1. ИМЕ НА ЛЕКАРСТВЕНИЯ ПРОДУКТ
ГЕНОТРОПИН® 5,3 mg
ГЕНОТРОПИН® 12 mg
2. КАЧЕСТВЕН И КОЛИЧЕСТВЕН СЪСТАВ НА ЛЕКАРСТВЕНИЯ ПРОДУКТ
Соматропин (INN) е човешки растежен хормон, произведен чрез рекомбинантна ДНК технология и произведен от Е. coli.
Всеки двукамерен патрон с прах и разтворител за инжекционен разтвор съдържа 6,1 mg или 13,8 mg соматропин, еквивалентно на 5,3 mg или 12 mg соматропин в 1 ml инжекционен разтвор след разтваряне.
За помощните вещества вижте точка 6.1
3. ЛЕКАРСТВЕНА ФОРМА
Прах и разтворител за инжекционен разтвор
Описание на лекарствения продукт: Двукамерен патрон, съдържащ бял, стерилен, лиофилизиран прах в предната камера и бистър разтвор в задната камера.
Разтворът след разтваряне е почти безцветен и може да е леко опалесциращ.
4. КЛИНИЧНИ ДАННИ
4.1 Терапевтични показания
• Нарушения на растежа, причинени от недостатъчна секреция на растежен хормон и
нарушения на растежа при синдром на Търнър или хронична бъбречна недостатъчност.
• Нарушения на растежа (т.е. изоставане от текущата височина със средната стойност с 2
телесна повърхност на ден. Използват се обаче и по-високи дози.
Синдром на Prader Willi за подобряване на растежа и телесния състав при деца
Обикновено се препоръчва доза от 0,035 mg/kg телесно тегло на ден или 1,0 mg/m 2
телесна повърхност на ден. Дневната доза от 2,7 mg не трябва да се надвишава. Лечението не трябва да се използва при деца със скорост на растеж по-малка от 1 cm годишно и с почти затворени пукнатини на епифизарния растеж.
Нарушения на растежа при синдром на Търнър
Препоръчителната доза е 0,045 - 0,050 mg/kg телесно тегло/ден или 1,4 mg/m 2
телесна повърхност на ден.
Нарушения на растежа при хронична бъбречна недостатъчност
Препоръчва се доза от 1,4 mg/m 2
телесна повърхност на ден (приблизително 0,045 - 0,050 mg/kg телесно тегло/ден). Ако скоростта на растеж е твърде ниска, може да са необходими по-високи дози. Може да се наложи корекция на дозата след 6 месеца лечение.
Нарушения на растежа при деца, родени малки за гестационна възраст (SGA)
Обичайната препоръчителна доза е 0,035 mg/kg телесно тегло/ден (1 mg/m 2
телесна повърхност на ден) до достигане на крайната височина (вж. точка 5.1). Лечението трябва да се прекрати след първата година от лечението, ако скоростта на растеж е по-малка от +1 SD. Лечението трябва да се прекрати, ако скоростта на растеж е 14 години (при момичетата) или> 16 години (при момчетата), което съответства на затварянето на епифизарните пукнатини за растеж.
Препоръчителна доза при педиатрични пациенти
Лечението трябва да започне с ниска доза от 0,15 - 0,30 mg на ден. Тази доза трябва постепенно да се увеличава в зависимост от индивидуалните нужди на пациента, както се определя от концентрацията на инсулиноподобен растежен фактор-I (IGF-I). Целта на лечението е да се постигне концентрация на IGF-I в диапазона 2 SD от средната стойност, коригирана с възрастта. На пациентите с нормални концентрации на IGF-I в началото на лечението трябва да се дава хормон на растежа, докато горната граница на стандарта IGF-I не надвишава 2 SD. Дозата може също да се титрира според клиничния отговор и страничните ефекти. Дневната поддържаща доза рядко надвишава 1 mg/ден. При жените може да са необходими по-високи дози, отколкото при мъжете, тъй като мъжете стават по-чувствителни към IGF-I с течение на времето. По този начин съществува риск жените да могат да бъдат лекувани, особено пациентите, приемащи перорална естроген-заместителна терапия, докато мъжете могат да бъдат лекувани с твърде високи дози. Следователно точността на дозиране на хормона на растежа трябва да се проверява на всеки 6 месеца. Тъй като физиологичното производство на растежен хормон също намалява с възрастта, дозата може да бъде намалена при пациенти в напреднала възраст. Трябва да се даде най-ниската ефективна доза.
GENOTROPIN® не трябва да се използва при доказан рак. Лечението на рака трябва да бъде спряно преди започване на лечение с растежен хормон.
GENOTROPIN® не трябва да се използва за лечение на нарушения на растежа при деца със затворени епифизарни растежни цепнатини.
