КРАТКА ХАРАКТЕРИСТИКА НА ПРОДУКТА
Това лекарство подлежи на допълнително наблюдение. Това ще позволи бързо да се получи нова информация за безопасност. От здравните специалисти се изисква да съобщават за всяка предполагаема нежелана реакция. Вижте точка 4.8 за информация как да съобщавате за нежелани реакции.
1. ИМЕ НА ЛЕКАРСТВЕНИЯ ПРОДУКТ
Vipidia 25 mg филмирани таблетки
2. КАЧЕСТВЕН И КОЛИЧЕСТВЕН СЪСТАВ
Всяка таблетка съдържа алоглиптин бензоат, еквивалентен на 25 mg алоглиптин. За пълен списък на помощните вещества вижте точка 6.1.
3. ЛЕКАРСТВЕНА ФОРМА
Филмирана таблетка (таблетка).
Светлочервени, овални (приблизително 9,1 mm дълги и 5,1 mm широки), двойноизпъкнали, филмирани таблетки с надпис „TAK“ и „ALG-25“, отпечатани в сиво от едната страна.
4. КЛИНИЧНИ ДАННИ
4.1 Терапевтични показания
Vipidia е показан при възрастни на 18 и повече години със захарен диабет тип 2 за подобряване на гликемичния контрол в комбинация с други лекарства, които понижават кръвната глюкоза, включително инсулин, когато тези лекарства, заедно с диета и упражнения, не осигуряват адекватен гликемичен контрол (вж. точки 4.4, 4.5 и 5.1 за наличните данни за различните комбинации).
4.2 Дозировка и начин на приложение
За различни режими на дозиране Vipidia се предлага във филмирани таблетки от 25 mg, 12,5 mg и 6,25 mg.
Възрастни (≥ 18 години)
Препоръчителната доза алоглиптин е една таблетка от 25 mg веднъж дневно като добавка към метформин, тиазолидиндион, сулфонилурея или инсулин или като комбинация от три лекарства с метформин и тиазолидиндион или инсулин.
Когато алоглиптин се използва в комбинация с метформин и/или тиазолидиндион, трябва да се поддържа дозата на метформин и/или тиазолидиндион и Vipidia да се прилага едновременно.
Когато алоглиптин се използва в комбинация със сулфанилурейно производно или инсулин, трябва да се обмисли намаляване на дозата на сулфанилурейното производно или инсулина, за да се намали рискът от хипогликемия (вж. Точка 4.4).
Трябва да се внимава при едновременно приложение на алоглиптин с метформин и тиазолидиндион поради повишения риск от хипогликемия, наблюдаван при тази тройна комбинирана терапия (вж. Точка 4.4). В случай на хипогликемия, помислете за намаляване на дозата на тиазолидиндион или метформин.
Безопасността и ефикасността на алоглиптин, когато се използва в комбинация с три метформин и сулфанилурея, не са напълно установени.
Пациенти в напреднала възраст (≥ 65 години)
Не е необходимо коригиране на дозата при пациенти в напреднала възраст. Въпреки това, възможността за прилагане на алоглиптин при пациенти в напреднала възраст трябва да се лекува консервативно поради възможността за намалена бъбречна функция при тази популация.
Бъбречна недостатъчност
Не се налага корекция на дозата на алоглиптин при пациенти с леко бъбречно увреждане (креатининов клирънс> 50 до ≤ 80 ml/min) (вж. Точка 5.2).
При пациенти с умерено бъбречно увреждане (креатининов клирънс ≥ 30 до ≤ 50 ml/min) трябва да се прилага половината от препоръчаната доза алоглиптин (12,5 mg веднъж дневно; вж. Точка 5.2).
Той не е клинично валидиран при пациенти с тежко бъбречно увреждане (креатининов клирънс 9) и поради това не се препоръчва употребата му при такива пациенти (вж. Точки 4.4 и 5.2).
Безопасността и ефикасността на Vipidia при деца и юноши под 18 години не са установени. Няма данни.
