КРАТКА ХАРАКТЕРИСТИКА НА ПРОДУКТА
1. ИМЕ НА ЛЕКАРСТВЕНИЯ ПРОДУКТ
Januvia 100 mg филмирани таблетки
2. КАЧЕСТВЕН И КОЛИЧЕСТВЕН СЪСТАВ
Всяка таблетка съдържа ситаглиптин фосфат монохидрат, еквивалентен на 100 mg ситаглиптин. За пълен списък на помощните вещества вижте точка 6.1.
3. ЛЕКАРСТВЕНА ФОРМА
Филмирана таблетка (таблетка).
Кръгла бежова филмирана таблетка с надпис "277" от едната страна.
4. КЛИНИЧНИ ДАННИ
4.1 Терапевтични показания
При възрастни пациенти със захарен диабет тип 2 Januvia е показан за подобряване на гликемичния контрол:
· При пациенти, недостатъчно контролирани чрез диета и физически упражнения, за които метформинът не е подходящ поради противопоказания или непоносимост.
като двойно перорално лечение в комбинация
· С метформин, ако диетата и физическите упражнения плюс метформин сами по себе си не осигуряват адекватен гликемичен контрол.
· Със сулфанилурейно производно, ако диетата и физическите упражнения плюс максимално поносимата доза само сулфанилурейни продукти не осигуряват адекватен гликемичен контрол и ако метформинът не е подходящ поради противопоказания или непоносимост.
· С активиран от пероксизомен пролифератор гама агонист на рецептора (PPARg) (т.е. тиазолидиндион), ако PPARg агонистът е подходящ и ако диетата и физическите упражнения плюс PPARg агонист сами по себе си не осигуряват адекватен гликемичен контрол.
като тройно перорално лечение в комбинация
· Със сулфанилурейно производно и метформин, ако диетата и физическите упражнения плюс двойното лечение с тези лекарства не осигуряват адекватен гликемичен контрол.
· С PPARg агонист и метформин, ако употребата на PPARg агонист е подходяща и ако диетата и физическите упражнения плюс двойно лечение с тези лекарства не осигуряват адекватен гликемичен контрол.
Januvia е показан също като допълнителна терапия към инсулин (със или без метформин), ако диетата и упражненията плюс стабилна доза инсулин не осигуряват адекватен гликемичен контрол.
4.2 Дозировка и начин на приложение
Дозата е 100 mg ситаглиптин веднъж дневно. Когато се използва в комбинация с метформин и/или PPARg агонист, дозата на метформин и/или PPARg агонист трябва да се поддържа и Januvia да се прилага едновременно.
Когато Januvia се прилага в комбинация със сулфанилурейно производно или инсулин, може да се обмисли по-ниска доза сулфанилурейно производно или инсулин за намаляване на риска от хипогликемия (вж. Точка 4.4).
Ако се пропусне доза Januvia, тя трябва да се приеме веднага щом пациентът си спомни. Не трябва да се приема двойна доза в същия ден.
Специални групи пациенти
Бъбречна недостатъчност
Когато се обмисля употребата на ситаглиптин в комбинация с друг антидиабетен лекарствен продукт, трябва да се проверят неговите условия на употреба при пациенти с бъбречно увреждане.
Не се налага корекция на дозата при пациенти с леко бъбречно увреждане (креатининов клирънс [CrCl] ³ 50 ml/min).
При пациенти с умерено бъбречно увреждане (CrCl ≥ 30 до 0,5% по-висок в групата на ситаглиптин, отколкото в контролната група), остеоартрит и болка в крайниците.
Някои нежелани реакции са наблюдавани по-често при проучвания за комбинирана употреба на ситаглиптин с други антидиабетни средства, в сравнение с проучвания на монотерапия със ситаглиптин. Тези реакции включват хипогликемия (честота много често в комбинация със сулфанилурейно производно и метформин), грип (често срещан при инсулин (със или без метформин)), гадене и повръщане (често срещан при метформин), метеоризъм (често при метформин или пиоглитазон), запек чест в комбинация със сулфанилурея и метформин), периферни отоци (често с пиоглитазон или в комбинация с пиоглитазон и метформин), сънливост и диария (нечести при метформин) и сухота в устата (нечести с инсулин (със или без метформин)).
Проучване на TECOS за сърдечно-съдова безопасност
Пробата за оценка на сърдечно-съдовите резултати със ситаглиптин (TECOS) включва 7332 пациенти, лекувани със ситаглиптин, 100 mg дневно (или 50 mg дневно, ако изходният eGFR е ≥ 30 и 0,10).
24-седмично, контролирано с активно сравнение (метформин) проучване е предназначено за оценка на ефикасността и безопасността на доза от 100 mg ситаглиптин веднъж дневно (N = 528) спрямо метформин (N = 522) при пациенти с лош гликемичен контрол, които са диети и упражнения и не са получавали антихипергликемична терапия (период на терапия не по-малко от 4 месеца). Средната доза метформин е приблизително 1900 mg на ден. От средните изходни стойности на HbA1c от 7,2%, е постигнато намаление от -0,43% при ситаглиптин и -0,57% при метформин (анализ по протокол). Общата честота на стомашно-чревни нежелани реакции, считани за свързани с лекарства, е 2,7% при пациенти, лекувани със ситаглиптин, в сравнение с 12,6% при пациенти, лекувани с метформин. Честотата на хипогликемия не се различава значително между лекуваните групи (ситаглиптин 1,3%, метформин 1,9%). И в двете групи се наблюдава намаляване на телесното тегло спрямо изходното ниво (ситаглиптин -0,6 kg, метформин -1,9 kg).
