Изследване на американски учени предоставя доказателства, че биологичните родители на децата стоят зад детската тревожност. Децата наследяват срамежливата природа и по-късно в живота техният темперамент може да им донесе дори психични заболявания, като тежка депресия. За да избегнат подобен сценарий, децата изследват как работи мозъкът им и как родителите и другите могат да им помогнат.
Смята се, че между 5% и 7% от общото население страдат от тревожни разстройства. До 29% от хората преодоляват тревожното разстройство поне веднъж в живота си. През 2004 г. над 28 милиона души по света са имали обсесивно-компулсивно разстройство и над 30 милиона души са страдали от паническо разстройство. До 17 процента от хората в Словакия са преживели депресия. В психиатричните амбулатории лекарите преглеждат над 400 000 пациенти годишно.
Според скорошно американско проучване мозъчната функция, която е в основата на безпокойството и депресията, е резултат от наследството. От друга страна, изследователите също потвърдиха, че благодарение на опита и околната среда тези предразположения не винаги могат да се превърнат в психични заболявания.
Нед Калин, психиатър в Университета на Уисконсин-Мадисън и автор на изследването, и неговите колеги сканираха мозъка на маймуните, както страдащите от тревожност, така и тези, които нямат такива проблеми. Изследователите са открили три обекта в мозъка, които показват признаци на наследство. Според изследванията приблизително 30% от ранното начало на безпокойство може да се обясни със семейната история.
Калин заявява, че децата, които са много плахи, имат 50% шанс да развият психично разстройство по-късно в живота. Днес изследователите изследват как мозъкът реагира, за да предпази децата от болестта с ранна намеса.
Наблюдавайки мозъка на маймуните, учените научават за поведението на срамежливите деца
Изследователите са се фокусирали върху маймуните макаки (резус). Подобно на хората, маймуните имат различен темперамент. В експериментите си те ги излагали на стрес, като ги оставяли в стая с неизвестен човек. Маймуните веднага спряха да се движат и издадоха звуци. Нивата на хормона на стреса им скочиха рязко. "Срамежливите деца реагират по подобен начин", каза Калин в изследването.
Изследователите са използвали метода PET (позитронно-емисионна томография), за да наблюдават мозъка на 592 маймуни. Всички наблюдавани маймуни са от Научния център в Уисконсин, живеят по двойки и имат различна степен на тревожно разстройство. За да предизвикат реакция на стрес при маймуните, изследователите се решават на следващия експеримент. По време на сканирането неизвестен човек влезе в стаята, без да осъществи зрителен контакт с маймуната.
Изследователите са били отлично запознати със семейните взаимоотношения между маймуните и следователно са успели да проследят къде точно се появяват признаците на безпокойство в родословното дърво. Те открили, че в 35% от случаите гените, отговорни за безпокойството, са били прехвърлени от родители на деца. Потомството е имало три области в мозъка, които са наследили и които са допринесли за развитието на тревожни разстройства.
Първият е орбитофронталната кора, която се намира в челото, зад очите и е най-развитата част на мозъка. Друга е амигдалата, област, която има форма на бадем, намира се дълбоко в средата на мозъка и влияе на емоциите и страха. Третата е лимбичната система, която имат всички бозайници.
Изследователите отбелязват повишена активност в мозъка на маймуни, страдащи от тревожни заболявания. Според Калин изглежда, че частта от мозъка, която реагира на заплахата, е станала твърде критична и дори оценява леката заплаха като бедствие. Проучването показва, че преувеличената реакция в мозъка се наследява от родителите. Поради такава екстремна реакция, мозъкът на някои хора развива депресия и тежка тревожност по-късно в живота. От друга страна, има почти 70% шанс болестта да не бъде наследствена, което отваря надежда за навременно и успешно лечение. Изследователите правят крачка напред в изобретяването на рецепта за подпомагане на деца, които имат преувеличена реакция в мозъка.
Калин и колегите му ще продължат да изучават маймуни, за да разберат мозъчните системи и молекулярните взаимодействия, които водят до хиперактивност в страха. По същия начин изследователите наблюдават децата от няколко години, за да разберат къде е ключът към разликата между тези, които развиват психични заболявания с течение на времето, и тези, които не го правят. Други изследвания вече потвърдиха, че родителите могат да бъдат от голяма помощ на децата за преодоляване на страха и предотвратяване на възможното бъдещо развитие на тревожни разстройства.
Според Калин тревожността и депресията са сериозно заболяване и до 2020 г. депресията ще бъде класирана на второ място в списъка с най-честите причини за смърт в света. Следователно е от решаващо значение да се знае тяхната причина, генетични влияния и да се намери подходящо лечение с ранна намеса.