Приложение №. 1 към уведомлението за промяна, ев. номер: 201506006-ZIB
КРАТКА ХАРАКТЕРИСТИКА НА ПРОДУКТА
1. ИМЕ НА ЛЕКАРСТВЕНИЯ ПРОДУКТ
100 mg меки капсули
2. КАЧЕСТВЕН И КОЛИЧЕСТВЕН СЪСТАВ
Всяка мека капсула съдържа 100 mg фенипентол.
За пълен списък на помощните вещества вижте точка 6.1.
3. ЛЕКАРСТВЕНА ФОРМА
Светло зелени меки капсули, които съдържат безцветна, силно ароматна течност.
4. КЛИНИЧНИ ДАННИ
4.1 Терапевтични показания
Febichol е показан за лечение на диспептични разстройства при възрастни с хронични заболявания на хепатобилиарния тракт (функционална холецистопатия, хроничен холецистит, хронична холелитиаза, хронична хепатопатия, придружена от билиарна диспепсия) и състояния след или след холецистектомия или хепатит.
4.2 Дозировка и начин на приложение
Обичайната доза е 2 капсули Febichol три пъти на ден (винаги непосредствено преди хранене), пациентите с по-леки проблеми могат да приемат Febichol само от време на време, ако е необходимо (2 капсули непосредствено преди хранене).
Капсулите се поглъщат цели, не се дъвчат (съдържанието има много неприятен горещ вкус!) И се поглъщат с достатъчно количество течност, напр. чаша вода.
Няма налична корекция на дозата при бъбречно или чернодробно увреждане (Febichol е противопоказан при остър хепатит и други тежки чернодробни увреждания - вж. Точка 4.3).
Безопасността и ефикасността на Febichol при деца под 15-годишна възраст не са установени.
4.3 Противопоказания
Фебихол е противопоказан при:
- - свръхчувствителност към фенипентол или към някое от помощните вещества, изброени в точка 6.1,
- - жлъчна колика, жлъчна обструкция, остри заболявания на жлъчния мехур и жлъчните пътища, емпием на жлъчния мехур, остър панкреатит, илеус и други остри състояния в коремната кухина,
- - язви и тумори на стомашно-чревния тракт,
- - остър хепатит и други тежки чернодробни увреждания.
Няма налични данни за употребата на фенипентол при деца, поради което употребата му при деца под 15-годишна възраст е противопоказана. (вж. точка 4.2).
Няма данни за употребата на фенипентол при бременни или кърмещи жени, поради което употребата му по време на бременност и кърмене е противопоказана (вж. Точка 4.6).
4.4 Специални предупреждения и предпазни мерки при употреба
Съдържанието на капсулите има много неприятен горещ вкус, така че капсулите трябва да се поглъщат цели и да не се дъвчат.
4.5 Взаимодействие с други лекарствени продукти и други форми на взаимодействие
Не са провеждани проучвания за взаимодействията.
4.6 Фертилитет, бременност и кърмене
Няма налични данни за ефектите на фенипентол върху развитието на човешкия ембриофетал или върху плацентарния трансфер. Съобщава се за повишена смъртност след имплантация и аномалии в развитието на опорно-двигателния апарат при животни след много високи орални дози (вж. Точка 5.3).
Няма налични данни за трансфера на фенипентол в кърмата.
Няма данни за употребата на фенипентол при бременни или кърмещи жени, поради което употребата му по време на бременност и кърмене е противопоказана (вж. Точка 4.3).
Няма налични данни за ефектите на фенипентол върху фертилитета при хората.
4.7 Ефекти върху способността за шофиране и работа с машини
Февхол не повлиява или има незначително влияние върху способността за шофиране и работа с машини.
4.8 Нежелани лекарствени реакции
Февхолът обикновено се понася добре. Честотата на нежеланите реакции е неизвестна (от наличните данни).
Стомашно-чревни нарушения:
С неизвестна честота: киселини в стомаха, усещане за „парене в стомаха“, чувство на натиск и пълнота в епигастриума, гадене, метеоризъм.
Някои пациенти, лекувани с Febichol, съобщават за симптоми, които е трудно да се разграничат от лекуваното състояние (чувство на натиск и пълнота в епигастриума, гадене, метеоризъм).
