Обжалването е подходящо средство за защита в гражданското производство.
Това е важен процесуален акт, с който страна [1] търси коригиране на решение на първоинстанционен съд, който счита, че накърнява правата му.
Може да се подаде жалба срещу съдебни решения, както и срещу определени видове заповеди.
На практика обаче най-важното е обжалването на решението. Следователно в тази статия ще разгледаме предимно кога страната в гражданското производство започва да тече време за обжалване на първоинстанционното решение.
1. Началото на срока за подаване на жалба
Като цяло срокът за подаване на жалба е 15 календарни дни и започва да тече от деня, следващ датата на връчване на решението. Обжалване се подава до съда, постановил обжалваното съдебно решение. Не е изключено обаче дадена страна в производството да подаде жалба в рамките на срока пред компетентния апелативен съд. Дори в този случай жалбата се подава в срок.
Тези правила обаче може да не са толкова ясни, колкото може да изглеждат на пръв поглед.
Следователно, ако искаме да отговорим на въпроса кога страна в гражданското производство може да подаде жалба срещу решение на първоинстанционен съд, първо трябва да разгледаме момента във времето, от който започва да тече срокът за подаване на жалба да бягам.
Решаващият момент за началото на периода на обжалване е моментът на връчване на решението на страната в производството.
CSP [2] прави разлика между три метода за връчване на присъда от първоинстанционен съд:
- връчване на решението от съда директно в съдебното заседание,
- предаване на решението в електронната кутия съгласно Закона за електронното управление [3] a
- връчване на съдебното решение чрез доставящия орган (обикновено пощенско предприятие).
2. Началото на срока за подаване на жалба в съдебно решение в съдебното заседание
Съгласно разпоредбите на ДУУ съдът предоставя документите приоритетно сам в съдебното заседание или друг акт, в който присъства страната в производството или неговият представител [4]. Това е предпочитаният метод за доставка на документи, т.нар кратък път.
Решението по главното производство се връчва от съда директно на страните в съдебното заседание, ако отлага заседанието само с цел постановяване на решението.
Изслушването за тази цел обикновено се отлага, ако е необходимо да се оценят извършените доказателства, да се рекапитулират установените факти или да се разгледа прилагането и тълкуването на конкретни разпоредби на материалния закон спрямо установените факти. [5]
Съдът може да отложи изслушването само с цел произнасяне на решението за най-много 30 дни.
В периода от отлагането на изслушването до посочената дата на следващото изслушване той трябва да може да подготви писмено копие от решението. На следващото изслушване той ще произнесе решението на присъстващите страни в свои ръце.
Ако страната по производството не присъства при постановяване на решението, съдът му изпраща решението по електронен път в електронна пощенска кутия или чрез пощенско предприятие в рамките на три дни от датата на връчването му.
Има обаче случаи в съда, при които страна, присъстваща на следващото заседание, отказва да поеме решението, тъй като счита, че впоследствие съдът ще му го връчи по различен начин и че срокът за подаване на жалба няма да тече докато всъщност не взе решението.
Такава ситуация беше разгледана например от Окръжния съд в Братислава като апелативен съд по дело, в което той се произнесе по жалбата на бащата срещу решението на Окръжния съд в Братислава II, което регулира контакта на бащата с малолетни деца.
В настоящия случай жалбата е отхвърлена като извънсрочна. Той основава решението си на факта, че баща му, като страна в производството, неоснователно отказва да приеме писмено копие от съда в съдебното заседание, което се проведе на 27 септември 2012 г., след като решението беше обявено и мотивирано в изслушване.
Според становището на Окръжния съд в Братислава законоустановеният срок за подаване на жалба започва да тече от деня, следващ деня на произнасяне на решението (28.09.2012 г.) и изтича на 12.10.2012 г. (петък). Ако страната в производството е подала жалбата в пощата само на 01.02.2013 г., той я е подал след изтичане на законоустановения срок за обжалване.
Недоволната страна обжалва това решение. В жалбата той твърди, че всъщност не е взел решението на първоинстанционния съд до 17.01.2013 г. и е подал жалбата в пощата на 01.02.2013 г. (петък) - т.е. в законоустановения срок.
Той призна, че първоинстанционният съд е връчил присъдата на страните в съдебното заседание, но не потвърждава решението. Той твърди, че към момента на връчването на решението той не е бил информиран от първоинстанционния съд за последиците от отказа да го приеме.