В проучване, сравняващо ефикасността и безопасността на добавяне на ситаглиптин 100 mg веднъж дневно или глипизид (сулфанилурейно производно) при пациенти с лош гликемичен контрол с монотерапия с метформин, ситаглиптин е подобен на глипизид при намаляване на HbA1c. Средната доза глипизид, използвана в контролната група, е 10 mg дневно, като приблизително 40% от пациентите се нуждаят от глипизид в доза ≤5 mg/ден по време на проучването. Въпреки това, повече пациенти са прекратили лечението в групата на ситаглиптин поради липса на ефикасност, отколкото в групата на глипизид. Пациентите, лекувани със ситаглиптин, са имали значителна средна загуба на тегло спрямо изходното ниво в сравнение със значително увеличение на теглото при пациенти, лекувани с глипизид (-1,5 срещу +1,1 kg). В това проучване съотношението проинсулин към инсулин, маркер за ефективността на синтеза и освобождаването на инсулин, беше подобрено при лечение със ситаглиптин и влошено при лечение с глипизид. Честотата на хипогликемия в групата на ситаглиптин (4,9%) е значително по-ниска, отколкото в групата на глипизид (32,0%).
При пациенти с умерено до тежко бъбречно увреждане е проведено проучване, сравняващо ситаглиптин 25 или 50 mg веднъж дневно с глипизид 2,5 до 20 mg/ден. Това проучване включва 423 пациенти с хронично бъбречно увреждане (изчислена скорост на гломерулна филтрация 9) и няма клиничен опит. Тъй като ситаглиптин се екскретира предимно през бъбреците, не се очаква тежко чернодробно увреждане да повлияе на фармакокинетиката на ситаглиптин.
Не се изисква корекция на дозата въз основа на възрастта. Въз основа на фармакокинетичния анализ на популационните данни I. и II. фаза не е имал клинично значим ефект върху фармакокинетиката на ситаглиптин. Пациенти в напреднала възраст (на възраст 65 до 80 години) са имали приблизително 19% по-високи плазмени концентрации на ситаглиптин в сравнение с по-младите пациенти.
Не са провеждани проучвания с Januvia при педиатрични и юношески пациенти.
Характеристики на други пациенти
Не се изисква корекция на дозата въз основа на пол, раса или индекс на телесна маса (ИТМ). Тези характеристики не са имали клинично значим ефект върху фармакокинетиката на ситаглиптин въз основа на композитен анализ на фармакокинетични данни от фаза I и анализ на фармакокинетични данни на популация I и II. фаза.
5.3 Предклинични данни за безопасност
При гризачи се наблюдава бъбречна и чернодробна токсичност при нива на системна експозиция 58 пъти по-високи от нивата на експозиция при хора, като най-високото неефективно ниво се наблюдава при 19 пъти нивото на експозиция при хората. При експозиции 67 пъти по-високи от нивата на клинична експозиция, при плъхове се наблюдават аномалии на резците, като най-високото неефективно ниво за тази находка е 58 пъти по-високо въз основа на 14-дневно проучване на плъхове. Значението на тези открития за хората е неизвестно. Преходни физически симптоми, свързани с лечението, някои от които показват нервна токсичност, напр. дишане с отворена уста, слюноотделяне, повръщане с бяла пяна, атаксия, студени тръпки, намалена активност и/или прегърбена стойка са наблюдавани при кучета при нива на експозиция, приблизително 23 пъти по-високи от клиничната експозиция. В допълнение, много лека до умерена дегенерация на скелетните мускули се наблюдава хистологично при дози, водещи до системна експозиция, приблизително 23 пъти по-висока от нивото на експозиция при хора. Установено е, че най-високото неефективно ниво на тези находки е 6 пъти по-високо от нивото на клинична експозиция.
Не е доказано, че ситаглиптин е генотоксичен в предклинични проучвания. Ситаглиптин не е канцерогенен при мишки. При плъхове има повишена честота на чернодробни аденоми и карциноми при нива на системна експозиция 58 пъти по-високи от нивата на експозиция при хора. Тъй като беше установено, че хепатотоксичността корелира с индуцирането на чернодробна неоплазия при плъхове, тази повишена честота на чернодробни тумори при плъхове вероятно се дължи на хронична чернодробна токсичност при тази висока доза. Поради високия запас на безопасност (19 пъти при най-високото неефективно ниво), тези неопластични промени не се считат за значими при хората.
Не са наблюдавани неблагоприятни ефекти върху плодовитостта при мъжки и женски плъхове, на които е даван ситаглиптин преди и по време на чифтосването.
В проучване за развитие преди/след раждането при плъхове не са наблюдавани нежелани ефекти на ситаглиптин.
Проучванията за репродуктивна токсичност показват свързано с лечението увеличение на честотата на фетални малформации на ребрата (липсващи, хипопластични и вълнообразни ребра) при потомството на плъхове, изложени на системни нива на експозиция, надвишаващи 29 пъти нивата на експозиция при хора. Токсичност при бременност се наблюдава при зайци при повече от 29 пъти нивата на експозиция при хора. Поради високия резерв на безопасност, тези открития не показват значителен риск за репродукцията при хора. Ситаглиптин се екскретира до голяма степен в млякото на кърмещи плъхове (съотношение мляко/плазма: 4: 1).
6. ФАРМАЦЕВТИЧНИ ДАННИ
6.1 Списък на помощните вещества
микрокристална целулоза (E460)
безводен двуосновен калциев фосфат (E341)