str rob, -i, -ia ned. израз (от които) да се излекува, да се излекува, да се възстанови от нараняване, от болест: s. сутрин (Fel., Mih.);
Госпожа Бурска дойде в селото, за да се отърве от кървавите рани, които любовта удари поклонниците ѝ. (Измръзване);
док. направи си
1. (къде) да вървите неудобно, неловко да ходите, да ходите и т.н.: Къде се страхувате? (Jégé)
2. (къде, в какво) да копаеш, майстор: Високият е уплашен в изтъркан лигавник (Mňač.) Гледайки в него.
3. (с какво) с усилие да транспортираш нещо някъде, да го носиш, да го влачиш и т.н.: Жено, къде се страхуваш от кошницата? (Jégé)
str да се страхувам, -uje, -ují и да се страхувам, -a, -ajú ned.
1. (кого, какво, пред кого, преди какво и веднага) да се страхува от някого, от нещо, да се страхува, да се страхува: Тя се страхуваше от себе си и беше близо до себе си. (Згур.) Несъмнено той се страхува от гнева на господарите. (Кал.) Не знаеш, отче, колко се страхувам от теб. (Ал.) Хората се страхуват от тази глоба. (Добш.) Те се страхуват от твърда ръка. (Хор.) Отначало тя се притесняваше от стрелба. (Карв.)
2. (за кого, за какво) да показва тревожна загриженост, да се страхува, да се тревожи: Жената със сигурност се притеснява за мен. (Зъб.) Винаги страдам и се тревожа за нея. (Шолт.) Те се притесняват за утрешния ден. (Ал.);
с. за децата, за семейството
- за какво) да има загуба (обикновено пари), щети, преработка: Който е имал запаси от стоки, е губил много пари всеки ден при падането на цените. (Броя);
търговия с. да продават стоки на загуба, под себестойността;
5. (кого) да остане без някой временно ал. за постоянно: Вече го имах и го загубих отново. (Фиг.);
губим в него застрашен воин и т.н. обръщане, използвано в памет на починалия;
Изгубих ги от поглед, защото сякаш водата ги беше заляла (Бедн.) Спрях да ги виждам;1. да загине, да изчезне, да изчезне, да престане да съществува: Облаците само бавно се разпръснаха и изчезнаха. (Джил.) С изчезващото лято се губят и много планински култури. (О. Kráľ) Песента веднага стана по-голяма, веднага се загуби в далечината. (Крно) Думите на Яшкуляк изпаднаха в тих шум, потънаха в него и изчезнаха безследно. (Мин.) Когато щастието на живота ви бъде изгубено, вие стискате зъби и въздишате в гърлото си. (Мих.);
прен. И изведнъж земята се губи под краката ви (Fel.) Замайвате се;
нещо се губи в нечия памет постепенно забравя за това;2. стават по-малко видими, ясни, изчезват: Пътеката изчезва под остър ъгъл в планината. (Лаз.) Огледах се зад тях още веднъж, когато те изчезнаха от погледа ни на завоя на пътя. (Ondr.) Тъмнината се сгъсти толкова, че хълмовете се загубиха в нея. (Швант.) Багажникът очевидно почерня и короната се загуби в облака (Хор.) Сля се с облака.
