Одобрен текст към решението за промяна на регистрационен номер: 2018/04890-ZME
Приложение № 1 към уведомлението за промяна №: 2018/03514-ZIB
Приложение №. 1 към уведомлението за промяна, регистрационен номер: 2020/00447-ZIB
КРАТКА ХАРАКТЕРИСТИКА НА ПРОДУКТА
1. ИМЕ НА ЛЕКАРСТВЕНИЯ ПРОДУКТ
L-тироксин 75 Берлин-Хеми
75 микрограма, таблетки
2. КАЧЕСТВЕН И КОЛИЧЕСТВЕН СЪСТАВ
Една таблетка L-тироксин 75 Berlin-Chemie съдържа 79,8-85,2 микрограма левотироксин натриев хидрат (еквивалентно на 75 микрограма левотироксин натрий).
Помощно вещество с известен ефект
Всяка таблетка съдържа 1,3 mg натрий.
За пълен списък на помощните вещества вижте точка 6.1.
3. ЛЕКАРСТВЕНА ФОРМА
Невероятно бяла до светло бежова, кръгла, леко изпъкнала таблетка с делителна черта от едната страна и маркирана „75“ от другата страна; диаметър: 6 мм
Таблетката може да бъде разделена на равни дози.
4. КЛИНИЧНИ ДАННИ
4.1 Терапевтични показания
Замяна на тиреоиден хормон при хипотиреоидизъм с всякаква етиология.
Профилактика на повтаряща се гуша след резекция на щитовидната жлеза с еутиреоидна функция.
Доброкачествена гуша с еутиреоидна функция.
Адювантна терапия за тиреостатично лечение на хипертиреоидизъм след достигане на еутиреоидна функция.
Супресивна и заместителна терапия на злокачествени заболявания на щитовидната жлеза, особено след тиреоидектомия.
L-Thyroxine 75 Berlin-Chemie е показан за всички възрастови групи.
4.2 Дозировка и начин на приложение
Лечение/заместване на щитовидната жлеза
Данните за дозировката се основават на препоръките на щитовидната жлеза. Индивидуалната дневна доза се определя индивидуално въз основа на лабораторни диагностични резултати и клинични изследвания.
Ако остатъчната функция на щитовидната жлеза все още се поддържа, може да са достатъчни по-ниски заместващи дози.
Лечението с хормони на щитовидната жлеза при пациенти в напреднала възраст, при пациенти с коронарна болест на сърцето, при пациенти с тежък или продължителен хипотиреоидизъм трябва да започне с повишено внимание, при ниски начални дози. Дозите се увеличават бавно и на по-дълги интервали между повишенията и с често наблюдение на нивата на хормоните на щитовидната жлеза.
Клиничният опит потвърди, че при ниско тегло на пациента ниските дози от лекарството са достатъчни за широкомащабна терапия на гуша.
Тъй като нивата на Т4 или свободен Т4 при някои пациенти могат да бъдат повишени, определянето на серумните нива на тиреостимулиращия хормон (TSH) е по-подходящо за наблюдение на терапията.
Доза (микрограми левотироксин натрий/дневно)
Хипотиреоидизъм
Юноши и възрастни
(увеличаване с 25 - 50 микрограма на всеки 2 до 4 седмици)
Профилактика на повтаряща се гуша
Доброкачествена гуша с еутиреоидна функция
Адювантна терапия за тиреостатично лечение на хипертиреоидизъм
Терапия след тиреоидектомия поради злокачествено заболяване
При пациенти в напреднала възраст трябва да се обмислят отделни случаи, напр. сърдечно заболяване и да се коригира дозата на левотироксин натрий с редовно проследяване на нивата на TSH.
Чернодробно или бъбречно увреждане
Не е необходимо коригиране на дозата при чернодробно или бъбречно увреждане.
