Мариан Шимко и Питър Пищек принадлежат към поколението компютърни учени, които предпочитат да работят в образованието, въпреки че биха спечелили в пъти повече в частни компании. Те казват на Denník N защо са говорили срещу декана Иван Котуляк, който в крайна сметка не е удължил условията си на работа.

най-младите

Мариан Шимко (36) и Петер Пищек (34) работят във Факултета по информатика и информационни технологии (FIIT) от самото му създаване. Те идват при нея като студенти, стават докторанти, преподаватели и малко след 30-годишна възраст дори заместник-декани. Във факултета те се опитаха да въведат съвременни процедури за повишаване на удовлетвореността на студентите.

В края на юни те завършиха факултета, когато деканът Иван Котуляк не удължи задълженията им. И двамата принадлежаха към лагера, което изразяваше недоволство от работата му. До двадесет и седем учители могат да напуснат факултета с тях. „Тогава щеше да настъпи пълен дезинтеграция на факултета, вече нямаше да е възможно да го поправим за кратко време“, казват те.

Решение за декан Котуляк трябва да бъде взето следващия понеделник, когато академичният сенат на СТУ ще получи на масата предложение от ректора на училището да го освободи.

Защо станахте учител?

Мариан Шимко: От ранна възраст се наслаждавах на различни области на науката, като астрономията. В Прешов, където израснах, присъствах на астрономически кръг, като дете гледах широко отвореното предаване Windows of Space, имам и подпис от Jiří Grygar. Отначало обаче не мислех, че ще мога да се прехранвам с наука.

Накрая реших да уча компютърни науки. Въпреки че първоначално исках да завърша докторат във факултета, когато като докторант започнах да водя първите студенти и да помагам в преподаването, разбрах колко е обогатяващо. Вече реших да остана.

Петер Пищек: По случайност аз също се насладих на астрономията, направих и астрономическата олимпиада. Учих в осемгодишната гимназия в Чадца, където започнахме с просто програмиране. Преподавахме в програмата Robot Karel, в която участваха много ученици от моето поколение.

Бях хванат в програмирането, така че разбрах дали има факултет в Словакия, където можете да изучавате само информатика. Затова отидох във FIIT. По време на следването си имах различни периоди, когато не ми харесваше нито ученето, нито изследванията. Но след това дойде повратна точка, след която реших да остана в училище.

Какъв момент?

ПП: Това беше опит с един студент, при когото водех първо бакалавърска и след това дипломна работа