Нарушения на кожата и подкожната тъкан
С неизвестна честота: алергични реакции като уртикария, макулопапулозен или друг обрив или подуване на лицето.
Докладване на предполагаеми нежелани реакции
Съобщаването на подозирани нежелани реакции след разрешение за употреба е важно. Тя позволява непрекъснато наблюдение на съотношението полза-риск на лекарството. От здравните специалисти се изисква да съобщават за всяка предполагаема нежелана реакция чрез националната система за докладване, установена в приложение V.
4.9 Предозиране
Няма налични данни за предозиране с Febichol. Симптомите на предозиране с фенипентол са неизвестни.
Фенипентол няма специфичен антидот. Лечението на възможно предозиране трябва да бъде симптоматично.
5. ФАРМАКОЛОГИЧНИ СВОЙСТВА
5.1 Фармакодинамични свойства
Фармакотерапевтична група: Жлъчни и чернодробни лекарства, Други лекарства за жлъчните пътища
Фенипентол (1-фенилпентанол) е синтетичен холеретик от групата на а-алкилбензиловите алкохоли. Приготвен е чрез структурна модификация на р-толилметилкарбинол, който е изолиран от куркума (Curcuma longa, синоним Curcuma domestica) и първоначално се разглежда като негово съдържание. По-късно е доказано, че това е артефакт, създаден по време на преработката на наркотици.
При експериментални животни фенипентолът увеличава жлъчната секреция (увеличава както обема, така и секрецията на жлъчни киселини, билирубин и глюкуронова киселина).
В отворени проучвания при хора с функционални холецистопатии, хроничен холецистит, хронична холелитиаза, дискинезии на жлъчката, постхолецистектомия и постхепатален синдром, фенипентол подобрява субективните симптоми (напр. Болка и чувство на натиск след епител на дясното ребро, анорексия, непоносимост към мазни или месни храни ) и намалява консумацията на спазмолитици.
Не са провеждани слепи контролирани клинични изпитвания с фенипентол, но ефикасността на Febichol при лечението на диспептични разстройства при хронични заболявания на хепатобилиарния тракт е потвърдена от тяхната дългосрочна терапевтична употреба (започнала през 1962-1964 г.).
При кучета (след интрадуоденални дози от 25, 50 и 100 mg/kg) фенипентолът повишава плазмените концентрации на секретин и секрецията на панкреатичен бикарбонат, но не повлиява плазмените концентрации на гастрин или секрецията на протеин на панкреаса. По същия начин при хора (след интраеюнално приложение на 30 ml 2% разтвор в продължение на 30 минути) фенипентол повишава плазмените концентрации на секретин и секрецията на панкреатичен бикарбонат, но не влияе върху секрецията на протеин на панкреаса.
При проучвания върху животни фенипентолът е показал, че няма системни фармакологични ефекти, с изключение на необяснимо, независимо от дозата намаляване на двигателната активност при мишки. При мишки фенипентол няма мускулен релаксант, обезболяващо или антиконвулсивно действие, при плъхове не влияе върху стомашната секреция, систолното кръвно налягане, сърдечната честота, нито уринарната секреция, нито рН. При мишки фенипентол в дози от 30 и 100 mg/kg не повлиява чревното задвижване, при най-високата тествана доза (300 mg/kg) той леко увеличава чревното задвижване.
5.2 Фармакокинетични свойства
Не са провеждани фармакокинетични проучвания на фенипентол при хора.
При плъхове фенипентол се абсорбира от тънките черва след перорално приложение. Чернодробната биотрансформация се осъществява отчасти чрез директно глюкурониране на фенипентол, отчасти чрез разграждане на фенипентол до бензоена киселина, която се екскретира под формата на хипурова киселина след конюгиране с глицин. Екскрецията на фенипентол се осъществява предимно през бъбреците, като 80-85% от пероралната доза се екскретира с урината в рамките на 48 часа, приблизително наполовина от фенипентол глюкуронид и наполовина от хипурова киселина. 10-15% от пероралната доза се екскретира с фекалиите в рамките на 48 часа.