GENOTROPIN® не трябва да се използва при пациенти със синдром на Prader-Willi, които са тежко затлъстели или имат тежък респираторен дистрес (вж. Точка 4.4 Специални предупреждения и предпазни мерки при употреба).
Пациенти с тежко остро заболяване, усложнения след операция на открито сърце, коремна хирургия, множествена травма, остра дихателна недостатъчност и подобни състояния не трябва да се лекуват с GENOTROPIN®. (При пациенти, подложени на заместващо лечение, вижте точка 4.4. Специални предупреждения и предпазни мерки при употреба).
4.4 Специални предупреждения и предпазни мерки при употреба
За диагностициране, започване и наблюдение на лечение с GENOTROPIN®, лекар с подходяща квалификация и опит в диагностиката и грижите за пациенти с индикации за терапия с растежен хормон има.
Миозитът, който може да е свързан с консерванта метакрезол, е много рядко нежелано събитие. В случай на миалгия или прекомерна болка на мястото на инжектиране, трябва да се обмисли диагноза миозит и да се използва GENOTROPIN® без метакрезол, ако се потвърди.
Соматропин може да предизвика състояние на инсулинова резистентност и при някои пациенти хипергликемия. Поради това пациентите трябва да бъдат наблюдавани за непоносимост към глюкоза. В редки случаи могат да бъдат изпълнени критерии за диагностициране на захарен диабет тип II като последица от лечението със соматропин, но в повечето от тези случаи рискови фактори като затлъстяване (включително пациенти със затлъстяване с PWS), фамилна анамнеза, лечение със стероиди или съществуващо разстройство присъстваха и. глюкозен толеранс. При пациенти с потвърдена диагноза захарен диабет може да се наложи коригиране на антидиабетната терапия след започване на терапия със соматропин.
По време на лечението със соматропин се наблюдава повишено превръщане на Т4 в Т3, което може да доведе до намаляване на серумния Т4 и повишаване на Т3. По принцип нивата на периферните хормони на щитовидната жлеза остават в референтния диапазон на здравите индивиди. Ефектът на соматропин върху нивата на тиреоидния хормон може да бъде от клинично значение при пациенти с субклиничен централен хипотиреоидизъм, които теоретично могат да развият явен хипотиреоидизъм. И обратно, лек хипертиреоидизъм може да се появи при пациенти, получаващи заместителна терапия с тироксин. Поради това се препоръчва мониториране на функцията на щитовидната жлеза след започване на лечението и при коригиране на дозата на соматропин.
В случаи на дефицит на растежен хормон като последица от лечението на злокачествено заболяване, се препоръчва внимателно проследяване за признаци на възможен рецидив на злокачествено заболяване.
Епифизеолизата на главата на бедрената кост може да се появи по-често, отколкото в общата популация при пациенти с ендокринни нарушения, включително дефицит на растежен хормон. Децата, които кървят по време на лечението със соматропин, трябва да бъдат клинично изследвани.
В случай на тежко или повтарящо се главоболие, проблеми със зрението, гадене или повръщане, се препоръчва изследване на очния фон за папиларен оток. Ако се потвърди папилоедем, трябва да се обмисли диагноза доброкачествена вътречерепна хипертония и в посочените случаи терапията с растежен хормон да се прекрати. Понастоящем няма достатъчно знания, за да се препоръча по-нататъшно лечение при терапия с растежен хормон при пациенти с излекувана вътречерепна хипертония.
Клиничният опит обаче показва, че повторното започване на лечението често е възможно без рецидив на вътречерепна хипертония. Ако терапията с растежен хормон се поднови, е необходимо внимателно проследяване за признаци на вътречерепна хипертония.
Опитът в лечението на пациенти над 60-годишна възраст е ограничен.
При пациенти с PWS лечението винаги трябва да се комбинира с нискокалорична диета.
Съобщавани са случаи на смърт, свързана с растежен хормон, при педиатрични пациенти със синдром на Prader-Willi, които са имали един или повече от следните рискови фактори: тежко затлъстяване (пациенти със съотношение тегло/височина над 200%), анамнеза за дихателен дистрес, или сънна апнея. апнея или неидентифицирана респираторна инфекция. Пациентите от мъжки пол с един или повече от тези фактори могат да бъдат изложени на повишен риск.
При пациенти със синдром на Prader-Willi трябва да се имат предвид симптомите на обструкция на горните дихателни пътища, сънна апнея или инфекции на дихателните пътища преди започване на лечението със соматропин.
Ако по време на оценката на обструкцията на горните дихателни пътища се наблюдават патологични находки, детето трябва да бъде насочено към специалист оториноларинголог за лечение и решение за дихателно разстройство, преди да започне терапия с растежен хормон.
Синдромът на сънната апнея трябва да се оцени преди започване на терапия с растежен хормон чрез методи, известни като полисомнография или нощна оксиметрия и да се наблюдава при съмнение.
