Одобрен текст на решението за удължаване, ev. №: 2011/04505-PRE
Одобрен текст за решение за промяна, ev. №: 2016/05203-ZME
Приложение №. 1 към уведомлението за промяна, ев. номер: 2016/04700-ZIB
КРАТКА ХАРАКТЕРИСТИКА НА ПРОДУКТА
1. ИМЕ НА ЛЕКАРСТВЕНИЯ ПРОДУКТ
Флумазенил Фармаселект 0,1 mg/ml
инжекционен разтвор/концентрат за инфузионен разтвор
2. КАЧЕСТВЕН И КОЛИЧЕСТВЕН СЪСТАВ
Всеки ml съдържа 0,1 mg флумазенил.
1 ампула от 5 ml съдържа 0,5 mg флумазенил.
1 ампула от 10 ml съдържа 1 mg флумазенил.
Помощно вещество с известен ефект:
За пълен списък на помощните вещества вижте точка 6.1.
3. ЛЕКАРСТВЕНА ФОРМА
Бистър безцветен разтвор
Осмоларност: 270-310 мосмола/кг
4. КЛИНИЧНИ ДАННИ
4.1 Терапевтични показания
Флумазенил е показан за пълно или частично обръщане на централните седативни ефекти на бензодиазепините при възрастни, деца и юноши след едногодишна възраст. Следователно може да се използва в анестезиологията и интензивното лечение в следните ситуации:
В анестезиологията
- Прекратяване на хипнотично-седативни ефекти при обща анестезия, индуцирана и/или поддържана от бензодиазепини при хоспитализирани пациенти.
- Обрат на индуцираната от бензодиазепин седация при краткосрочни диагностични и терапевтични процедури при амбулаторни и стационарни пациенти.
- За обръщане на индуцирана от бензодиазепин съзнателна седация при деца> 1-годишна възраст.
При условия, изискващи интензивни грижи
- За специфично обръщане на централните ефекти на бензодиазепините, за да се възстанови спонтанното дишане.
- За диагностика и лечение на интоксикации или предозиране, причинени единствено или главно от бензодиазепини.
4.2 Дозировка и начин на приложение
Флумазенил трябва да се прилага интравенозно от анестезиолог или лекар с опит в анестезиологията.
Флумазенил може да се прилага неразреден или разреден (за информация относно разреждането на лекарствения продукт преди приложение, вижте точка 6.6).
Флумазенил може да се използва едновременно с други реанимационни мерки.
Това лекарство е само за еднократна употреба. Трябва да се проверява визуално преди употреба и трябва да се използва само ако разтворът е бистър и практически без частици.
Препоръчителната начална доза е 0,2 mg, приложена интравенозно за 15 секунди. Ако желаното ниво на съзнание не бъде достигнато в рамките на 60 секунди, може да се даде друга доза от 0,1 mg и да се повтори на интервали от 60 секунди, до максимална доза от 1,0 mg. Обикновено необходимата доза е между 0,3 и 0,6 mg, но може да варира в зависимост от характеристиките на пациента и използвания бензодиазепин.
Препоръчителната начална доза е 0,2 mg, приложена интравенозно за 15 секунди. Ако необходимото ниво на съзнание не бъде достигнато в рамките на 60 секунди, може да се даде допълнителна доза от 0,1 mg и да се повтори на интервали от 60 секунди, до обща доза от 2,0 mg или докато пациентът се събуди.
Ако сънливостта се появи отново, може да се направи втора болусна инжекция на флумазенил.
Освен това може да бъде от полза интравенозна инфузия от 0,1-0,4 mg/h.
Дозировката и скоростта на инфузия трябва да се регулират индивидуално, за да се постигне желаното ниво на съзнание. Инфузията може да се прилага допълнително до максимална инжекционна доза от 2 mg.
Ако след многократно приложение не се постигне ясен ефект върху будността и дишането, трябва да се има предвид, че интоксикацията не се дължи на бензодиазепини.
Инфузията трябва да се спира на всеки 6 часа, за да се види дали седирането се появява отново.
За да се избегнат симптоми на отнемане при пациенти, получаващи продължително лечение с високи дози бензодиазепини в отделението за интензивно лечение, дозата на флумазенил трябва да се титрира индивидуално и инжекцията да се прави бавно (вж. Точка 4.4).
