На Велики и Добър понеделник споменаваме блажения и красив Йосиф, както и изсушената смокиня. Това е така, защото тук започват светите страдания на нашия Господ, Исус Христос и Йосиф.
Той беше последният син на патриарх Яков, роден от Рейчъл. Собствените му братя го мразеха заради виденията, които имаше в съня си. Първо го хвърлиха в казанче и с кървава туника измамиха баща му, че е бил изяден от диви зверове. И го продадоха за тридесет сребърника на измаилтяните, които го продадоха отново на Путифар, началник на стражата на египетския фараон. Съпругата му обаче се ядоса на Йосиф заради неговата чистота, защото той не искаше да извърши грях с нея. Той остави наметалото й и избяга. Но тя измами господаря си, така че Йосиф беше вързан и хвърлен в тъмнината. Но тъй като той знаеше как да тълкува сънищата, той беше изправен пред фараона, който го направи господар на цялата Египетска земя. Като дистрибутор на зърно той се изявява на братята си и след това, живеейки добре живота си, умира в Египет, наред с други добри дела, известни със своята чистота.
Това е образът на Христос. Той също беше мразен от своите колеги евреи. Ученикът му го продал за тридесет сребърника. Беше заключен в тъмен, тъмен гроб. Но оттам той излезе със собствената си сила и царува над Египет, тоест над всеки грях, и го победи напълно. Той управлява целия свят и в любовта си към хората ни изкупува чрез тайнственото разпределение на зърното, даде се за нас и ни храни с небесен хляб, своето животворно тяло.
На този етап си спомняме и за изсушената смокиня. След инцидента с палмите светите евангелисти Матей и Марк казват: „Когато се върна от Витания сутринта, почувства глад“ (срв. Мат. 21:18). Вторият казва: „Когато на следващия ден напуснаха Витания, той беше гладен. Смокиня с листен трион в далечината. Не беше време за фига. Той дойде при него и когато не намери нищо, каза: „Никой да не яде повече плодове от вас.“ И смокинята веднага изсъхна “(Марк 11: 12-14).
Смокинята представлява еврейски панаир. По същия начин Спасителят не намери плод върху него, освен сянката на закона, и като го отне от тях, остави го напълно изсъхнал. Някой би попитал: Защо беше прокълнат и изсушил това дърво, когато не съгреши? На това трябва да се отговори: Евреите видяха, че Христос все още прави добро на всички и не причинява скръб на никого. Така че те мислеха, че той може да прави само добро, а не зло. Владетелят, мил към хората, не искаше да го показва на човека. За да докаже, че е имал достатъчно сила да накаже, въпреки че не иска, тъй като е добронамерен, той показа наказание за бездушно и безчувствено създание. За това сме запазили и словото на мъдрите Старци. Иззидор Пилузиот казва, че дървото на неподчинението е смокиня. Неговите писма са били използвани от първите хора, за да се покрият. Следователно Христос го прокле от любов към хората, защото тогава не го направи, за да не дава повече плодовете, причиняващи грях. Фактът, че грехът е като смокиня, се вижда ясно от факта, че подобно на нея грехът е сладък, лепкав, но след това горчив и притеснен. Историята на смокинята е вмъкната тук от бащите, за да съжалява и историята на Йосиф, защото той е тип Христос.
Смокинята е всяка душа, която не дава никакъв духовен плод. Когато след този живот настъпи нов ден и Господ не намери покой в него, той го изсушава с проклятие и го праща във вечния огън. Това изсъхнало смокиново дърво е предупреждение за онези, които не дават плодовете на добродетелта.
По ходатайството на прекрасния Йосиф, Христе Боже, помилуй ни. Амин.