КРАТКА ХАРАКТЕРИСТИКА НА ПРОДУКТА
1. ИМЕ НА ЛЕКАРСТВЕНИЯ ПРОДУКТ
Ziagen 300 mg филмирани таблетки
2. КАЧЕСТВЕН И КОЛИЧЕСТВЕН СЪСТАВ
Всяка филмирана таблетка съдържа 300 mg абакавир (като сулфат). За пълен списък на помощните вещества вижте точка 6.1.
3. ЛЕКАРСТВЕНА ФОРМА
Филмирани таблетки
Таблетките с делителна черта са жълти, двойноизпъкнали, продълговати и с вдлъбнато релефно означение „GX 623“ от двете страни.
Таблетката може да бъде разделена на равни половини.
4. КЛИНИЧНИ ДАННИ
4.1 Терапевтични показания
Ziagen е показан в антиретровирусна комбинирана терапия за лечение на инфекция с вируса на човешка имунна недостатъчност (HIV) при възрастни, юноши и деца (вж. Точки 4.4 и 5.1).
Ползата от Ziagen се доказва главно от резултатите от проучвания, проведени с режим на дозиране два пъти дневно при възрастни пациенти, не лекувани с антиретровирусни лекарства на комбинирана терапия (вж. Точка 5.1).
Всички ХИВ-инфектирани пациенти, независимо от расов произход, трябва да бъдат тествани за алела HLA-B * 5701 преди започване на терапия с абакавир (вж. Точка 4.4). Абакавир не трябва да се използва при пациенти с потвърден алел HLA-B * 5701.
4.2 Дозировка и начин на приложение
Ziagen трябва да се предписва от лекари, които имат опит в лечението на ХИВ инфекция. Ziagen може да се приема със или без храна.
За да се осигури прилагането на пълната доза, най-добре е да погълнете таблетката (ите), без да я смачквате.
Ziagen се предлага и като перорален разтвор за употреба при деца на възраст над три месеца и с тегло под 14 kg и при пациенти, за които таблетната форма не е подходяща.
Пациенти, които не могат да поглъщат таблетки, могат също да смачкат таблетката (таблетките) и да я добавят към малко количество полутвърда храна или течност, които да се консумират незабавно (вж. Точка 5.2).
Възрастни, юноши и деца (с тегло най-малко 25 kg):
Препоръчителната доза Ziagen е 600 mg дневно. Тази доза може да се дава или като 300 mg (една таблетка) два пъти дневно, или като 600 mg (две таблетки) веднъж дневно (вж. Точки 4.4 и 5.1).
Деца (с тегло под 25 кг):
За таблетките Ziagen се препоръчва дозиране по групи с телесно тегло.
Деца с тегло ≥ 20 kg до 100 000 копия/ml) изискват специално внимание при избора на тройна терапия с абакавир, ламивудин и зидовудин (вж. Точка 5.1).
Съобщава се за високи нива на вирусологичен неуспех и ранно настъпване на резистентност, когато абакавир се комбинира с тенофовир дизопроксил фумарат и ламивудин в режим на дозиране веднъж дневно.
Безопасността и ефикасността на Ziagen не са установени при пациенти със значителни основни чернодробни нарушения. Ziagen не се препоръчва за употреба при пациенти с умерено или тежко чернодробно увреждане (вж. Точки 4.2 и 5.2).
Пациентите с предшестваща чернодробна дисфункция, включително хроничен активен хепатит, имат повишена честота на нарушения на чернодробната функция по време на комбинирана антиретровирусна терапия и трябва да бъдат наблюдавани в съответствие със стандартната практика. Ако има данни за влошаване на чернодробно заболяване при такива пациенти, трябва да се обмисли прекъсване или прекратяване на лечението.