Ако пациентите развият симптоми на обструкция на горните дихателни пътища (включително начално или нарастващо хъркане) по време на лечението със соматропин, лечението трябва да се прекрати и да се извърши нова оториноларингологична оценка.
Всички пациенти със синдром на Prader Willi трябва да бъдат наблюдавани при съмнение за синдром на сънна апнея.
Пациентите трябва да бъдат наблюдавани за признаци на инфекции на дихателните пътища, които трябва да се диагностицират възможно най-скоро и да се лекуват интензивно. GENOTROPIN® е противопоказан при пациенти с тежък респираторен дистрес (вж. 4.3 Противопоказания).
Всички пациенти със синдром на Prader Willi също трябва да имат ефективно контролирано тегло
преди и по време на терапия с хормон на растежа (вж. 4.3 Противопоказания).
Сколиозата е често срещана при пациенти с PWS. Сколиозата може да се развие при дете по време на бърз растеж. По време на лечението трябва да се наблюдават симптомите на сколиоза.
Въпреки това, не се наблюдава увеличаване или влошаване на тежестта на сколиозата при лечение със соматропин.
Опитът с дългосрочно лечение при възрастни и пациенти с PWS е ограничен.
При малки деца, родени малки за гестационна възраст, преди започване на лечението трябва да се изключат други причини или лечение, които биха могли да обяснят неуспеха в растежа.
При бебета, родени малки за гестационна възраст, се препоръчва нивата на инсулин и глюкоза на гладно да се определят преди лечението и да се повтарят всяка година. При пациенти с повишен риск от развитие на захарен диабет (напр. Фамилна анамнеза, затлъстяване, тежка инсулинова резистентност, acanthosis nigricans) трябва да се направи орален тест за толерантност към глюкоза (oGTT). Ако има явен диабет, соматропин не трябва да се използва.
При деца, родени малки за гестационна възраст, се препоръчва нивата на IGF I да се определят преди лечението и два пъти годишно след това. Ако при повторно изследване нивото на IGF-I е с 2 SD по-високо от референтната стойност за съответната възраст и степен на пубертет, корекция на дозата според съотношението IGF I/IGFBP 3 (инсулиноподобен растежен фактор, свързващ протеин 3) може да се обмисли.
Опитът с започване на лечение при деца, родени малки за гестационна възраст малко преди пубертета, е ограничен. Поради това не се препоръчва лечението да започне малко преди пубертета. Опитът с лечение при пациенти със синдром на Silver-Russell е ограничен.
При лечението на бебета, родени малки за гестационна възраст, подобряването на растежа може да бъде спряно, ако лечението бъде прекъснато преди достигане на крайната височина.
При хронична бъбречна недостатъчност бъбречната функция трябва да бъде под 50% от нормалната преди започване на лечението. Неуспехът в растежа трябва да бъде проверен чрез проследяване на растежа за 1 година преди започване на лечението. През този период трябва да се започне и да се продължи консервативно лечение на бъбречна недостатъчност (което включва контрол на ацидоза, хиперпаратиреоидизъм и хранителен статус) по време на терапията с растежен хормон.
Лечението трябва да се прекрати по време на бъбречна трансплантация.
Понастоящем няма окончателни данни за пациенти с хронична бъбречна недостатъчност, лекувани с GENOTROPIN®.
Две плацебо контролирани проучвания разглеждат ефекта на GENOTROPIN® върху възстановяването при 522 критично болни възрастни пациенти с усложнения след операция на открито сърце, коремна хирургия, множествена травма и остра дихателна недостатъчност. Пациентите, лекувани с GENOTROPIN® 5,3 mg или 8 mg/ден, имат по-висока смъртност (42%) в сравнение с пациентите, получаващи плацебо (19%). Въз основа на тази информация тези пациенти не трябва да бъдат лекувани с GENOTROPIN®. Тъй като няма налични данни за безопасността на заместителната терапия с растежен хормон при критично болни пациенти, при тези обстоятелства трябва да се има предвид ползата от продължаване на лечението срещу потенциалния риск.
При всички пациенти, които развият подобно или друго критично състояние, трябва да се има предвид потенциалната полза от лечението с GENOTROPIN® срещу потенциалния риск.
4.5 Взаимодействие с други лекарствени продукти и други форми на взаимодействие
Данните от мониторинга на взаимодействията при пациенти с дефицит на растежен хормон показват, че приложението на соматропин може да увеличи клирънса на веществата, метаболизирани от изоензимите на цитохром Р450. Клирънсът на веществата, метаболизирани от цитохром P450 3A4 (напр. Полови хормони, кортикостероиди, антиконвулсанти и циклоспорин) може да бъде особено увеличен и може да доведе до по-ниски плазмени нива на тези вещества. Клиничното значение на тези данни е неясно.
