На седемнадесетия уикенд на 2013 г. ние, богословите от първата година, заедно отидохме на второгодишно пътуване. Този път избрахме за дестинация красиво село на няколко километра от полската граница - Мали Липник.
Селото се намира в живописния Пиенини, близо до река Попрад. Уикендът започна за нас веднага след обяд в петък, когато натоварихме предварително подготвените неща в колите и потеглихме. Веднага след като пристигнахме и отседнахме в местна вила, тръгнахме за първата обиколка на забележителностите в района. Денят бавно приключваше, затова приготвихме вечеря и събрахме сили за планираното съботно турне.
В събота сутринта, веднага след закуска, се качихме в колите и потеглихме под замъка Любовня, където се разделихме на две групи и потеглихме. Тези, които са по-малко туристически, се възхищават на красотата на замъка и близкия музей на открито, докато втората група по-способни туристи отиват до пробива в Ярабински. Изтощени, но пълни с нови преживявания, всички заедно се срещнахме в ранната вечер на вилата, където вече звучеше хубав гулаш. Изглеждаше, че ще завършим една приятна събота, като просто седим край огъня, играем настолни игри и се отпускаме, до момента, в който си спомним, че взехме футболна топка със себе си от Кошице. Няколко от нас разбраха, че все още събират известна сила, затова решихме да отидем на местното футболно игрище. Както трябваше, беше необходимо да си върнем изгубените калории след футбола, поради което вечерният тостер ни обслужваше много добре.
Дори не станахме и се събудихме до неделя сутринта - последния ден от нашия уикенд. Разбрахме се да спрем по пътя за вкъщи в близкия Литман - място за поклонение (не само) за нашите братя гръкокатолици. Местният свещеник ни послужи много добре с думата си и ни разказа цялата история на Литман планина Звир.
Целият уикенд беше в весел дух. Отчасти успяхме да забравим за отговорностите, които ни очакват в семинара, особено за предстоящия изпитен период. Ние посветихме свободното си време главно на изграждането на общност помежду ни. И не само по време на различни игри, разговори, пеене и спорт, но създадохме най-красивата общност на св. Литургия. Всеки от нас се радваше, ако можеше да сложи ръка на работата с някаква услуга. Благодарение на това никога не се е случвало да не бъде заварено навреме, боядисано, измито съдове и т.н. Изпълнени с радост и спокойствие през уикенда, прекарани заедно сред природата, спряхме по пътя в Прешов, за да се освежим със сладолед. Всички с нетърпение очакваме поредното пътуване заедно, но като малко по-опитни - второкласници.