Vipidia се приема веднъж дневно със или без храна. Таблетките трябва да се поглъщат цели с вода.
Ако се пропусне доза, лекарството трябва да се вземе веднага щом пациентът си спомни. Въпреки това, не трябва да се приема двойна доза в същия ден.
4.3 Противопоказания
Свръхчувствителност към активното вещество или към някое от помощните вещества, изброени в точка 6.1, или в миналото тежка реакция на свръхчувствителност към който и да е инхибитор на дипептидил пептидаза 4, включително анафилактична реакция, анафилактичен шок или ангиоедем (вж. Точки 4.4 и 4.8).
4.4 Специални предупреждения и предпазни мерки при употреба
Vipidia не трябва да се използва при пациенти със захарен диабет тип 1 или за лечение на диабетна кетоацидоза. Vipidia не е заместител на инсулина при пациенти, които се нуждаят от инсулин.
Употреба с други хипогликемични средства и хипогликемични средства
Поради повишения риск от хипогликемия със комбинирана терапия със сулфонилурея, инсулин или тиазолидиндион и метформин, трябва да се има предвид по-ниска доза от тези лекарствени продукти, за да се намали рискът от хипогликемия, когато тези лекарствени продукти се комбинират с алоглиптин (вж. Точка 4.2).
Клинично недоказани комбинации
Употребата на алоглиптин в комбинация с инхибитори на натриев глюкозен котранспортер 2 (SGLT-2) или аналози на глюкагон-подобен пептид 1 (GLP-1) или официална употреба като тройна терапия с метформин и сулфанилурея не е клинично валидирана.
Бъбречна недостатъчност
Поради необходимостта от корекция на дозата при пациенти с умерено или тежко бъбречно увреждане или с краен стадий на бъбречно заболяване, изискващо диализа, се препоръчва задълбочен преглед на бъбречната функция преди започване на лечение с алоглиптин и на редовни интервали след това (вж. Точка 4.2).
Опитът при пациенти, нуждаещи се от бъбречна диализа, е ограничен. Alogliptin не е проучван при пациенти на перитонеална диализа (вж. Точки 4.2 и 5.2).
Чернодробно увреждане
Употребата на алоглиптин при пациенти с тежко чернодробно увреждане (оценка по Child-Pugh> 9) не е клинично валидирана и поради това не се препоръчва употребата му при такива пациенти (вж. Точки 4.2 и 5.2).
Опитът с употребата на алоглиптин при клинични проучвания при пациенти със застойна сърдечна недостатъчност от Нюйоркската кардиологична асоциация клас III и IV (NYHA) е ограничен и трябва да се внимава при тези пациенти.
Реакции на свръхчувствителност
Реакции на свръхчувствителност, включително анафилактични реакции, ангиоедем и ексфолиативни кожни заболявания, включително синдром на Stevens-Johnson и еритема мултиформе, са наблюдавани при инхибитори на DPP-4 и са съобщени спонтанно за алоглиптин в постмаркетинговите условия. Клиничните проучвания на алоглиптин съобщават за ниска честота на анафилактични реакции.
Използването на DPP-4 инхибитори е свързано с риска от индуциране на остър панкреатит. Според обобщен анализ на данни от 13 проучвания, докладваната честота на панкреатит при пациенти, лекувани с 25 mg алоглиптин, 12,5 mg алоглиптин, активен контрол или плацебо, е съответно 2, 1, 1 или 0 събития на 1000 пациент-години. В проучването за сърдечно-съдови резултати докладваната честота на панкреатит при пациенти, лекувани с алоглиптин или плацебо, е съответно 3 или 2 събития на 1000 пациент-години. Постмаркетингови нежелани реакции на остър панкреатит са спонтанно съобщени. Пациентите трябва да бъдат информирани за характерния симптом на острия панкреатит, който е постоянството на интензивна болка в корема, която може да изстреля в гърба. Vipidia трябва да се преустанови при съмнение за панкреатит. Ако се потвърди остър панкреатит, Vipidia не трябва да се възобновява. Трябва да се внимава при пациенти с прекаран панкреатит.
