Травмата и последиците от стреса могат да бъдат наследени от баща на син. Това се случва епигенетично, чрез малко изследван досега начин за предаване на наследствена информация.

наследи

Това може да увеличи риска от проблеми с физическото и психическото здраве на децата на травмиращи родители. Учените са наблюдавали това явление както при животни, така и при хора, пише италианският всекидневник La Repubblica.

Тъга, пристрастявания, трудни взаимоотношения, това са силно стресиращи моменти, които оставят отпечатък върху физическото и психическото състояние, особено ако са изпитани от дете или юноша. Негативните последици от тези травми могат също да бъдат наследени от родителите и да се проявят при деца под формата на физически и психически проблеми, включително психични заболявания или нарушения в развитието. Изследователи от Университетското училище в Тафс в Масачузетс показаха това.

Според тях уязвимостта на децата може да бъде причинена епигенетично, предадена от родителите им. Не се променя ДНК последователността, а как гените се проявяват в тялото.

Изследователите анализираха връзката между травмата, преживяна в миналото, и възможното наличие на промени при мишки, както и при доброволци. Те са изследвали малки молекули на рибонуклеинова киселина (микроРНК), които са важни за доброто функциониране на нашите клетки и които могат например да допринесат за развитието на някои тумори. Наскоро беше установено, че те присъстват и в човешките сперматозоиди и е доказано, че външни фактори като пушене или затлъстяване могат да модифицират тези малки молекули рибонуклеинова киселина. Едва сега обаче учените са открили, че стресът може да им повлияе.

Проблемите могат да бъдат резултат от детска травма
Изследователите представиха на група от 28 възрастни мъже тест с десет въпроса, който често се използва за откриване на травма, преживяна в детството и юношеството. Най-стресиращите моменти включват физическо или психическо насилие, липса на родителски грижи или развод. Ако изследваното лице отговори положително на четири или повече въпроса, това означава по-късно значително увеличаване на риска от физически и психически проблеми. Освен това изследователите изучават елементите, присъстващи в микроРНК в спермата на участниците в изследването.

Резултатите показаха, че травмата е свързана с нивото на две микроРНК: участниците в изследването, които са постигнали най-много точки във въпросника, т.е. оцелели или оцелели от травматични събития за дълго време, са имали в пъти по-ниски нива на тези две микроРНК в сравнение с тези, които са го направили да няма такива травматични събития.

Резултатите потвърждават данните, получени от експерименти с мишки, при които тревожността и проблемите с другите са наследени от поне три поколения.

"Това е първото проучване, което показва, че стресът е свързан с промени в нивата на микроРНК в човешките сперматозоиди", каза водещият автор на изследването Дейвид Диксън. Сега учените искат да задълбочат това изследване и да потвърдят резултатите му с помощта на по-нататъшни изследвания. Те са свързани с последиците от стреса през поколенията, които трябва да се вземат предвид при изясняване на физическото и психическото здраве на индивида.

„Ще можем да намерим начин да коригираме нивото на микроРНК при хора, подложени на специални тестове“, казва Диксън. Тези епигенетични промени са обратими, за разлика от генетичните промени. Тази хипотеза е интересна, макар и само теоретично, за тези, които са оцелели след драматични епизоди като насилие или война.