След като разгледа преписката, Върховният съд на Словашката република като апелативен съд установи, че първоинстанционният съд е постановил решение в съдебното заседание. Веднага след това той доставя писмено копие от решението на присъстващите страни, които потвърждават получаването му.
Жалбоподателят (като единствена страна в производството) отказва да приеме решението. От официалния протокол, направен в деня на съдебното заседание, става ясно, че жалбоподателят е бил информиран за последиците от отказа да приеме документ в присъствието на останалите страни, възпроизвели лично решението.
Следователно от гореизложеното става ясно, че решението е надлежно връчено на жалбоподателя в съдебното заседание. Следователно срокът за своевременно подаване на жалба започва да тече в деня след изслушването и краят на този период пада на 12 октомври 2012 г. (петък). Следователно, ако жалбоподателят подаде жалба в пощата на 01.02.2013 г., той я подаде със закъснение. Следователно Апелативният съд е действал правилно, ако е отхвърлил жалбата. [6]
В този контекст ние посочваме постоянната съдебна практика на съдилищата, според която всяка повторна услуга веднъж завинаги и в съответствие със закона на постановеното съдебно решение е излишен акт - акт без правно значение.
Следователно, в никакъв случай не започва да тече нов период за обжалване от следващата (излишна) услуга на решението. Навременността на жалбата винаги трябва да се разглежда само в светлината на спазването на срока, който е започнал в деня след първото (надлежно) връчване на решението. [7]
Следователно може да се заключи, че моментът на първото правилно връчване на съдебното решение винаги е определящ за началото на периода на обжалване. Ако първоинстанционният съд представи копие от решението в съдебно заседание, което е отложил само с цел произнасяне на присъдата, присъстващите страни са длъжни да поемат решението. От деня, следващ деня на получаване на съдебното решение, срокът за подаване на жалба започва да тече.
В случай, че настоящата страна откаже да поеме съдебното решение, моментът на отказ да поеме така доставения документ, т.нар. доставка фантастика. [8] Този момент е от решаващо значение за протичането на периода на обжалване. В такъв случай срокът за обжалване започва да тече от деня, следващ деня, в който е възникнала фикцията за доставка.
Следователно страна не може да разчита на факта, че няма да поеме целенасочено писменото копие от решението в съдебното заседание и впоследствие съдът ще му го предостави по друг начин, като по този начин ще спечели повече време за изготвяне на жалба. Възможното дублиране на връчването на решението не оказва влияние върху протичането на периода на обжалване.
3. Началото на периода за подаване на жалба, когато решението се връчва в електронната пощенска кутия на страната
Вторият метод за връчване на съдебното решение е връчването на съдебното решение в електронната пощенска кутия на страната в производството (ако страната в производството го е активирала).
Този метод на връчване е общоприет от съда, ако:
- отложи изслушването само с цел произнасяне на решението, но страната в производството не присъства при произнасянето на съдебното решение - в този случай съдът ще изпрати решението на страната в собствените си ръце в рамките на три дни след връчването му;
- да произнесе решението веднага след края на съдебното заседание, предшестващо произнасянето - в този случай съдът ще изготви и изпрати решението на страните в производството в свои ръце не по-късно от 30 дни от датата на произнасяне;
- постановено по същество, без да разпореди изслушване - в този случай съдът ще изготви и изпрати решението на страните в производството в свои ръце не по-късно от 30 дни от датата на публичното произнасяне на решението.
Във връзка с това отбелязваме, че срокът за произнасяне и изпращане на съдебното решение по точки (ii) а (iii) може да бъде удължен от председателя на Съда по сериозни причини.
Следователно връчването в електронната пощенска кутия на страната е възможно само ако съдът не е връчил решението директно в съдебното заседание.
Задължението за получаване на електронни документи чрез електронна пощенска кутия важи за публичните органи и юридическите лица. Други хора могат да активират имейл кутията (ако искат). Ако нямат електронна пощенска кутия, съдът ще им достави документа чрез пощенската компания.
В случай на връчване на съдебното решение в свои ръце чрез електронно официално съобщение, доставено до електронната пощенска кутия на страна, която не е публичен орган, процедурата е следната:
След като решението е изпратено от сезирания съд, се изпраща електронно официално съобщение до електронната пощенска кутия на страната. Страната в производството може да поеме електронния официален доклад в срок от 15 дни (т.нар. Период на съхранение). Периодът на съхранение е периодът, през който електронното официално съобщение се счита за неизпратено. Този период започва да тече от деня, следващ деня, в който електронният официален доклад е депозиран в електронната кутия.