Началната доза за новородени е 10 до 15 микрограма на kg телесно тегло (максимум 50 микрограма) веднъж дневно. Може да се регулира постепенно при 5 микрограма/кг на всеки 2 седмици или при необходимост.
Началната доза за кърмачета или деца на възраст от 1 месец до 2 години е 5 микрограма на kg телесно тегло (максимум 50 микрограма) веднъж дневно. Може да се регулира постепенно след 10 - 25 микрограма на ден на всеки 2 до 4 седмици.
Началната доза за деца от 2 до 12 годишна възраст е 50 микрограма веднъж дневно, тя може да се коригира постепенно с 25 микрограма на ден на всеки 2 до 4 седмици, докато метаболизмът се нормализира.
Поддържащите дози, наред с други параметри, зависят от възрастта на детето:
Възраст
Доза (микрограма/ден)
Цялата дневна доза трябва да се поглъща наведнъж, сутрин на гладно, поне 30 минути преди закуска, с много вода.
На децата се дава пълната дневна доза поне половин час преди първото хранене за деня.
Таблетките могат да се прилагат и като суспензия. Таблетките се оставят да се разпаднат в малко количество вода (10-15 ml) и получената суспензия, която винаги трябва да бъде прясно приготвена, ако е необходимо, се прилага с допълнителна течност (5-10 ml).
При хипотиреоидизъм и след тиреоидектомия поради злокачествено заболяване на щитовидната жлеза, обикновено за цял живот, при еутиреоидна гуша и профилактика на повтаряща се гуша в продължение на няколко месеца или години до живота. При адювантната терапия на хипертиреоидизъм с тиреостатици продължителността на употребата зависи от продължителността на тиреостатичното лечение.
При еутиреоидната гуша продължителността на лечението е най-малко 6 месеца до две години.
Ако терапията с L-тироксин 75 Берлин-Хеми не е била ефективна през тези периоди от време, трябва да се обмислят други терапии.
4.3 Противопоказания
- Свръхчувствителност към активното вещество или към някое от помощните вещества, изброени в точка 6.1.
- Нелекуван хипертиреоидизъм от всякакъв произход
- Нелекувана надбъбречна недостатъчност
- Нелекувана хипофизна недостатъчност (при условие, че това води до надбъбречна недостатъчност, изискваща лечение)
- Остър миокарден инфаркт
- Остър миокардит
- Остър панкардит.
Едновременното приложение на левотироксин и тиреостатични лекарства е противопоказано при бременност. За допълнителна информация относно употребата по време на бременност и кърмене вижте точка 4.6.
4.4 Специални предупреждения и предпазни мерки при употреба
Следните заболявания или състояния трябва да бъдат изключени или лекувани преди започване на лечение с хормони на щитовидната жлеза:
- коронарна болест на сърцето,
- ангина пекторис,
- хипертония,
- хипофизна и/или адренокортикална недостатъчност,
- автономия на щитовидната жлеза.
В случай на адренокортикална дисфункция, това състояние трябва да се лекува с адекватна заместителна терапия преди започване на терапия с левотироксин за предотвратяване на остра адренокортикална недостатъчност (вж. Точка 4.3).
При коронарна болест на сърцето, сърдечна недостатъчност, тахиаритмия, неостър миокардит, продължителен хипотиреоидизъм или при пациенти, които вече са прекарали миокарден инфаркт, трябва да се избягва дори лек медикаментозен хипертиреоидизъм. При тези състояния пациентите се нуждаят от по-често проследяване на нивата на хормоните на щитовидната жлеза (вж. Точка 4.2).
В случай на вторичен хипотиреоидизъм трябва да се установи дали пациентът страда и от адренокортикална недостатъчност. В този случай първо трябва да се осигури заместване (хидрокортизон). Без адекватно заместване на кортикостероиди, лечението с тиреоидни хормони при пациенти с адренокортикална недостатъчност или хипофизна недостатъчност може да доведе до адисонова криза.