Ефекти върху черния дроб
Случаи на чернодробна дисфункция, включително чернодробна недостатъчност, са докладвани в периода след пускане на пазара. Все още не е установена причинно-следствена връзка. Пациентите трябва да бъдат внимателно наблюдавани за възможни чернодробни аномалии. При пациенти със съмнения за симптоми на чернодробно увреждане тестовете за чернодробна функция трябва да се извършват незабавно. Ако се открие някаква аномалия и не се установи алтернативна етиология, помислете за прекратяване на алоглиптин.
4.5 Взаимодействие с други лекарствени продукти и други форми на взаимодействие
Възможни ефекти на други лекарства върху алоглиптин
Алоглиптин се екскретира предимно непроменен с урината и метаболизмът му от ензимната система на цитохром Р450 е незначителен (вж. Точка 5.2). Поради това не се очакват и не са демонстрирани взаимодействия с CYP инхибитори.
Резултатите от клинични проучвания за взаимодействие също не показват клинично значими ефекти на гемфиброзил (инхибитор на CYP2C8/9), флуконазол (инхибитор на CYP2C9), кетоконазол (инхибитор на CYP3A4), циклоспорин (инхибитор на P-гликопротеин), воглибоза (алфа-глюкозидаза инхибитор) дигозоксидаза, циметидин, пиоглитазон или аторвастатин върху фармакокинетиката на алоглиптин.
Възможни ефекти на алоглиптин върху други лекарства
Проучванията in vitro показват, че алоглиптин не инхибира или индуцира изоформи на CYP 450 при концентрации, достигнати при препоръчваната доза от 25 mg алоглиптин (вж. Точка 5.2). Следователно не се очакват или демонстрират взаимодействия със субстрати от изоформи на CYP 450. При in vitro проучвания алоглиптин не е потвърден като субстрат или инхибитор на ключови транспортери, свързани с лекарствения метаболизъм в съответния бъбрек: органичен анионен транспортер-1, органичен анионен транспортер-3 или органичен катионен транспортер-2 (OCT2). Освен това клиничните данни не показват взаимодействие с P-гликопротеинови инхибитори или субстрати.
Клиничните проучвания на алоглиптин не са потвърдили клинично значими ефекти върху фармакокинетичните свойства на кофеина, (R) -варфарин, пиоглитазон, глибурид, толбутамид, (S) -варфарин, декстрометорфан, аторвастатин, мидазолам, перорални контрацептиви (норетрадексинон, етокси) циметидин, който предоставя in vivo доказателства за ниска тенденция за индуциране на взаимодействия с CYP1A2, CYP3A4, CYP2D6, CYP2C9, P-гликопротеин и OCT2 субстрати.
Алоглиптин няма ефект върху протромбиновото време или международното нормализирано съотношение (INR) при едновременно приложение с варфарин при здрави индивиди.
Комбинация с други антидиабетни средства
Резултатите от проучвания с метформин, пиоглитазон (тиазолидиндион), воглибоза (инхибитор на алфа-глюкозидазата) и глибурид (сулфанилурея) не показват клинично значими фармакокинетични взаимодействия.
4.6 Фертилитет, бременност и кърмене
Няма данни за употребата на алоглиптин при бременни жени. Проучванията при животни не показват преки или косвени вредни ефекти по отношение на репродуктивната токсичност (вж. Точка 5.3). Като предпазна мярка е за предпочитане да се избягва употребата на алоглиптин по време на бременност.
Не е известно дали алоглиптин се екскретира в кърмата. Наличните данни за животни показват екскреция на алоглиптин в млякото (вж. Точка 5.3) .Риск за кърмачето не може да бъде изключен.
Трябва да се вземе решение за прекратяване на кърменето или за прекратяване на терапията с алоглиптин, като се вземат предвид ползата от кърменето за детето и ползата от терапията с алоглиптин за жената.
Ефектът на алоглиптин върху фертилитета при хора не е проучен. Проучванията при животни не показват неблагоприятни ефекти върху плодовитостта (вж. Точка 5.3).
