започнем

Ако попитате някого в Словакия, той ще ви каже, че в никакъв случай не пилее храна и няма да изхвърли нищо. Е, време е да се погледнете в огледалото. Няма да видим нищо хубаво в него. Почти половината от хляба и сладкишите, които купуваме, се озовават в кошницата.

Пекарите казват, че това е така, защото техните продукти са твърде евтини и не мога да се съглася повече. Необходимо е обаче да се каже и „Б“, а именно, че и с качеството няма слава.

Ще дам пример от личния си опит. Въпреки че това е един инцидент, той напълно илюстрира цялата ситуация, която имаме в Словакия.

Във веригата купих хляб вечер с отстъпка от един цент (добре четете), иначе обикновено струва едно евро. Пълнозърнест хляб с тегло 900 грама само за един цент, защото е трябвало да го продадат. Веригата не трябва да изхвърля нищо, тя ще прехвърли тази тежест върху клиента. Затова взех тежестта от 900 грама вкъщи. Същият ден му се насладих с шунка, на следващия ден вече не беше мек, затова го изпекох в тостер. На следващия ден дори не ми се искаше, но в яйцето имаше хляб за вечеря. Все още ми останаха повече от половината хляб, но на четвъртия ден плесента беше иззета, така че вече не беше подходяща за галета. Затова той пътува до боклука.

В друга, по-малка верига, купих хляб с квас. Само 500 грама, на цена от 2,50. Доста висока цена за хляб, но когато дадох толкова пари за парче хляб, подходих адекватно. Хлябът с половин килограм оцеля през цялата седмица, беше мек на третия ден, имаше страхотен вкус като препечен хляб, а останалото прибрах върху галета, които приготвям вкъщи в блендер. Нито парче не се оказа в кошницата.

Склонни сме да се отнасяме евтино към евтини неща, не ги оценяваме, както бихме оценили по-скъпите неща. Цената обаче е само един фактор. Второто е качеството. Ако хлебните изделия са само по-скъпи, но и с лошо качество, това само ще се влоши.

Качеството на хляба и хляба като цяло не е добро, хлябът се разваля бързо и мухлясва. Причината е фактът, че днес в пекарните се използват всички възможни съкращения и подобряващи препарати, така че сладкишите винаги са с едно и също качество. Такива кроасани могат да се пекат дори от неквалифициран работник, тъй като процедурата и рецептата са дадени и няма нужда да мислите твърде много за това.

Истинската пекарна е честен занаят, който изисква умения и знания. Печенето на хляб и сладкиши от мая изисква опит и познания по химия и физика. Маята е жив организъм, пълен с полезни бактерии, за които пекарят се грижи като дете. Влияе се от времето, атмосферното налягане и качеството на брашното. Готовият продукт има различен състав и физични свойства, така че не загива толкова бързо.

Нека си припомним също, че отглеждането на суровини, използването на енергия и човекочасове за производството на сладкиши, които все още се оказват в кошчето, е богато разхищение на земните ресурси, които от година на година намаляват . Да не говорим за генерирането на ненужни отпадъци.

Честният занаят, с качествен продукт в края, обаче заслужава адекватно заплащане. Обаче пекари, респ. индустриални пекари в тандем със самите вериги. Те са научили клиентите на ниски цени, както и на ниско качество. Лесно е да създадете впечатление, че всеки глупак може да пече кроасани. И в много случаи наистина е така.

Ниското качество също идва с ниско качество. И никой не иска да плаща много за това. По-качествените сладкиши, макар и с по-висока цена, със сигурност биха довели до намаляване на отпадъците от хляб и сладкиши. И моля, нека не спорим, че хората са бедни и нямат пари. Ако случаят беше такъв, със сигурност нямаше да губим толкова много.