4. изр. изсъхват, отслабват: момиченцето на Ковач губеше все повече и повече всеки ден;
тя лежеше доста бедна, лицето й беше старо. (Да);Str ačena, -y жени. r. името на петнист домашен любимец (обикновено крава), петнисто животно
1. тревожно чувство на хора (и животни), причинено от непосредствена опасност al. друга неприятна ситуация, изискваща отговорност, дистрес, страх, страх, ужас: смъртоносна, болна, тревожна, паническа, истерична;
с. от смъртта, преди смъртта, стр. от нещастие, от несигурност, от война;
с. от безработица, от бедност и глад;
с. от тъмнината (ти.);
с. преди подигравка, стр. преди бъдещето;
скок, вик, писък от s-u, пот от s-u, мярка, скованост от s-u, s-om;
тъп, припаднал от s;
избледняват, от s-u;
бягай, бягай от s-u, бягай от s-u;
посивете, посивете от s-u;
сърцето му се затваря от страх (Тадж.);
разтърсвам, потрепвам, измъчвам, страдам s-om, от s-u;
Започнах да ме обикалям. (Кук.) Страхът го обзе. (Добш.) Още по-голям страх ме обзе. (Томаск.);
имат s. да се страхувам, да се страхувам;
вземете s. да се страхувам, да се страхувам;
да умре, да умре с-от, от с-на за някого, за нещо, от което да се страхува много, да се тревожи много за някого;
идва от него с. той е ужасен, трябва да се страхува;
телефонно обаждане. ти се смееш. страхува се от пълна порта, пълен с гащи много се страхува, плах е, уплашен е;
Страхът има големи очи. който се страхува, преувеличава опасността;
телефонно обаждане. израз не, по никакъв начин s-y призовани да задоволят, смъмрят, насърчат някого;
не се тревожете, не се притеснявайте, не се притеснявайте;
Кашлица веднъж през деня и толкова уплашена! (Тим.) И ти вече се страхуваш;2. Загриженост за Дакохо ал. свързано с известно безпокойство, страх, безпокойство: стр. за бъдещето, стр. за дете;
Имахме проблеми с Тренкер, че тъмнината ще го хване някъде. (Бедн.) Чила беше заловен от тежко отделение за себе си и за мъж. (Тадж.) И какви страхове бяха за нея! (Отбор.)3. остарял. лице ал. нещо, от което да се страхувате, страх: Това би било ужасът на Европа и страхът на целия свят. (J. Kráľ)
4-то обаждане. израз има функцията на наречие;
а) изразява много, много, много (обикновено във връзка отстрани, отстрани): членът се появи на прага. Намръщен от страх. (Urb.) Дрипавите се уплашиха. (Jégé) Прасето умира от пролетта у нас и в селата. str ach и ужас. (Тадж.) Да, как просто обичам да танцувам - уплашен. (Да);
б) (обикновено с неопределен) (е) ужасно, ужасно, ужасно: p. да мислим за това, да мислим;
с. да гледате;
с. Слушай товаstr achopud 1, -a, mn. не. -я човек. r. израз плах мъж, плах мъж, момче: Той не се страхуваше, но когато погледна заплашителното отношение на непознатото, той се срамуваше от кръвта във вените си. (Хруш.) Домин се срамува да се чувства като страх на баба, той е уплашен от опонента си! (Mor.);
str achopud 2, -човек. r. нар. плашило: Е, всички знаеха, че е оскъдно вградено в канабис, за да плаши врабчетата. (Заб.)
str achoš, -a, mn. не. -я човек. r. израз мъж, който се страхува, страховит, момче, страхливец: Когато дойде топлата сутрин, последният страх беше изпълнен със смелост. (Фиг.) Е, вие str! От кулата сова. (Звезда)
str безгрижно и страшно да дойде. м. израз уплашен, уплашен, плах, плах: Имаше достатъчно шум, но някакъв страх. (Вадж.) Роден съм на такава ужасна планета (Урбк.) Аз съм естествено плах;
страшно и страшно: Ана погледна страшно към Алберт. (Вадж.)
str achovný ела. м. нар. плах, плах: Защо се скиташ нощта след ролята, когато си толкова страшен! (Шолт.) Ужасяващ тремор премина през тялото му (фиг.) Треперещ от страх.
str achuplný příd. м. разреден. пълен със страх, уплашен, уплашен: След години на обмислено мислене той реши да се присъедини към екипа. (Скал.)
str ačí, stračací p. страка
str áčik, -a, mn. не. - мъж. r. нар. вид кълвач
str ačinôžka, -y. -бала на жените. r. народни. полеви стриди: венец, плетен от стоки, пашкул и белонога синя (Vaj.)
str ačka, -y, -čekek жени. r. израз разреден. тъмна точка, тъмно петно: На картата ще намерите няколко черни сламки, които трябва да показват човешки селища. (Швант.)
1. живеят в недостиг, в нужда, в бедност, страдат в недостиг, нужда: За нас те са страдали без почивка. (Тадж.) Хората просто се търкаха и страдаха, вратовете им се хванаха за столицата. (Ráz.-март.)
2. разреден (какво) да няма, да пропусне: Тя искаше да компенсира всичко, което пропусна и страдаше в продължение на двадесет и три години в този един миг и в една прегръдка. (Отбор.)
редуващо се добавяне. м. база. Скръб, страдание: Корморанът на страдащата душа се отнася към крепостите въпреки. (Звезда)
str adivárky, -година на жените. r. помн. кожата. цигулки, произведени в работилницата на известния италиански производител на цигулки Антония Страдивари и неговите синове;
експрес за цигулки с отличен, качествен звук
str ádoba, -y, -dob жени. r. остаряла. мизерия, страдание: Радостта е направена от мизерия. (Кук.)
štr áf -u човек. r. телефонно обаждане. ивица, талия: Той извади дълга ивица платно от ризата си. (Карв.) Те оставят джантите на джантите. (Jes.);