Поради липсата на данни за употребата на флумазенил при пациенти в напреднала възраст, трябва да се отбележи, че тази популация обикновено е по-чувствителна към ефектите на лекарствата и трябва да се лекува с повишено внимание.
Деца на възраст над 1 година:
За възстановяване на съзнанието след индуцирана от бензодиазепин седация при деца над 1-годишна възраст се препоръчва начална доза от 0,01 mg/kg (до 0,2 mg), препоръчана интравенозно за 15 секунди. Ако необходимото ниво на съзнание не бъде достигнато след изчакване 45 секунди, може да се направи допълнителна инжекция от 0,01 mg/kg (до 0,2 mg) и, ако е необходимо, да се повтори на интервали от 60 секунди (максимум 4 пъти) до максимална доза от 0,05 mg/kg или 1 mg, което от двете е най-ниската доза. Дозата трябва да се коригира в зависимост от отговора на пациента. В случай на повторна поява на седация, няма данни при деца за безопасността и ефикасността на многократно приложение на флумазенил.
Деца под 1 година:
Няма достатъчно данни за употребата на флумазенил при деца под 1-годишна възраст. Следователно, флумазенил трябва да се използва при деца на възраст под 1 година, само ако потенциалната полза за пациента надвишава потенциалния риск.
Пациенти с чернодробно или бъбречно увреждане:
Не се налага корекция на дозата при пациенти с бъбречно увреждане.
Флумазенил се метаболизира главно в черния дроб.
При пациенти с чернодробно увреждане елиминирането на флумазенил може да бъде удължено (вж. Точка 5.2) и поради това се препоръчва внимателно титриране на дозата.
4.3 Противопоказания
- Свръхчувствителност към активното вещество или към някое от помощните вещества, изброени в точка 6.1.
- Флумазенил е противопоказан при пациенти, получаващи бензодиазепини за лечение на потенциално животозастрашаващи състояния (напр. Контрол на вътречерепното налягане и епилептичен статус).
- Флумазенил е противопоказан при пациенти със симптоми на тежка циклична антидепресантна интоксикация (конвулсии, фокални конвулсии, удължаване на QRS, аритмии, мидриаза, антихолинергични симптоми). При смесени интоксикации с бензодиазепини и циклични антидепресанти токсичността на антидепресантите може да бъде прикрита от защитните ефекти на бензодиазепините. Следователно, ако са налице автономни (антихолинергични), двигателни или сърдечно-съдови симптоми на тежка интоксикация с трициклични/тетрациклични антидепресанти, флумазенил не трябва да се използва за обръщане на ефекта на бензодиазепините.
4.4 Специални предупреждения и предпазни мерки при употреба
Пациентите, лекувани с флумазенил за обръщане на индуцирана от бензодиазепин седация, трябва да бъдат наблюдавани за подходящ период от време (в зависимост от дозата и продължителността на ефекта на използвания бентодиазепин) за признаци на повтаряща се седация, респираторна депресия или други признаци на остатъчни бензодиазепинови ефекти, ЕКГ оксиметрия, бдителност на пациента и други жизнени показатели като сърдечна честота, дихателна честота и кръвно налягане).
Тъй като пациентите с латентно чернодробно увреждане могат да наблюдават описаните по-горе забавени реакции, може да се наложи продължителен период на проследяване.
Флумазенил обикновено има по-кратка продължителност на действие от бензодиазепините и тъй като може да настъпи повторна седация, трябва да се продължи внимателно проследяване на клиничното състояние на пациента, за предпочитане в интензивното отделение, докато ефектът на флумазенил може да намалее.
Ако пациентът не се възстанови
Антагонистичният ефект на флумазенил е специфичен за бензодиазепините. Следователно, ако пациентът не се събуди, трябва да се обмисли друга причина.
Когато се използва в анестезиологията в края на операцията, флумазенил трябва да се прилага само след като се гарантира, че ефектите на периферните мускулни релаксанти са напълно утихнали и че депресиращите ефекти на опиатите върху дихателната система вече не са налице (обратимо с налоксон).
Специални групи пациенти:
При пациенти с повишен риск, ползите от индуцираната от бензодиазепин седация трябва да се преценят спрямо недостатъците на внезапното събуждане. При някои пациенти (напр. Със сърдечни проблеми) поддържането на определена степен на седация за период малко след операцията може да е по-подходящо за придобиване на пълно съзнание.
