Одобрен текст за решение за промяна, ev. №: 2017/01574-ZME
Приложение №. 1 към уведомлението за промяна, ев. №: 2017/02440-Z1B
КРАТКА ХАРАКТЕРИСТИКА НА ПРОДУКТА
1. ИМЕ НА ЛЕКАРСТВЕНИЯ ПРОДУКТ
2. КАЧЕСТВЕН И КОЛИЧЕСТВЕН СЪСТАВ
Амилоридиев хлорид, 5,68 mg дихидрат (съответстващ на 5 mg амилорид) и хидрохлоротиазид 50 mg в 1 таблетка.
Помощно вещество с известни ефекти: 1 таблетка съдържа 78,83 mg лактоза монохидрат.
За пълен списък на помощните вещества вижте точка 6.1.
3. ЛЕКАРСТВЕНА ФОРМА
Жълтеникаво-бели плоски кръгли таблетки със скосени ръбове и делителна черта от едната страна.
Таблетката може да бъде разделена на равни дози.
4. КЛИНИЧНИ ДАННИ
4.1 Терапевтични показания
Като понижава кръвното налягане, Rhefluin предотвратява прекомерната загуба на калий при пациенти, които получават това лекарство за дълго време.
Оток от сърдечен произход
Положителният ефект на Rhefluin върху калиевия баланс може да бъде особено важен за дигитализирани сърдечни пациенти.
Чернодробна цироза с асцит и оток
Рефлуинът обикновено осигурява задоволителна диуреза с намалена загуба на калий и намален риск от метаболитна алкалоза чрез поддържане на по-добър серумен електролитен баланс.
4.2 Дозировка и начин на приложение
Обичайната доза е една таблетка на ден. Рефлуинът може да се използва самостоятелно или като адювантна терапия към други антихипертензивни средства, като централно действащи средства или бета-блокери. Ако Rhefluin се използва едновременно с други антихипертензивни средства, дозата на други антихипертензивни средства ще бъде намалена. След това се коригират и двата режима на дозиране.
Оток от сърдечен произход
Начална доза: 1 таблетка веднъж дневно. Ако е необходимо, дозата може да се увеличи, но не трябва да надвишава 2 таблетки на ден. Веднага щом се постигне първоначална диуреза, трябва да се направи опит за намаляване на дозата за поддържаща терапия. Поддържащата терапия може да бъде периодична.
Чернодробна цироза с асцит
Лечението трябва да започне с малка доза рефлуин (1 таблетка веднъж дневно). Ако е необходимо, дозата може постепенно да се увеличава, докато се постигне ефективна диуреза. Дозировката не трябва да надвишава 2 таблетки на ден.
Поддържащите дози могат да бъдат по-ниски от тези, необходими за предизвикване на диуреза; поради това трябва да се направи опит за намаляване на дневната доза, когато теглото на пациента се стабилизира.
Постепенната загуба на тегло при пациенти с цироза е особено необходима, за да се намали вероятността от нежелани реакции, свързани с диуретичната терапия.
4.3 Противопоказания
· Свръхчувствителност към активното вещество или към някое от помощните вещества, изброени в точка 6.1, или към някое друго производно на сулфонамид.
· Хиперкалиемия (определена като> 5,5 mmol/l).
· Друга антиквалиуретична терапия.
· Добавки с калий (вж. Точка 4.4).
· Бъбречна недостатъчност (анурия, остра бъбречна недостатъчност, тежко прогресиращо бъбречно заболяване и диабетна нефропатия) (вж. Също точка 4.4.
(Вижте също точка 4.6 и Педиатрична употреба в точка 4.4.).
4.4 Специални предупреждения и предпазни мерки при употреба
При пациенти, приемащи амилорид самостоятелно или в комбинация с други диуретици, е наблюдавана хиперкалиемия (серумен калий> 5,5 mmol/l). Хиперкалиемия се наблюдава главно при възрастни хора и при хоспитализирани пациенти с цироза на черния дроб или сърдечен оток, които имат бъбречно увреждане, са тежко болни или се подлагат на интензивна диуретична терапия. Клиничните, лабораторните и електрокардиографските (ЕКГ) признаци на хиперкалиемия трябва да бъдат внимателно наблюдавани при тези пациенти. При тази група пациенти имаше няколко смъртни случая.