Пациенти, едновременно хронично инфектирани с хепатит В или С вирус
Пациентите с хроничен хепатит В или С и лекувани с комбинирана антиретровирусна терапия са изложени на повишен риск от тежки и потенциално фатални чернодробни нежелани реакции. В случай на съпътстваща антивирусна терапия за хепатит В или С, моля, обърнете се и към съответната информация за продукта за тези лекарствени продукти.
Трябва да се внимава при едновременно приложение на абакавир и рибавирин (вж. Точка 4.5).
Ziagen не трябва да се използва при пациенти с краен стадий на бъбречно заболяване. (вижте раздел 5.2).
Синдром на имунна реактивация
При ХИВ-Инфектираните пациенти с тежка имунна недостатъчност могат да получат възпалителен отговор на асимптоматични или остатъчни опортюнистични патогени по време на комбинирана антиретровирусна терапия (CART) и да причинят тежки клинични състояния или влошаване на симптомите. Такива реакции се наблюдават през първите няколко седмици или месеци след започване на CART. Съответни примери са цитомегаловирусен ретинит, генерализирани и/или фокални микобактериални инфекции и пневмония Pneumocystis carinii. Всички възпалителни симптоми трябва да бъдат оценени и при необходимост да се започне лечение.
Автоимунни нарушения (като болестта на Грейвс) също са докладвани в контекста на имунната реактивация; обаче съобщеното време до началото е по-променливо и тези нежелани събития могат да се появят много месеци след започване на лечението.
Въпреки че етиологията се счита за многофакторна (включително употреба на кортикостероиди, консумация на алкохол, тежка имуносупресия, по-висок индекс на телесна маса), са съобщени случаи на остеонекроза, особено при пациенти с напреднало ХИВ заболяване и/или дългосрочна експозиция на CART. Пациентите трябва да бъдат посъветвани да потърсят медицинска помощ, ако изпитват болки в ставите, скованост на ставите или затруднено движение.
Опортюнистични инфекции и други усложнения на HIV инфекцията могат да продължат да се появяват при пациенти, лекувани със Ziagen или друга антиретровирусна терапия. Следователно пациентите трябва да останат под строг медицински контрол от лекар с опит в лечението на тези свързани с ХИВ заболявания.
Въпреки че е доказано, че ефективното вирусно потискане, постигнато с антиретровирусна терапия, значително намалява риска от предаване на ХИВ по полов път, не може да се изключи остатъчен риск. Трябва да се вземат мерки за предотвратяване на предаването на ХИВ в съответствие с националните препоръки.
Наблюдателни проучвания показват връзка между инфаркта на миокарда и употребата на абакавир. Проучванията включват основно пациенти след предишно антиретровирусно лечение. Данните от клинични проучвания показват ограничен брой миокардни инфаркти и не могат да изключат малко увеличение на риска. Като цяло наличните данни от наблюдаваните групи пациенти и от рандомизирани проучвания показват някои несъответствия и по този начин причинно-следствената връзка между лечението с абакавир и риска от инфаркт на миокарда не може да бъде потвърдена или опровергана. Към днешна дата не е установен биологичен механизъм, който да обясни евентуалното увеличаване на риска. Когато се предписва Ziagen, трябва да се предприемат стъпки за свеждане до минимум на всички модифицируеми рискови фактори (напр. Тютюнопушене, хипертония и хиперлипидемия).
4.5 Взаимодействие с други лекарствени продукти и други форми на взаимодействие
Според резултатите от експериментите in vitro и известните основни метаболитни пътища на абакавир, абакавирът има нисък потенциал за медиирани от цитохром Р450 лекарствени взаимодействия. Цитохром P450 не играе важна роля в метаболизма на абакавир и абакавир не инхибира метаболизма, медииран от P450 3A4. Установено е също така, че абакавир in vitro не инхибира изоензимите CYP3A4, CYP2C9 или CYP2D6 при клинично значими концентрации. Индукция на чернодробния метаболизъм не се наблюдава при клинични изпитвания. С оглед на тези факти, потенциалът за лекарствени взаимодействия с антиретровирусни протеазни инхибитори (PI) и други лекарства, метаболизирани от основните ензими на цитохром P450, е нисък. Клиничните проучвания показват, че няма клинично значими взаимодействия между абакавир, зидовудин и ламивудин.