Вижте също изявления в точка 4.4 за захарен диабет и дисфункция на щитовидната жлеза и изявления в точка 4.2 за перорална естроген заместителна терапия.
4.6 Бременност и кърмене
Няма клиничен опит със соматропин при бременни жени. Експерименталните данни, получени при използване при животни, са непълни. Лечението с GENOTROPIN® трябва да бъде прекратено, ако се установи бременност.
По време на физиологична бременност нивото на растежен хормон на хипофизата намалява значително след 20-та гестационна седмица и до 30-та гестационна седмица е почти напълно заместено от плацентарния растежен хормон. Следователно при жени с дефицит на растежен хормон е малко вероятно заместителната терапия със соматропин да продължи през третия триместър на бременността.
Не е известно дали соматропин се екскретира в кърмата, но абсорбцията на непокътнат протеин в стомашно-чревния тракт на кърменото бебе е много малко вероятно.
4.7 Ефекти върху способността за шофиране и работа с машини
GENOTROPIN® няма влияние върху способността за шофиране и работа с машини.
4.8. Неблагоприятни ефекти
Пациентите с дефицит на растежен хормон се характеризират с дефицит в извънклетъчния обем. Този дефицит се коригира бързо след започване на терапия със соматропин. Възрастните пациенти често изпитват нежелани събития, свързани със задържане на течности, като периферен оток, скованост на крайниците, артралгия, миалгия и парестезия. Тези нежелани реакции обикновено са леки до умерени, появяват се през първите месеци от лечението и отзвучават спонтанно или след намаляване на дозата.
Честотата на тези нежелани реакции е свързана с дозата, възрастта на пациентите и вероятно е обратно свързана с възрастта на пациентите в началото на дефицита на растежен хормон. Тези нежелани реакции са по-рядко срещани при деца.
При деца често се наблюдават преходни локални кожни реакции на мястото на инжектиране.
Съобщавани са редки случаи на захарен диабет тип II.
Съобщавани са редки случаи на доброкачествена вътречерепна хипертония.
Синдром на карпалния тунел се съобщава необичайно при възрастни пациенти.
> 1/100, 1/1000, 1/10 000, o C (в хладилник).
Да се съхранява във вътрешната и външната опаковка. Не замразявайте.
Може да се съхранява при температура до 25 oC за 1 месец.
Разтвор след разтваряне:
GENOTROPIN® 5,3 mg:
Срокът на годност на инжекционния разтвор след разтваряне е 28 дни, когато се съхранява при 2-8 ° C (в хладилник). Защитете от светлина. Не замразявайте.
GENOTROPIN® 12 mg:
Срокът на годност на инжекционния разтвор след разтваряне е 21 дни, когато се съхранява при 2-8 oC (в хладилник). Защитете от светлина. Не замразявайте.
6.5 Данни за опаковката
Вътрешна опаковка: Двокамерно пълнене от безцветно стъкло тип I, 2 сиви бутала от бромобутилова гума, запечатващи предната камера, алуминиева капачка със сив диск от бромобутилова гума, запечатващи задната камера.
Двукамерният патрон се използва в инжекционната система GENOTROPIN® Pen 5,3 mg или GENOTROPIN® Pen 12 mg.
Външна опаковка: екструзионна опаковка, писмена информация за потребителя, хартиена папка.
Размер на пакета:
GENOTROPIN® 5,3 mg: 1 патрон х 5,3 mg или
5 патрона х 5,3 mg
GENOTROPIN® 12 mg: 1 патрон х 12 mg или
5 патрона х 12 mg
6.6 Инструкции за употреба и работа
Разтворът се приготвя чрез завинтване на дозиращата инжекционна система GENOTROPIN® Pen 5,3 mg или GENOTROPIN® Pen 12 mg, за да се смеси разтворителят с праха в двукамерен патрон. Внимателно разтворете праха с бавни кръгови движения. Не разклащайте енергично, тъй като това може да денатурира лекарството. Разтворът след разтваряне е почти безцветен и може да е леко опалесциращ. Инжекционният разтвор след разтваряне трябва да се провери визуално преди употреба и да се използва само бистър разтвор без твърди частици.
Когато се използва дозираща инжекционна система, инжекционната игла трябва да се постави преди разтваряне.
7. ПРИТЕЖАТЕЛ НА РАЗРЕШЕНИЕТО ЗА УПОТРЕБА
Pfizer Health AB
Стокхолм
Швеция
8. РЕГИСТРАЦИОНЕН НОМЕР
56/0167/89-C/S
9. ДАТА НА ПЪРВО РАЗРЕШЕНИЕ/ПОДНОВЯВАНЕ НА РАЗРЕШЕНИЕТО
Дата на първата регистрация: 20.06.1989 Подновяване на регистрацията до: 30.06.2009