Пациенти с епилепсия
Употребата на флумазенил не се препоръчва при пациенти с епилепсия, които са били лекувани с бензодиазепини за дълги периоди от време. Въпреки че флумазенил има лек присъщ антиконвулсивен ефект, рязкото потискане на защитния ефект може да предизвика конвулсии при пациенти с епилепсия.
Пациенти с тежка мозъчна травма
Флумазенил трябва да се използва с повишено внимание при пациенти с тежка мозъчна травма (и/или нестабилно вътречерепно налягане), тъй като флумазенил антагонизира ефекта на бензодиазепините и може да причини повишаване на вътречерепното налягане, промяна в мозъчния кръвоток или конвулсии.
Симптоми на отнемане
При пациенти, получаващи високи дози и/или при пациенти с продължителна експозиция (до няколко седмици преди приложението на флумазенил) на бензодиазепини, трябва да се избягва бързото инжектиране с високи дози (повече от 1 mg) на флумазенил. В тези случаи бързото инжектиране може да причини симптоми на отнемане, включително сърцебиене, възбуда, тревожност, емоционална лабилност, както и леко объркване и сензорни нарушения.
При пациенти, лекувани с високи дози бензодиазепини за дълги периоди от време, ползите от употребата на флумазенил надвишават рисковете от симптоми на отнемане. Ако въпреки внимателното дозиране се появят симптоми на отнемане, може да се приложи индивидуално титрирана доза от 5 mg диазепам или 5 mg мидазолам чрез бавна интравенозна инжекция.
Изисква се специално внимание при пациенти с физическа зависимост, хронично предозиране с бензодиазепин или неясни смесени интоксикации и препоръчителните 1-минутни интервали на дозиране трябва да се удължат, тъй като пълното начало на действие на единична доза отнема до 10 минути. Това дава най-ниската все още ефективна доза, която в повечето случаи предотвратява възможната поява на симптоми на физическа зависимост или конвулсии.
По-специално в случай на смесена интоксикация с бензодиазепини и циклични антидепресанти, някои токсични ефекти като напр. конвулсии и сърдечни аритмии, причинени от тези антидепресанти, но които се появяват по-бавно при едновременно приложение с бензодиазепини, изострят флумазенил.
При пациенти с предоперативна тревожност или анамнеза за хронична или пароксизмална тревожност, дозата на флумазенил трябва да бъде внимателно.
Трябва да се има предвид следоперативната болка. Може да е по-подходящо да държите пациента в лека седация.
Децата, които са били седатирани с мидазолам, трябва да бъдат наблюдавани поне 2 часа след флумазенил за възможна седация и дихателна недостатъчност. За други успокоителни бензодиазепини времето за мониторинг трябва да бъде съобразено с очакваната продължителност на тяхното действие.
Поради ограничения опит, флумазенил трябва да се използва с повишено внимание по време на следните приложения:
- обръщане на седацията при деца под 1-годишна възраст
- лечение на предозиране при деца
- обръщане на седативните ефекти на бензодиазепините, използвани за предизвикване на анестезия при деца
Докато не са налични достатъчно данни, флумазенил не трябва да се използва при деца на възраст 1 година или по-млади, освен ако рискът за пациента (особено в случай на предозиране) надвишава ползите от лечението.
Тъй като не са налични контролирани проучвания, не се препоръчва употребата при деца и юноши за други показания, като например обръщане на индуцирана от бензодиазепин съзнателна седация. Същото се отнася и за деца под 1-годишна възраст.
Зависимост от бензодиазепините
Флумазенил не се препоръчва за лечение на бензодиазепинова зависимост или за лечение на дългосрочни синдроми на отнемане на бензодиазепин.
Панически атаки са съобщени при пациенти с анамнеза за паническо разстройство след употребата на флумазенил.
История на пристрастяването
Поради повишената честота и зависимост на бензодиазепините при пациенти с алкохолизъм, наркотична и/или друга зависимост, флумазенил трябва да се използва с повишено внимание при тази популация.
Елиминирането на флумазенил може да се забави.
Флумазенил Фармаселект съдържа приблизително 3,6 mg натрий в 1 ml инжекционен разтвор на флумазенил (18 mg във флакон от 5 ml, 36 mg във флакон от 10 ml). Да се вземе предвид от пациенти с нарушена бъбречна функция или от пациенти на диета с контролиран натрий.