Силни индуктори на ензими като напр. Рифампицин, фенобарбитал и фенитоин могат леко да намалят плазмените концентрации на абакавир чрез тяхното действие върху UDP-глюкуронилтрансферази.
Етанол: Метаболизмът на абакавир се променя в присъствието на етанол, което води до повишаване на AUC на абакавир с приблизително 41%. Тези открития не се считат за клинично значими. Абакавир няма ефект върху метаболизма на етанола.
Метадон: Във фармакокинетично проучване едновременното приложение на 600 mg абакавир два пъти дневно с метадон води до 35% намаление на Cmax на абакавир и 1-часово увеличение на tm абакавир, но AUC не се променя. Промените във фармакокинетиката на абакавир не се считат за клинично значими. В това проучване абакавир увеличава средния системен клирънс на метадон с 22%. Поради това не може да се изключи индукция на ензими, метаболизиращи лекарството. Пациентите, лекувани с метадон и абакавир, трябва да бъдат наблюдавани за симптоми на отнемане, предполагащи недостиг на доза, тъй като може да се наложи рецидивиране на дозата на метадон от време на време.
Ретиноиди: Ретиноидните съединения се елиминират от алкохол дехидрогеназа. Взаимодействията с абакавир са възможни, но не са проучени.
Рибавирин: Тъй като абакавир и рибавирин споделят едни и същи пътища на фосфорилиране, се очаква, че може да има вътреклетъчно взаимодействие между тези лекарства, което може да доведе до намалено производство на вътреклетъчни фосфорилирани метаболити на рибавирин и да доведе до по-малък шанс за устойчив вирусологичен отговор.) на вируса на хепатит С (HCV) при пациенти, коинфектирани с HCV, лекувани с пегилиран интерферон плюс рибавирин. В литературата са съобщени противоречиви клинични открития за едновременното приложение на абакавир и рибавирин. Някои данни предполагат, че пациентите, коинфектирани с HIV и HCV, получаващи антиретровирусна терапия, съдържаща абакавир, може да са изложени на риск от по-нисък отговор на терапията с пегилиран интерферон/рибавирин. Трябва да се внимава при едновременното приложение на двете лекарства.
4.6 Фертилитет, бременност и кърмене
Данните за животните, както и клиничният опит при бременни жени обикновено трябва да се вземат предвид при вземането на решение за използване на антиретровирусни средства за лечение на HIV инфекция при бременни жени и впоследствие за намаляване на риска от вертикално предаване на HIV на новороденото.
Проучванията при животни са показали токсичност върху развиващите се ембриони и плодове при плъхове, но не и при зайци (вж. Точка 5.3). Доказано е, че абакавир е канцерогенен при животински модели (вж. Точка 5.3). Клиничното значение на тези данни за хората е неизвестно. Установено е, че абакавир и/или неговите метаболити преминават през плацентата.
Данните от повече от 800 прекъснати бременности през първия триместър и повече от 1000 прекъснати бременности през втория и третия триместър при бременни жени не показват малформации и фетална/неонатална токсичност на абакавир. Въз основа на тези данни рискът от малформации при хората е малко вероятен.
Доказано е, че in vitro и in vivo нуклеозидните и нуклеотидните аналози причиняват различна степен на увреждане на митохондриите. Съобщава се за митохондриална дисфункция при ХИВ-отрицателни бебета, изложени на нуклеозидния аналог вътреутробно и/или постнатално (вж. Точка 4.4).
