Хипотезата, че способността да се убива дивеч след няколко часа бягане е била ключова за човешката еволюция, е придобила популярност благодарение на книгата „Творения за бягане“. Не всички обаче са съгласни с него.
Въз основа на най-новите изследвания, американският хиропрактор Thomas C. Michaud твърди, че хората всъщност са създадени за ходене. През 2004 г. Денис Брамбъл и Даниел Либерман излязоха с хипотезата, че единственото обяснение за удвояване размера на мозъка на изправен човек (Homo erectus) за два милиона години е консумацията на месо, получено чрез улов на дивеч.
Те твърдят, че мозъкът консумира 16 пъти повече калории от същите мускули с тегло, а месото осигурява четири пъти повече калории от същата доза плодове. По този начин само месото може да осигури достатъчно енергия за растящия мозък на изправения човек.
През 2012 г. обаче е публикувано проучване, според което хората са се научили да разпалват огън много по-рано, отколкото сме предполагали преди, а ключът към растежа на мозъка е способността да се готви. Мишо пише, че топлината омекотява твърдите влакна, което ускорява дъвченето и храносмилането.
Според авторите на изследването човешкото тяло може да метаболизира само 30 до 40 процента хранителни вещества от сурова храна, но до сто процента от готвена храна. Така че сготвената храна може да осигури достатъчно калории, необходими за растежа на мозъка.
Неефективен начин на лов
Мишо също цитира работата на Хенри Бън и Травис Пикеринг. Според тях проучванията, които предполагат, че убиването на дивеч е ефективен метод, са били опорочени. Причината е, че ловът е станал по подтикване на изследователи, започвайки от превозно средство и ловци, получаващи вода от телевизионни екипи. Въпреки това само три от осемте лов бяха успешни.
Бун и неговият колега обаче веднъж стават свидетели на спонтанен лов, когато човек от племето Хабза открива свежи следи от малък елен и го гони в продължение на три часа. Но с ходене. Той успя да прогони елените от сенчестите места, така че животното в крайна сметка беше изтощено и ловецът го уби с пръчка.
Пикеринг и Бън твърдят, че бягането е метаболитно взискателно и увеличава риска от дехидратация и слънчево изгаряне. Следователно е малко вероятно нашите предци да са избрали такъв рисков и неефективен метод.
Те са съгласни и с експеримента на учени от Харвард, които установиха, че преходът от ходене към бягане увеличава мускулната активност на квадрицепсите с 520 процента. Човешките предци вероятно биха имали проблеми с натрупването на достатъчно калории, за да работят часове наред. Заключението им е: "Малко вероятно е ефективността на бягане да бъде ключов фактор за подбор, който благоприятства еволюцията на изправеното двукрако движение при хората."