Перорално прилаганият фенипентол при зайци има сходна фармакокинетика, с изключение на това, че той се отделя почти количествено в урината като фенипентол глюкуронид. Само около 5% от пероралната доза се разгражда до бензоена киселина, която се екскретира като хипурова киселина след конюгиране с глицин.
5.3 Предклинични данни за безопасност
Фенипентол при лабораторни животни (плъхове и мишки) показва пренебрежимо остра токсичност след перорално приложение (леталните дози са по-високи от 3 g фенипентол на kg телесно тегло).
Средната летална доза (LD50) на фенипентол при женски плъхове след перорално приложение е 3449 mg/kg (95% доверителен интервал 3037-3916 mg/kg), като мъжките плъхове не са по-чувствителни към фенипентол от женските (при доза от 3550 mg/kg). смъртността при мъжете е 10%).
Средната летална доза (LD50) на фенипентол при женски мишки след перорално приложение е била определена на 6997 mg/kg (95% доверителен интервал 4824-10147 mg/kg), като мъжките мишки не са по-чувствителни към фенипентол от женските (при 5490 mg/kg мъжка смъртност е 20%).
Средната летална доза (LD50) на фенипентол при женски плъхове след интраперитонеално приложение е била 871 mg/kg (95% доверителен интервал 776-978 mg/kg), докато мъжките плъхове не са по-чувствителни към фенипентол от женските (в доза от 870 mg/kg). ip мъжката смъртност е 40%).
Средната летална доза (LD50) на фенипентол при женски мишки след интраперитонеално приложение е била определена на 713 mg/kg (95% доверителен интервал 650-752 mg/kg), докато мъжките мишки не са по-чувствителни към фенипентол от женските (в доза от 700 mg/kg). ip мъжката смъртност е нула).
Субхронична и хронична токсичност
След шест седмици перорално приложение на фенипентол при 0,05 ml/kg на мъжки плъхове, няма промени в наддаването на тегло в сравнение с контролните животни, няма промени в хистохимичната картина на РНК и производни на индол в хепатоцитите и няма хистологично изследване в белите дробове, миокард, миокард, дори не тънките черва.
След четири седмици на приложение на фенипентол в дози от 50, 100 или 200 mg/kg/ден на плъхове от двата пола, се наблюдава статистически незначително по-бавно наддаване на тегло при женски плъхове. Външният вид и поведението на животни, лекувани с 50 или 100 mg/kg/ден, не се различават от контролните животни; леко седиране се наблюдава при животни, лекувани с 200 mg/kg/ден. По време на шестмесечното проследяване не са наблюдавани разлики в броя на еритроцитите, стойностите на хемоглобина или диференциалния брой на белите кръвни клетки между лекуваните и нелекуваните животни. Нито едно хистопатологично изследване след смъртта не разкрива никакви промени, свързани с наркотици.
Мутагенен и туморогенен потенциал
Фенипентолът не индуцира генни мутации в прокариотния модел на Salmonella typhimurium и не показва мутагенни ефекти при in vitro тест за мутагенност на клетки от бозайници.
Не са провеждани дългосрочни проучвания за изследване на туморогенния потенциал на фенипентол.
Репродуктивната токсичност на фенипентол не е проучена адекватно. След много високи перорални дози фенипентол, прилагани на бременни мишки и женски плъхове, са докладвани репродуктивните и токсични ефекти, изброени по-долу (докладваните дози са „най-ниската публикувана токсична доза“ (TDLo)).
Повишена смъртност след имплантация и забавен вътрематочен растеж се наблюдават след перорално приложение на фенипентол при бременни женски плъхове в дози от 3500 mg/kg в продължение на 7-13 дни след оплождането.
Повишена смъртност след имплантация се наблюдава след перорално приложение на фенипентол на бременни женски мишки в дози от 700 mg/kg в продължение на 7-13 дни след оплождането.
След перорално приложение на фенипентол при бременни женски мишки и плъхове, се наблюдават аномалии в развитието на опорно-двигателния апарат и при двата животински вида в дози от 7000 mg/kg в продължение на 7-13 дни след оплождането.
След перорално приложение на фенипентол на бременни женски мишки в дози от 3500 mg/kg в продължение на 7-13 дни след оплождането, се наблюдава намаляване на индекса на лактация при техните малки.