Трябва да се внимава при прилагане на левотироксин на пациенти с анамнеза за епилепсия, тъй като тези пациенти имат повишен риск от гърчове.
Ако се подозира автономия на щитовидната жлеза, се препоръчва TRH тест или потискаща сцинтиграма.
При жени в менопауза с повишен риск от остеопороза се изисква титриране на дозата на левотироксин натрий до най-ниската ефективна доза и функцията на щитовидната жлеза трябва да се проследява по-често, за да се избегнат супрафизиологични нива на левотироксин в кръвта (вж. Точка 4.8).
Тиреоидните хормони не трябва да се използват за намаляване на теглото. При еутиреоидни пациенти нормалните дози не предизвикват намаляване на теглото. По-високите дози могат да причинят сериозни или животозастрашаващи странични ефекти, особено в комбинация с някои средства за отслабване и особено със симпатомиметични амини.
Ако се налага преминаване към друг лекарствен продукт, съдържащ левотироксин, през този преходен период се изисква внимателно наблюдение, включително клинично и биологично наблюдение, поради потенциалния риск от дисбаланс на щитовидната жлеза. При някои пациенти може да се наложи коригиране на дозата.
Необходим е мониторинг на функцията на щитовидната жлеза при пациенти, получаващи едновременно лечение с левотироксин и други лекарства, които могат да повлияят на щитовидната жлеза (т.е. амиодарон, инхибитори на тирозин киназата, сертралинови салицилати, севеламер, лантан и високи дози фуроземид) (вж. Също точка 4.5).
За информация при диабетици и пациенти, лекувани с антикоагуланти, вижте точка 4.5.
Съобщавани са много редки случаи на хипотиреоидизъм при пациенти, получаващи едновременно севеламер и левотироксин. Поради това се препоръчва внимателно проследяване на нивата на TSH при пациенти, получаващи едновременно лечение с двете лекарства (вж. Точка 4.5).
Хемодинамичните параметри трябва да се наблюдават при започване на терапия с левотироксин при недоносени бебета с много ниско тегло при раждане, тъй като циркулаторен колапс може да възникне поради незряла надбъбречна функция (вж. Също точка 4.8).
Това лекарство съдържа по-малко от 1 mmol натрий (23 mg) на таблетка, т.е. по същество незначителни количества натрий.
4.5 Взаимодействие с други лекарствени продукти и други форми на взаимодействие
Левотироксинът може да намали ефекта на антидиабетните средства (напр. Метформин, глимепирид, глибенкламид и инсулин). Следователно, нивата на кръвната захар при диабетици трябва да се наблюдават редовно, особено в началото и в края на лечението с хормони на щитовидната жлеза. Ако е необходимо, лекарят трябва да коригира дозата на антидиабетното лекарство.
Левотироксинът може да увеличи ефекта на кумариновите производни, тъй като измества антикоагулантите от свързването им с плазмените протеини. Поради това по време на съпътстваща терапия е необходимо редовно проследяване на кръвосъсирването и при необходимост трябва да се коригира дозата на антикоагуланта (намаляване на дозата).
Йонообменници на основата на смола:
Смоли, действащи като йонообменници, напр. холестирамин, холестипол или калциевите и натриевите соли на полистиренсулфоновата киселина инхибират абсорбцията на левотироксин чрез свързването на тиреоидни хормони в стомашно-чревния тракт и следователно трябва да се прилагат 4-5 часа след употребата на L-тироксин 75 Берлин-Хеми. Необходимо е да се следи нивото на хормоните на щитовидната жлеза.
Лекарства, свързващи жлъчната киселина:
Колесевелам свързва левотироксин и намалява неговата абсорбция от стомашно-чревния тракт. Не са наблюдавани взаимодействия, когато левотироксин се приема поне 4 часа преди колезевелам.
Следователно L-Thyroxin 75 Berlin-Chemie трябва да се приема най-малко 4 часа преди colesevelam.