В случай че страна в производството получи електронния официален доклад, съдържащ решението, в рамките на срока на депозит, срокът за обжалване започва да тече в деня, следващ деня на действителното получаване на електронния официален доклад с приложението (решението).
На този етап бихме искали да заявим, че в някои случаи се случва страната в производството да потвърди получаването на електронния официален доклад (съдът получава подписана електронна разписка), но съдържанието на доклада с приложенията достига до електронното на страната пощенска кутия с интервал от няколко часа. - обаче, обикновено в същия ден.
От друга страна, ако страната в производството не получи този доклад в рамките на срока на депозит, съобщението ще се счита за изпратено до изтичане на срока на депозита напразно. Това важи и ако страната в производството не е научила за администрацията (измислица за доставка). След това срокът за подаване на жалба започва да тече от деня, следващ деня, в който срокът за депозит е изтекъл напразно.
В този контекст възниква и въпросът какво се случва, ако дадена страна получи електронно официално съобщение само след изтичане на срока за съхранение (например, ако действителното получаване на съобщението не се осъществи до 20-ия ден от деня на съхранението му в електронната кутия). Това оказва влияние върху протичането на периода на обжалване?
Апелативният съд на Словашката република се занимава с този въпрос, като стига до заключението, че срокът за подаване на жалба започва да тече напразно в деня след изтичането на срока за депозит напразно. [9]
По този начин, в случай на връчване на съдебно решение в електронна пощенска кутия, по-късното получаване на съдебното решение (след срока на депозит) по никакъв начин не обезсилва ефектите от фикцията за връчване, настъпила по-рано.
Поради тази причина извличането на решението от електронната пощенска кутия след изтичане на срока на депозит няма ефект върху изтичането на срока за обжалване - това е акт без правно значение.
4. Началото на периода за подаване на жалба, когато съдебното решение е връчено на пощенското предприятие
Ако съдът не може да произнесе самото решение в съдебното заседание или на електронната пощенска кутия, той ще продължи с връчването на решението чрез т.нар. органи за доставка - обикновено пощенско предприятие.
В този случай срокът за подаване на жалба започва да тече:
- денят, следващ действителното получаване на официалната пратка със съдебно решение - ако страната в процедурата приеме пратката в деня на нейната доставка от пощенското предприятие или по-късно, през периода на събиране на пратката;
- денят след отказа да се приеме официалната пратка с решение - ако страната откаже да поеме пратката (измислена доставка);
- денят след връщането на официалната пратка с решението на съда като неподадено - ако страната в производството не поеме пратката дори по време на периода на събиране на пратката (фикция за доставка).
Когато се доставя пратка чрез пощенска компания, мястото, денят и начинът на доставка се доказват с бележка за доставка, която пощата връща на изпращащия съд.
Периодът на събиране за поемане на пратката обикновено е 18 календарни дни. Съдът обаче може да го съкрати (например до 10 дни).
5. Изтичане на срока за подаване на жалба
Срокът за подаване на жалба приключва на 15-ия ден след деня, в който е подадена жалбата. В същото време, ако краят на периода на обжалване се пада на уикенд или ден за почивка, жалбата може да бъде подадена и на следващия следващ работен ден.
Следователно страната в производството трябва да може, между началото на периода на обжалване и края на периода на обжалване, да може:
- предаде жалбата на съда (лично, по пощата или по електронен път); или
- в същия срок подайте жалбата до органа, който е длъжен да я връчи на съда.
На този етап бихме искали да подчертаем, че органът, който е длъжен да връчи съдебната жалба, е не само пощенската компания, но и администраторите на електронни информационни системи (портал www.slovensko.sk или портал на Министерството на правосъдието на Словашката република - eŽaloby).
Следователно жалба, подадена по електронен път, се подава своевременно:
- ако страната в производството го предаде на съда по електронен път не по-късно от последния ден от срока за обжалване, или
- ако страната в производството изпрати жалбата до съда не по-късно от последния ден от периода на обжалване посредством специални електронни информационни системи.
Въпреки че в някои случаи съдилищата в миналото са основавали оценката си за навременността на електронна жалба въз основа на това кога съдът е получил електронната жалба (кога е била връчена), този правен извод изглежда е отменен.