Добавките с калий под формата на лекарства или богата на калий диета не трябва да се комбинират с рефлуин, освен в тежки и/или рефрактерни случаи на хипокалиемия. В случай на добавки с калий калий се препоръчва внимателно проследяване на серумния калий.
Ако се развие хиперкалиемия при пациенти, получаващи рефлуин, лекарството трябва да бъде прекратено незабавно и ако е необходимо, трябва да се вземат ефективни мерки за намаляване на плазмените нива на калий.
Бъбречна недостатъчност
Тиазидните диуретици са неефективни, когато креатининовият клирънс падне под 0,5 ml/s (30 ml/min).
Пациенти с повишен азот на урея в кръвта над 10 mmol/l (30 mg/100 ml), серумен креатинин над 130 μmol/l (1,5 mg/100 ml) или обща урея в кръвта над 20 mmol/l (60 mg/100 ml) и пациентите с диабет не трябва да приемат Rhefluin без внимателно и често наблюдение на серумните електролити и азот в урея в кръвта. Задържането на калий при бъбречно увреждане се засилва от добавянето на антицеруретично средство и може да доведе до бързо развитие на хиперкалиемия.
Въпреки че вероятността от електролитен дисбаланс е намалена с Rhefluin, признаците на течен и електролитен дисбаланс трябва да бъдат внимателно наблюдавани, особено признаци на: хипонатриемия, хипохлоремична алкалоза, хипокалиемия и хипомагнезиемия. Особено важно е да се определят електролитите в серума и урината, ако пациентът се връща или приема парентерални течности прекомерно. Предупредителните признаци или симптоми на дисбаланс на течности и електролити включват: сухота в устата, жажда, слабост, летаргия, сънливост, безпокойство, епилептични припадъци, объркване, мускулни болки или спазми, мускулна умора, хипотония, олигурия, тахикардия и стомашно-чревни разстройства като гадене и повръщане.
Хипокалиемия може да се развие с хидрохлоротиазид, както и с други силни диуретици, особено с бърза диуреза след продължителна терапия или ако има тежка цироза. Хипокалиемията може да увеличи чувствителността или реакцията на сърцето към токсичните ефекти на дигоксин (напр. Повишена камерна раздразнителност).
Индуцираната от диуретици хипонатриемия обикновено е лека и асимптоматична. При малък брой пациенти може да се развие тежка и симптоматична хипонатриемия. Тези пациенти се нуждаят от незабавно внимание и подходящо лечение.
Тиазидите могат да намалят отделянето на калций в урината. Тиазидите могат да причинят периодично и леко повишаване на серумния калций без наличие на нарушения на калциевия метаболизъм. Тиазидите трябва да се прекратят преди изследване на функцията на паращитовидната жлеза.
Хидрохлоротиазид може да провокира или влоши азотемия. При пациенти с бъбречно увреждане може да настъпи кумулативният ефект на лекарството. Ако азотемията и олигурията се увеличат по време на лечението на бъбречно заболяване, диуретиците трябва да бъдат прекратени.
Чернодробно увреждане
Тиазидите трябва да се използват с повишено внимание при пациенти с чернодробно увреждане или прогресиращо чернодробно заболяване, тъй като незначителни промени в баланса на течности и електролити могат да причинят чернодробна кома.
Някои пациенти, лекувани с тиазиди, могат да развият хиперурикемия или подагра.
Тиазидната терапия може да наруши глюкозния толеранс. Може да се наложи корекция на дозата на антидиабетните средства, включително инсулин.
Повишаването на нивата на холестерола и триглицеридите може да бъде свързано с терапия с тиазидни диуретици.
За да се сведе до минимум рискът от хиперкалиемия при пациенти с диабет или при пациенти със съмнение за диабет, състоянието на бъбречната функция трябва да бъде известно преди започване на терапията с рефлуин. Терапията с рефлуин трябва да бъде прекратена поне 3 дни преди теста за глюкозен толеранс.