Лекарства, съдържащи алуминий, които свързват стомашната киселина, лекарства, съдържащи желязо, лекарства, съдържащи калций:
Абсорбцията на левотироксин може да бъде намалена при едновременно приложение на алуминиеви лекарства, които свързват стомашната киселина (антиациди, сукралфат), лекарства, съдържащи желязо и калций. Следователно L-Thyroxin 75 Berlin-Chemie трябва да се приема поне два часа преди тези лекарства.
Севеламер и лантанов карбонат:
Севеламер и лантанов карбонат вероятно ще намалят бионаличността на левотироксин. Левотироксин трябва да се избягва 1 час преди или 3 часа след севеламер. Препоръчително е да се проследяват нивата на тиреоидни хормони в кръвта. Може да се наложи коригиране на дозата на L-тироксин 75 Berlin-Chemie (вж. Също точка 4.4).
Пропилтиоурацил, глюкокортикоиди и b-блокери (главно пропранолол):
Тези лекарства инхибират превръщането на Т4 в Т3 и могат да доведат до намаляване на серумните нива на Т3.
Амиодарон и йод-съдържащи контрастни вещества:
Амиодарон и йод-съдържащи контрастни вещества - Високото съдържание на йод в тези вещества може да причини хипотиреоидизъм, както и хипертиреоидизъм. Особено внимание трябва да се обърне на пациенти с нодуларна гуша с възможен недиагностициран вегетативен произход. Амиодарон инхибира превръщането на Т4 в Т3, което води до намаляване на серумния Т3 и повишаване на серумните нива на TSH. Поради ефекта на амиодарон върху функцията на щитовидната жлеза, може да се наложи да се коригира дозата на L-тироксин 75 Berlin-Chemie.
Салицилати, дикумарол, фуроземид, клофибрат:
Левотироксинът може да бъде изместен от местата на свързване с плазмените протеини чрез салицилати (особено по-високи от 1,0 g/ден), дикумарол, високи дози (500 mg) фуроземид, клофибрат и други вещества. Това може да доведе до първоначално преходно увеличение на свободните хормони на щитовидната жлеза, последвано от цялостно намаляване на нивата на хормоните на щитовидната жлеза.
Контрацептиви, съдържащи естроген, лекарства за заместителна терапия в хода на менопаузата:
Необходимостта от левотироксин може да бъде увеличена по време на употребата на естроген-съдържащи контрацептиви или по време на постменопаузалната хормонозаместителна терапия. Свързването на левотироксин може да бъде увеличено, което може да доведе до диагностични и терапевтични грешки.
Сертралин и хлорохин/прогуанил:
Тези вещества намаляват ефективността на левотироксин и повишават серумните нива на TSH. Препоръчително е да се проследяват нивата на тиреоидни хормони в кръвта. Може да се наложи коригиране на дозата на L-тироксин 75 Berlin-Chemie (вж. Също точка 4.4).
Лекарства, които индуцират ензимна активност:
Барбитурати, рифампицин, карбамазепин, фенитоин и други лекарства с индуциращ ефект върху чернодробните ензими могат да увеличат чернодробния клирънс на левотироксин и да доведат до намалени плазмени нива.
Намалена ефикасност на левотироксин е наблюдавана при едновременно лечение с левотироксин и лопинавир/ритонавир. Поради това се препоръчва внимателно проследяване на клиничните симптоми и функцията на щитовидната жлеза по време на едновременна терапия с левотироксин и протеазни инхибитори. Тиреостимулиращият хормон (TSH) трябва да се наблюдава при пациенти, лекувани с левотироксин, поне първия месец след започване и/или прекратяване на терапията с ритонавир.
Инхибиторите на тирозин киназата (напр. Иматиниб, сунитиниб, сорафениб, мотезаниб) могат да намалят ефикасността на левотироксин. Поради това се препоръчва мониториране на функцията на щитовидната жлеза при пациенти. Дозата на левотироксин трябва да се коригира, ако е необходимо.