4.7 Ефекти върху способността за шофиране и работа с машини
Vipidia няма или има незначително влияние върху способността за шофиране и работа с машини. Пациентите обаче трябва да бъдат посъветвани за риска от хипогликемия, особено в комбинация със сулфанилурея, инсулин или в комбинация с тиазолидиндион и метформин.
4.8 Нежелани лекарствени реакции
Резюме на защитния профил
Предоставената информация е от общо 9405 пациенти със захарен диабет тип 2, включително 3750 пациенти, лекувани с 25 mg алоглиптин и 2476 пациенти, лекувани с 12,5 mg алоглиптин, които са участвали в етап 2 единична или трета фаза 12 двойно-сляпо, плацебо или активно контролирано клинични изпитвания. В допълнение е проведено проучване на сърдечно-съдови резултати при 5380 пациенти със захарен диабет тип 2 и скорошен остър коронарен синдром, от които 2701 пациенти са рандомизирани в групата на алоглиптин и 2679 пациенти в групата на плацебо. Тези проучвания оценяват ефектите на алоглиптин върху гликемичния контрол и безопасност с монотерапия, първоначална комбинирана терапия с метформин или тиазолидиндион и допълнителна терапия с метформин или сулфанилурейно производно, или тиазолидиндион (със или без метформин или сулфанилурейно производно), или с инсулин (с форма без него).
При обобщен анализ на данни от 13 проучвания, общата честота на нежеланите реакции, сериозните нежелани реакции и нежеланите събития при прекратяване са сравними при пациенти, лекувани с алоглиптин 25 mg, алоглиптин 12,5 mg, активен контрол или плацебо.
Най-честата нежелана реакция при пациенти, лекувани с 25 mg алоглиптин, е главоболие. Безопасността на алоглиптин е подобна при пациенти в напреднала възраст (≥ 65 години) и възрастни пациенти (10 000 пъти по-селективни за DPP-4, отколкото други свързани ензими, включително DPP-8 и DPP-9. DPP-4 е основният ензим, индуциран по време на бързото разграждане на инкретиновите хормони, глюкагоноподобния пептид 1 (GLP-1) и GIP (глюкозозависим инсулинотропен полипептид), които се отделят от червата и нивата им се повишават в отговор на храната. GLP-1 и GIP увеличават биосинтезата на инсулина и секреция от бета-клетки на панкреаса, Докато GLP-1 също инхибира секрецията на глюкагон и производството на глюкоза в черния дроб, алоглиптин следователно подобрява гликемичния контрол чрез глюкозозависим механизъм, тъй като подобрява освобождаването на инсулин и предотвратява повишени нива на глюкагон при повишени нива на глюкоза.
Alogliptin е проучен като монотерапия, като първоначална комбинирана терапия с метформин или тиазолидиндион и като допълнителна терапия към метформин или сулфанилурейно производно, или с тиазолидиндион (със или без метформин или сулфанилурейно производно), или с инсулин (със или без метформин) .
Прилагането на 25 mg алоглиптин при пациенти със захарен диабет тип 2 причинява пиково инхибиране на DPP-4 в рамките на 1 до 2 часа и надвишава 93% след еднократна доза от 25 mg, както и след 14 дни еднократно дневно приложение. DPP-4 инхибирането остава над 81% за 24 часа след 14 дни на приложение. Когато средните концентрации на глюкоза след хранене са изчислени 4 часа след закуска, обяд и вечеря, 14-дневно лечение с 25 mg алоглиптин води до умерено, плацебо-контролирано намаление от -35,2 mg/dl в сравнение с първото посещение.
Alogliptin 25 mg самостоятелно, както и в комбинация с пиоглитазон 30 mg, показват значително намаляване на постпрандиалната глюкоза и постпрандиалния глюкагон, докато значително повишава нивата на активен GLP-1 след хранене на 16-та седмица в сравнение с плацебо (р 99%). малко или никакво хирално превръщане in vivo в (S) -енантиомера. (S) -енантиомерът не се открива при терапевтични дози.