Антиквалуретичната терапия трябва да се прилага с голямо внимание само при тежко болни пациенти, които могат да развият респираторна или метаболитна ацидоза, като пациенти със сърдечно-белодробно заболяване и пациенти със слабо компенсиран диабет. Промените в киселинно-алкалния баланс променят баланса между извънклетъчния/вътреклетъчния калий и развитието на ацидоза може да бъде свързано с бързо повишаване на серумните нива на калий.
Реакции на свръхчувствителност
Съобщава се за възможността за обостряне или активиране на системен лупус еритематозус след употребата на тиазиди.
Вторична остра закритоъгълна глаукома и/или остра миопия
Хидрохлоротиазидът е сулфонамид. Сулфонамидните или сулфонамидните производни лекарства могат да причинят идиосинкратична реакция, която може да доведе до вторична остра глаукома със затваряне на ъгъл и/или остра миопия. Симптомите включват остро начало на зрителна острота или очна болка и обикновено се появяват в рамките на няколко часа до седмици след започване на лечението. Нелекуваната остра закритоъгълна глаукома може да доведе до трайна загуба на зрение. Основното лечение е да спрете приема на лекарството възможно най-скоро. Ако вътреочното налягане остава неконтролируемо, трябва да се обмисли незабавно медицинско или хирургично лечение. Рисковите фактори за развитието на остра закритоъгълна глаукома могат да бъдат свързани с анамнеза за сулфонамиди или алергия към пеницилин (вж. Точка 4.8).
Употреба в педиатрията
Употребата на амилорид не е проучена при деца. Поради това употребата на Rhefluin при деца не се препоръчва.
Лекарството съдържа лактоза.
Пациенти с редки наследствени проблеми на непоносимост към галактоза, лактазен дефицит на Lapp или глюкозо-галактозна малабсорбция не трябва да приемат това лекарство.
4.5 Взаимодействие с други лекарствени продукти и други форми на взаимодействие
Следните лекарства могат да причинят взаимодействия, когато се прилагат едновременно:
Амилорид и хидрохлоротиазид
Литий - обикновено не се използва с диуретици. Диуретиците намаляват бъбречния клирънс на литий и увеличават риска от токсичност. Прочетете пълната информация за рецепта, преди да използвате литиеви лекарства.
Нестероидни противовъзпалителни лекарства, включително селективни инхибитори на циклооксигеназа 2 (COX-2)
Нестероидните противовъзпалителни лекарства (НСПВС), включително селективни инхибитори на циклооксигеназа 2 (COX-2), могат да намалят ефекта на антихипертензивните средства, включително диуретичните, натриуретичните и антихипертензивните ефекти на диуретиците.
При някои пациенти с нарушена бъбречна функция (напр. Пациенти в напреднала възраст или пациенти с изчерпване на обема, включително пациенти с диуретик), лекувани с НСПВС, включително селективни инхибитори на СОХ-2, може да се появи едновременно приложение на антагонисти на рецептора на ангиотензин II или инхибитори на ангиотензин конвертиращия ензим (АСЕ). ) доведе до допълнително влошаване на бъбречната функция, включително възможна остра бъбречна недостатъчност. Тези ефекти обикновено са обратими. Поради това тази комбинация трябва да се използва с повишено внимание при пациенти с нарушена бъбречна функция.
Едновременното приложение на нестероидни противовъзпалителни лекарства (НСПВС) и щадящи калий лекарства, включително амилоридиев хлорид, може да предизвика хиперкалиемия, особено при възрастни хора. Следователно, когато амилоридиевият хлорид се прилага едновременно с НСПВС, серумните нива на калий трябва да се наблюдават внимателно.
Добавки с калий под формата на лекарства или обогатени с калий диети или заместители на сол, съдържащи калий, не трябва да се използват с Rhefluin, освен при тежки и/или рефрактерни състояния на хипокалиемия.
Рефлуин не трябва да се дава с други калий-съхраняващи диуретици.
Ако амилорид се прилага едновременно с инхибитор на ангиотензин-конвертиращия ензим, ангиотензин II рецепторен антагонист, циклоспорин или такролимус, рискът от хиперкалиемия може да се увеличи. Следователно, когато едновременната употреба на тези средства е показана при установена хипокалиемия, те трябва да се използват с повишено внимание и с често проследяване на серумния калий.