Върховният съд на Словашката република разгледа настоящата си съдебна практика [10] (i) чрез жалба, подадена по електронен път чрез портала на Министерството на правосъдието на Словашката република - eŽaloby, както и (ii) своевременността на така подадената жалба, като се стига до следните заключения:
Ad i)
Ако ДУУ признае възможността за подаване на жалба по електронен път до службата за електронно подаване, е необходимо да се обмисли връчването на жалбата чрез портала на Министерството на правосъдието на Словашката република - eŽaloby, както е доставено до съда по електронен път означава.
За да може жалбата, подадена по този начин, да има правни последици, е необходимо страната да посочи административния съд, до който е адресирана жалбата и, ако подаде жалбата без гарантиран електронен подпис, да я попълни в рамките на 10 календарни дни (§ 125, ал. 2 ДСП).
Ad ii)
За да се прецени дали жалбата е подадена навреме, решаващият момент е да се изпрати електронната жалба до съда (съгласно последното изречение на § 25, параграф 1 от Закона за електронното управление), без да е необходимо допълнително да се доказва момент на реално връчване на съдебната жалба.
Това напълно съответства на формулировката на § 121, ал. 5 ДУУ, тъй като страната в производството не може да бъде обвинена в последващо прехвърляне на данни от портала към определения съд, тъй като няма възможност да повлияе на този етап на услугата.
Убедени сме, че гореспоменатото правно заключение на Върховния съд на Словашката република може да бъде приложено не само към жалби, подадени чрез портала eŽaloby, но и към жалби, подадени по електронен път чрез портала www.slovensko.sk.
Следователно жалбата се подава навреме, дори ако страната в производството я изпраща по електронен път чрез специални електронни информационни системи, не по-късно от последния ден от периода на обжалване (до полунощ на този ден).
Заключение
Следователно може да се заключи, че решаващият момент за началото на периода на обжалване е моментът на първото надлежно връчване на решението на първоинстанционния съд в ръцете на страната в производството.
Връчването на съдебно решение чрез фикция от гледна точка на закона е еквивалентен метод за връчване на съдебни документи. Следователно, след като е настъпила фикцията за връчване на съдебно решение, последващото действително прехвърляне на решението от страните в производството е без значение за изтичане на срока за обжалване.
Ако дадена страна желае да отмени негативните последици от съдебно решение на първа инстанция, жалбата трябва да бъде връчена на компетентния съд или поне доказуемо изпратена от пощенско предприятие или определени електронни информационни системи не по-късно от последния ден от периода на обжалване.
[1] Забележка: В този документ ще разгледаме срока за подаване на жалба в граждански съдебен спор, както и в граждански извънсъдебен процес. Следователно в следващия текст ние използваме термина страна в производството вместо термина страна в спора, който се използва само в гражданския процес.
[2] Забележка: Ако в статията се позовем на законодателството на ДОУ, приложимо към гражданския процес, същите правила се прилагат и към срока за обжалване на съдебно решение в гражданско извънсъдебно производство.
[3] Закон № 305/2013 Coll. относно електронната форма на упражняване на правомощията на публичните власти и за изменението на някои актове (Законът за електронното управление), изменен.
[4] Забележка: За по-голяма яснота и по-добра четливост на текста ще говорим само под партията, въпреки че ако страната е представлявана от адвокат, същите правила за връчване на съдебното решение и последващо изтичане на жалбата период се прилага за адвоката на партията.
[5] ŠTEVČEK, M., FICOVÁ, S., BARICOVÁ, J., MESIARKINOVÁ, S., BAJÁNKOVÁ, J., TOMAŠOVIČ, M. et al. Ред за граждански спорове. Коментирайте. Прага: C. H. Beck, 2016, p. 809.
[6] Резолюция на Върховния съд на Словашката република, преписка №. zn 4 Cdo 233/2015.
[7] R 67/1995 или V 3/1973.
[8] Фикцията на услугата е теоретична конструкция, използвана в правото, която (при определени обстоятелства) чувства юридически факт, който е ясен, че в действителност не е възникнал. В този случай това означава, че съдебното решение всъщност не е връчено, но за целите на съответното производство връчването е фиктивно. В същото време страната (нито някой друг) няма право да твърди, че пратката всъщност не е доставена, тъй като правната фикция на услугата е по-силна от факта.
[9] Решение на Окръжния съд в Прешов, преписка №. zn. 5Co/167/2017.
[10] Резолюция на Върховния съд на Словашката република, преписка №. zn. 3 Cdo 105/2019 или резолюция на Върховния съд на Словашката република, преписка №. zn. 5 Cdo 75/2019.