Абакавир и неговите метаболити се екскретират в млякото на женски плъхове. Абакавир също се екскретира в кърмата. Няма данни за безопасността на абакавир при деца на възраст под 3 месеца. Препоръчва се заразените с ХИВ жени да не кърмят бебетата си, за да се избегне предаването на ХИВ.
Проучванията при животни показват, че абакавир няма ефект върху фертилитета (вж. Точка 5.3).
4.7 Ефекти върху способността за шофиране и работа с машини
Не са провеждани проучвания за ефектите върху способността за шофиране и работа с машини.
4.8 Нежелани лекарствени реакции
За много съобщени нежелани реакции не е ясно дали те са свързани със Ziagen, с широк спектър от лекарства, използвани за лечение на ХИВ инфекция, или дали се дължат на процес на основно заболяване.
Много от изброените по-долу нежелани реакции се появяват често (гадене, повръщане, диария, треска, летаргия, обрив) при пациенти със свръхчувствителност към абакавир. Следователно, наличието на тази свръхчувствителност трябва да бъде внимателно оценено при пациенти с някой от тези симптоми (вж. Точка 4.4).
В случаите, когато не може да се изключи свръхчувствителност към абакавир, много рядко се съобщава за мултиформен еритем, синдром на Stevens-Johnson или токсична епидермална некролиза. В такива случаи лечението със съдържащи абакавир лекарства трябва да бъде окончателно прекратено.
Много от страничните ефекти не ограничават лечението. За тяхното класифициране беше използвано следното правило: много често (> 1/10), често (> 1/100 до 1/1000 до 1/10 000 до 100 000 копия/ml); в ITT анализа 46% от пациентите, назначени за комбинация, съдържаща абакавир, в сравнение с 55% от пациентите, назначени за комбинация, съдържаща индинавир; в анализа на AT 84% от пациентите, лекувани с абакавир, срещу 93% от пациентите, лекувани с индинавир).
В многоцентрово, двойно-сляпо, контролирано проучване (CNA30024), 654 инфектирани с HIV антиретровирусни пациенти са рандомизирани да получават абакавир 300 mg два пъти дневно или зидовудин 300 mg два пъти дневно, и двете в комбинация с ламивудин 150 mg два пъти дневно и ефавиренц . mg веднъж дневно. Продължителността на двойно-сляпото лечение е била поне 48 седмици. В популацията за анализ на всички рандомизирани субекти (ITT) 70% от пациентите в групата на абакавир срещу 69% в групата на зидовудин постигат вирусологичен плазмен отговор на HIV-1 РНК ≤ 50 копия/ml до 48 седмица (точкова оценка за разликата в лечението: 0, 8.95% CI -6.3, 7.9). При анализа на истински лекувани пациенти (AT) разликата между двете лечебни групи е по-изразена (88% от пациентите в групата на абакавир срещу 95% от пациентите в групата на зидовудин (точкова оценка за разликата в лечението: -6,8, 95 % CI -11,8. И двата анализа обаче са съвместими със заключението, че няма ефективност между двете лечебни групи.
ACTG5095 е рандомизирано (1: 1: 1), двойно-сляпо, плацебо контролирано проучване при 1147 антиретровирусно не заразени с ХИВ възрастни, сравняващо 3 режима: зидовудин (ZDV), ламивудин (3TC), абакавир (ABC), ефавиренц (EFV).) Срещу ZDV/3TC/EFV срещу ZDV/3TC/ABC. След средно проследяване от 32 седмици се доказа, че тройната терапия с трите нуклеозида ZDV/3TC/ABC е вирусологично по-малко ефективна от другите две групи, независимо от изходното вирусно натоварване (100 000 копия/ml), с 26% от субекти с вирусологична недостатъчност (HIV РНК> 200 копия/ml) е открита в групата на ZDV/3TC/ABC, 16% в групата на ZDV/3TC/EFV и 13% в групата с 4 лекарства. На 48 седмица делът на пациентите с HIV РНК е 200 копия/ml)