Алоглиптин се елиминира със среден полуживот (T1/2) от около 21 часа.
След перорална доза [14C] алоглиптин, 76% от общата радиоактивност се елиминира с урината и 13% се възстановява във фекалиите.
Средният бъбречен клирънс на алоглиптин (170 ml/min) е по-голям от средната прогнозна скорост на гломерулна филтрация (приблизително 120 ml/min), което показва някаква активна бъбречна екскреция.
Общата експозиция (AUC (0-inf)) на алоглиптин след еднократна доза е подобна на експозицията по време на единичен интервал от дозата (AUC (0-24)) след 6 дни еднократно дневно дозиране. Това не показва времеви ход на кинетика на алоглиптин след многократно приложение.
Пациенти с бъбречно увреждане
Еднократна доза от 50 mg алоглиптин е приложена на 4 групи пациенти с различна степен на бъбречно увреждане (креатининов клирънс (CrCl), използвайки формулата на Cockcroft и Gault):
лека (CrCl => 50 до ≤ 80 ml/min), умерена (CrCl = ≥ 30 до ≤ 50 ml/min), тежка (CrCl = 9) не е клинично валидирана (вж. точка 4.2).
Възраст, пол, етническа принадлежност, телесно тегло
Възраст (65-81 години), пол, етническа принадлежност (бели, чернокожи и азиатци) и телесно тегло не са имали клинично значим ефект върху фармакокинетиката на алоглиптин. Не е необходимо коригиране на дозата (вж. Точка 4.2).
Фармакокинетиката на алоглиптин при деца и юноши под 18 години не е установена. Няма налични данни (вж. Точка 4.2).
5.3 Предклинични данни за безопасност
Предклиничните данни не разкриват особен риск за хората въз основа на конвенционални проучвания за фармакологична безопасност и токсичност.
Не са наблюдавани нива на нежелани реакции (NOAEL) при проучвания за токсичност при многократни дози при плъхове и кучета в продължение на съответно до 26 и 39 седмици, показват обхвати на експозиция от приблизително 147 пъти и 227 пъти (съответно). 25 mg алоглиптин.
Alogliptin не е генотоксичен при стандартна серия от проучвания за генотоксичност in vitro и in vivo. Alogliptin не е канцерогенен при 2-годишни проучвания за канцерогенност при плъхове и мишки.
Минимална до лека проста преходна епителна хиперплазия се наблюдава в пикочния мехур на мъжки плъхове при най-ниската използвана доза (27 пъти по-голяма от експозицията на човека) без развитие на ясен NOEL (без наблюдавано ниво на ефект).
Не са наблюдавани неблагоприятни ефекти на алоглиптин върху плодовитостта, репродуктивните способности или ранното ембрионално развитие при плъхове до системна експозиция, значително по-голяма от експозицията при хора при препоръчваната доза. Въпреки че няма неблагоприятни ефекти върху фертилитета, леко статистическо увеличение на необичайния брой на сперматозоидите се наблюдава при мъже при експозиции, значително надвишаващи експозицията при хора при препоръчваната доза.
Плацентарен алоглиптин се наблюдава при плъхове.
Алоглиптин не е тератогенен при плъхове или зайци със системна експозиция при NOAEL много над експозицията при хора при препоръчваната доза. По-високите дози алоглиптин не са тератогенни, но причиняват токсичност за майката и са свързани със забавено и/или недостатъчно вкостяване на костите и намалено телесно тегло на плода.
В проучванията за пренатално и постнатално развитие при плъхове експозициите, които надвишават експозицията при хора при препоръчаната доза, не влошават развиващия се ембрион или неблагоприятно влияят върху растежа и развитието на потомството. По-високите дози алоглиптин намаляват телесното тегло на потомството и предизвикват някои промени в развитието, считани за вторични спрямо ниското телесно тегло.
Проучвания при кърмещи плъхове предполагат, че алоглиптин се екскретира в млякото.
След многократно приложение в продължение на 4 и 8 седмици при млади плъхове не се наблюдават ефекти на ефекти, свързани с алоглиптин.