне за възрастни, особено родители а учители, трябва да изпитва подкрепа и разбиране.

Оставете отговор Отказ на отговор

За съжаление трябва да влезете, за да оставите коментар.