Одобрен текст за решение за промяна, ev. номер: 2016/05210-ZME, 2017/01294-ZME, 2018/06714-ZME
КРАТКА ХАРАКТЕРИСТИКА НА ПРОДУКТА
1. ИМЕ НА ЛЕКАРСТВЕНИЯ ПРОДУКТ
380 mg/20 mg/80 mg таблетки
2. КАЧЕСТВЕН И КОЛИЧЕСТВЕН СЪСТАВ
Всяка таблетка съдържа 380 mg ацетилсалицилова киселина, 20 mg кодеиний фосфат хемихидрат и 80 mg кофеин.
Помощно вещество с известен ефект: Всяка таблетка съдържа 0,0480 g лактоза.
За пълен списък на помощните вещества вижте точка 6.1.
3. ЛЕКАРСТВЕНА ФОРМА
Таблетки от бял мрамор със скосен ръб и делителна черта.
Делителната черта помага само да се счупи таблетката, за да се улесни преглъщането, тя не се разделя на равни дози.
4. КЛИНИЧНИ ДАННИ
4.1 Терапевтични показания
Alnagon neo е показан за пациенти над 16-годишна възраст при лечение на остра умерена болка, когато други аналгетици, като парацетамол, ацетилсалицилова киселина или ибупрофен самостоятелно, не осигуряват достатъчно облекчаване на болката, напр. главоболие, нараняване на ставите и мускулите, зъбобол, започваща болка при онкологични заболявания.
4.2 Дозировка и начин на приложение
Дозировката винаги е индивидуална в зависимост от естеството, интензивността и честотата на болката.
Възрастни и юноши над 16 години
Обикновено се дава на възрастни и юноши над 16 години с болка 1-2 таблетки в една доза. След това, ако е необходимо, няколко пъти на ден - на интервали от 4 - 8 часа. Максималната препоръчителна дневна доза е 6 таблетки за 24 часа.
Продължителността на лечението не трябва да надвишава 3 дни и при недостатъчно облекчаване на болката пациентите трябва да бъдат инструктирани да се консултират с лекар.
Лекарството не е предназначено за деца под 16-годишна възраст.
Пациенти с бъбречна недостатъчност и пациенти в напреднала възраст
Дозировката трябва да бъде индивидуално коригирана при пациенти с бъбречна недостатъчност и при пациенти в напреднала възраст.
Поглъщайте таблетките с много течност. Приемът на лекарството със или непосредствено след храна намалява честотата на стомашно разстройство.
4.3 Противопоказания
Лекарството е противопоказано:
Съобщава се за намалено либидо и потентност при продължителна употреба на кодеин.
Високите нива на кофеин (над 500 mg на ден) могат да забавят бременността на фертилните жени.
Двойките, планиращи бременност, трябва да вземат това предвид.
4.7 Ефекти върху способността за шофиране и работа с машини
Лекарството може да повлияе неблагоприятно на дейности, изискващи повишено внимание, координация на движенията и бързо вземане на решения (например шофиране, работа с машини, работа на височина). Тази дейност може да се извършва само с изричното съгласие на лекар.
4.8 Нежелани лекарствени реакции
Следващите таблици обобщават нежеланите реакции на ALNAGON neo по терминологията на MedDRA, като посочват честотата на появата им: много чести (≥ 1/10), чести (≥ 1/100 до 100 mg/kg/ден в продължение на 2 дни), могат да доведат до хронично предозиране, свързано с лечението и до потенциално животозастрашаваща остра интоксикация), което включва случаи на умишлено малтретиране на деца, както и случайно предозиране.
Хронична Отравянето със салицилат може да бъде опасно, особено ако признаците и симптомите на отравяне са неспецифични. Леката хронична салицилатна интоксикация или салицизъм обикновено се появява само след многократна употреба на високи дози. Симптомите включват замаяност, световъртеж, шум в ушите, глухота, изпотяване, гадене и повръщане, главоболие и объркване и могат да бъдат облекчени чрез намаляване на дозата. Шум в ушите може да възникне при плазмени концентрации от 150 до 300 mg/l. По-сериозни нежелани събития се наблюдават при концентрации над 300 mg/l.
Основният симптом остра интоксикация е тежък киселинно-алкален дисбаланс, който може да варира в зависимост от възрастта и тежестта на интоксикацията.
Метаболитната ацидоза е най-често при деца. Тежестта на отравянето не може да бъде оценена от текущата плазмена концентрация. Абсорбцията на ацетилсалицилова киселина може да се забави чрез бавно изпразване на стомаха в чревни освобождаващи препарати, както и от структурни аномалии като пилорна стеноза, белези на стомашния изход с запушване и пептична язва.