4.5 Взаимодействие с други лекарствени продукти и други форми на взаимодействие
Проучвания за взаимодействие са провеждани само при възрастни.
Флумазенил антагонизира ефектите на бензодиазепините чрез конкурентно взаимодействие на рецептора. Ефектите на небензодиазепиновите агонисти, които действат чрез бензодиазепиновия рецептор, като зопиклон, триазолопиридазин и други, също се блокират от флумазенил. Въпреки това, флумазенил не блокира ефекта на лекарства, които не действат по този начин. Не са наблюдавани взаимодействия с други депресанти на централната нервна система. Трябва да се внимава особено, когато флумазенил се използва в случай на предозиране, тъй като токсичните ефекти на други психотропни лекарства (особено трициклични антидепресанти), използвани едновременно, могат да се увеличат с намаляващия ефект на бензодиазепините.
Не са наблюдавани промени във фармакокинетиката на флумазенил в комбинация с бензодиазепините мидазолам, флунитразепам и лорметазепам. Фармакокинетиката на тези бензодиазепини остава незасегната от флумазенил.
Не са известни фармакокинетични взаимодействия между етанол и флумазенил.
4.6 Фертилитет, бременност и кърмене
Въпреки че проучванията при животни не показват данни за преки или непреки вредни ефекти по отношение на бременността, ембрионалното/феталното развитие, раждането или постнаталното развитие (вж. Точка 5.3), по време на бременност се изисква повишено внимание след стриктна оценка на съотношението риск-полза, тъй като няма данни причинени от флумазенил по време на бременност. Ефекти върху плода не са проучени при проучвания върху животни. Потенциалните ползи от употребата по време на бременност трябва да надвишават потенциалните рискове за плода.
Не е известно дали флумазенил се екскретира в кърмата. Кърменето трябва да се прекрати за 24 часа, ако се използва флумазенил по време на кърмене.
Спешна употреба:
Парентерално приложение на флумазенил по време на бременност и кърмене през аварийни ситуации не е противопоказан.
4.7 Ефекти върху способността за шофиране и работа с машини
Въпреки че пациентите са нащрек и са в съзнание след прилагането на флумазенил, те трябва да бъдат инструктирани да не се занимават с опасни дейности, които изискват пълно умствено усилие (като работа с машини или шофиране) в продължение на 24 часа след приложението, тъй като ефектът от бензодиазепините, дадени в началото, може да бъде възстановен.
4.8 Нежелани лекарствени реакции
Нежеланите реакции бяха групирани по системо-органни класове и честота, като се използва следната конвенция:
Много чести (≥ 1/10)
Чести (≥ 1/100 до C.
От микробиологична гледна точка продуктът трябва да се използва незабавно. Ако не се използва незабавно, времето и условията за съхранение в употреба преди употреба са отговорност на потребителя и обикновено не трябва да са по-дълги от 24 часа при 2 ° C до 8 ° C, освен ако разреждането не е станало при контролирани и валидирани асептични условия .
6.4 Специални условия на съхранение
Да не се съхранява над 25 ° C.
6.5 Данни за опаковката
Хартиени кутии с 5 или 10 ампули (безцветно стъкло тип I, OPC (точка на счупване на ампули) ампули със синя точка), съдържащи 5 ml/10 ml инжекционен разтвор/концентрат за инфузионен разтвор.
Не всички видове опаковки могат да се предлагат на пазара.
6.6 Специални предпазни мерки при изхвърляне и работа
Неизползваният разтвор трябва да се изхвърли.
Ако флумазенил се използва за инфузия, той трябва да се разреди преди инфузията. Флумазенил трябва да се разрежда само с разтвор на натриев хлорид 9 mg/ml (0,9%), разтвор на глюкоза 50 mg/ml (5%) или разтвор на Рингер (8,6 g NaCl, 0,3 g KCl и 0,33 g CaCl2/l).
Не е установена съвместимост между флумазенил и други инжекционни разтвори.
Интравенозните инфузионни разтвори трябва да се изхвърлят след 24 часа.
7. ПРИТЕЖАТЕЛ НА РАЗРЕШЕНИЕТО ЗА УПОТРЕБА
Pharmaselect International Beteiligungs GmbH