Продуктите, съдържащи соя, могат да намалят чревната абсорбция на левотироксин. Повишаване на серумния TSH се наблюдава при деца, лекувани с левотироксин за вроден хипотиреоидизъм и на соева диета. Необичайно високи дози левотироксин може да са необходими за постигане на нормални серумни нива на Т4 и TSH. Необходимо е внимателно проследяване на серумните нива на T4 и TSH по време и след соевата диета и може да се наложи корекция на дозата на левотироксин.
4.6 Фертилитет, бременност и кърмене
Бременност и кърмене
Тиреоидната хормонална терапия трябва да бъде последователна, особено по време на бременност и кърмене. Нормалните нива на хормоните на щитовидната жлеза са важни за осигуряване на оптимално здраве на майката и плода. Въпреки широкото им приложение по време на бременност, неблагоприятните ефекти на левотироксин върху хода на бременността или върху здравето на плода или новороденото все още не са известни. Количеството хормони на щитовидната жлеза, екскретирано в кърмата по време на кърмене, дори при високи дози левотироксин, не достига ниво, което води до хипертиреоидизъм или потискане на секрецията на TSH при новороденото.
По време на бременност повишената нужда от левотироксин може да се дължи на нивата на естроген. Следователно функцията на щитовидната жлеза трябва да се наблюдава по време и след бременността и дозата на тиреоидните хормони да се коригира, ако е необходимо.
Употребата на левотироксин като адювант при лечението на хипертиреоидизъм с тиреостатици е противопоказана по време на бременност поради необходимостта от използване на тиреостатици при по-високи дози. Тиростатиците, за разлика от левотироксина, могат да преминат плацентарната бариера при ефективна доза и да причинят фетален хипотиреоидизъм. Ако бременна жена е диагностицирана с хипертиреоидизъм, като монотерапия могат да се използват ниски дози тиреостатици.
Тест за потискане не трябва да се прави по време на бременност и кърмене .
Няма данни от проучвания за нарушен фертилитет при мъжете или жените. Също така няма подозрение или индикация за такъв ефект.
4.7 Ефекти върху способността за шофиране и работа с машини
Не са провеждани проучвания за ефектите върху способността за шофиране и работа с машини.
4.8 Нежелани лекарствени реакции
Ако в редки случаи пациентът не понася дадено ниво на дозата или е настъпило предозиране, особено при много бързо повишаване на дозата в началото на лечението, тогава могат да се появят типични симптоми на хипертиреоидизъм, напр. сърцебиене, аритмии, особено тахикардия, ангина пекторис-подобни нарушения, мускулна слабост и спазми, чувство на топлина, хиперхидроза, тремор, вътрешно безпокойство, безсъние, диария, загуба на тегло, главоболие, менструални нарушения. Треска, повръщане и псевдотуморен мозък (особено при деца) могат да се появят като атипични симптоми. В този случай дневната доза трябва да се намали или лечението да се спре за няколко дни. Препоръчва се лечението да започне отново веднага щом нежеланите реакции отзвучат, но трябва да се обърне повече внимание на дозирането.
В случай на свръхчувствителност към левотироксин или към някое от помощните вещества на L-Thyroxine 75 Berlin-Chemie, могат да се появят алергични реакции към кожата (напр. Кожен обрив, уртикария) или дихателната система. Анафилактичен шок е докладван само в единични случаи. В този случай лечението трябва да бъде прекратено.
Таблица на нежеланите реакцииТаблицата по-долу изброява нежелани реакции - изчислени от литературни данни и постмаркетингови данни от плацебо-контролирани клинични проучвания съгласно конвенцията за честотата на MedDRA. много чести (≥ 1/10), чести (≥ 1/100 към Общи условия за ползване Помощ Обратна връзка Поверителност Бисквитки