Поради ефекта на амилорида върху клирънса на дигоксин може да е възможен забавен отговор на дигоксин.
Алкохол, барбитурати или наркотици - може да възникне потенциране на ортостатична хипотония.
Антидиабетни средства - (перорални антидиабетни средства и инсулин) - може да се наложи корекция на дозата на антидиабетното средство.
Други антихипертензивни средства - адитивен ефект. Диуретичната терапия трябва да бъде прекратена за 2 до 3 дни преди започване на терапия с АСЕ инхибитор, за да се намали вероятността от хипотония след първата доза.
Кортикостероиди, ACTH - повишено изчерпване на електролитите, особено хипокалиемия.
Катехоламини (напр. Норадреналин) - възможно е да се намали отговорът на катехоламините, но не до степента, в която тяхната употреба е изключена.
Недеполяризиращи мускулни релаксанти (напр. Тубокурарин) - възможност за повишен отговор на мускулните релаксанти.
Сърдечни гликозиди - тиазидните диуретици могат да повишат сърдечната гликозидна токсичност чрез изчерпване на серумния калий.
Перорални антикоагуланти - тиазидите могат да антагонизират ефекта на пероралните антикоагуланти.
Пробенецид - скоростта на елиминиране на хидрохлоротиазид е леко намалена при едновременно приложение на пробенецид, въпреки че диурезата не е намалена.
Холестирамин и холестипол смоли - Абсорбцията на хидрохлоротиазид е намалена в присъствието на анионни йонообменни смоли. Единичните дози както на холестирамин, така и на холестипол смоли свързват хидрохлоротиазид и намаляват абсорбцията му от стомашно-чревния тракт съответно с 85 и 85%. 43 процента.
Лекарствени взаимодействия с лабораторни тестове - поради ефекта си върху метаболизма на калция, тиазидите могат да повлияят на тестовете за паращитовидната функция (вж. Точка 4.4).
4.6 Фертилитет, бременност и кърмене
Употребата на диуретици при иначе здрави бременни жени със или без лек оток е противопоказана, тъй като излага майката и плода на ненужна опасност. Диуретиците не предотвратяват развитието на токсимия по време на бременност и няма надеждни доказателства, че те са полезни при лечението на токсемия.
Тиазидите преминават през плацентарната бариера и се появяват в кръв от пъпна връв. Следователно употребата на рефлуин по време на бременност или при съмнение за бременност изисква полза, която трябва да се прецени спрямо потенциалните рискове за плода. Тези рискове включват фетална или неонатална жълтеница, тромбоцитопения и други възможни странични ефекти, които са се появили при възрастни.
Тиазидите преминават в кърмата. Не е известно дали амилорид се екскретира в кърмата, поради което, ако се счете за необходимо да се приложи Rhefluin, пациентът трябва да спре кърменето.
4.7 Ефекти върху способността за шофиране и работа с машини
В случай на замаяност, сънливост, намалена концентрация, шофиране и работа с машини трябва да се избягват, но при повечето пациенти рефлуинът пречи малко на физическата или умствената дейност.
4.8 Нежелани лекарствени реакции
Рефлуинът обикновено се понася добре. Въпреки че се наблюдават относително чести несериозни нежелани реакции, сериозни нежелани реакции се съобщават рядко.
Нежеланите реакции, съобщени при рефлуин, обикновено са тези, за които е известно, че се появяват при диуреза, терапия с тиазиди или лечение на основното заболяване. Клиничните проучвания не показват, че комбинацията от амилорид и хидрохлоротиазид увеличава риска от нежелани реакции в сравнение с тези лекарства самостоятелно.
Тъй като повечето нежелани реакции са зависими от дозата, те се появяват първо, ако не се спазват условията, изброени в точки 4.2, 4.3 и 4.4.
Следващата таблица обобщава нежеланите реакции на комбинацията от амилорид и хидрохлоротиазид и е групирана според терминологията на MedDRA с честота: много чести (≥1/10); чести (≥1/100 до 5,5 mmol/l)