Лечението на интоксикация с ацетилсалицилова киселина зависи от тежестта, степента и клиничните признаци и е в съответствие със стандартните процедури за лечение на отравяне. Основните мерки трябва да бъдат ускоряване на екскрецията на лекарството, както и регулиране на електролитите и киселинно-алкалния баланс.
Прояви и симптоми/констатации терапевтични мерки
Предозирането на кодеин се проявява с респираторна депресия, нарушено съзнание, миоза, брадикардия и хипотония, задържане на урина и запек.
Ефектът на кодеин може да се инхибира при явна респираторна депресия от опиоиден антагонист, напр. налоксон. Налоксонът е състезателен антагонист и има кратък полуживот на елиминиране, поради което са необходими многократни дози при тежко интоксикирани пациенти.
Освен това лечението е симптоматично с контрол на дихателните и сърдечно-съдовите функции.
Високите дози кофеин могат да причинят главоболие, треперене, конвулсии, тахикардия, нервност, раздразнителност, повръщане и повишена диуреза. Лечението на предозирането на кофеин е предимно симптоматично и поддържащо. Конвулсиите могат да бъдат лекувани чрез интравенозно приложение на антиконвулсанти (напр. Диазепам).
5. ФАРМАКОЛОГИЧНИ СВОЙСТВА
5.1 Фармакодинамични свойства
Фармакотерапевтична група: други аналгетици и антипиретици, салицилова киселина и производни, ATC код: N02BA51
Чрез инхибиране на ензима циклооксигеназа, ацетилсалициловата киселина (ASA) намалява синтеза на простагландини, които повишават чувствителността на алгогенните рецептори към действието на брадикинин, хистамин и други медиирани от тъкан медиатори. Този механизъм е отговорен за неговия аналгетичен ефект и е пряко свързан със страничните ефекти, произтичащи от липсата на простагландини във физиологичната регулация. ASA блокира циклооксигеназата чрез ацетилиране, особено в периферните тъкани.
Експерименталните данни показват, че ибупрофен може да инхибира ефекта на ниски дози ацетилсалицилова киселина върху агрегацията на тромбоцитите при едновременно приложение. В едно проучване, когато еднократна доза ибупрофен 400 mg е приета в рамките на 8 часа преди или 30 минути след ацетилсалицилова киселина с незабавно освобождаване (81 mg), се наблюдава намален ефект на ацетилсалицилова киселина върху образуването на тромбоксан или агрегацията на тромбоцитите. Ограниченията на тези данни и несигурността по отношение на екстраполацията на ex vivo данни към клинични ситуации означават, че не могат да се правят ясни заключения относно редовната употреба на ибупрофен и няма вероятност от клинично значим ефект при случайна употреба на ибупрофен.
Кодеинът е централно действащ слаб аналгетик. Кодеинът действа чрез μ опиатни рецептори, но има нисък афинитет към тези рецептори и неговият аналгетичен ефект се активира от превръщането му в морфин. Доказано е, че кодеинът, особено в комбинация с други аналгетици като парацетамол, има ефект върху острата ноцицептивна болка.
Показано е намалено освобождаване на значителен брой медиатори, включително ацетилхолин, норадреналин, допамин, серотонин и вещество П. Аналгезията след кодеин се медиира чрез въздействие върху възприемането на болката и модифициране на реакцията на пациента към болка.
Предизвиква еуфория, седация и миоза, повишава тонуса на мускулите на торса. Респираторната депресия може да бъде причинена от инхибиране на дихателните центрове на мозъчния ствол, като най-сериозната промяна е потискането на отговора на стимулация с въглероден диоксид. Дози от около 15 mg кодеин са достатъчни за потискане на кашлицата. Чрез активиране на зоната на хеморецепция може да причини гадене и повръщане.
По-високите дози могат да причинят хипотония и брадикардия. Запекът след кодеин се причинява от повишаване на тонуса на покой в тънките черва и потискане на амплитудата на не-пропулсивните контракции. Други периферни ефекти на кодеина включват увеличаване на контракцията на жлъчния мехур, намаляване на бъбречната перфузия с последващо намаляване на диурезата, намаляване на тонуса на уретралния сфинктер с последващо задържане на урина и намаляване на тонуса на матката.
Кофеинът има широк спектър от фармакологични ефекти - стимулация на ЦНС, темпо, релаксация на бронхиалната гладка мускулатура, повишена стомашна секреция, освобождаване на катехоламини. Според съвременните познания ефектът на кофеина се основава на неселективен антагонизъм на аденозиновите рецептори. В допълнение, той е инхибитор на фосфодиестеразата и мобилизира Ca 2+ от вътреклетъчните резерви. Обезболяващата активност на кофеина е резултат от няколко механизма. Той участва в: блокада на периферния проноцицептивен ефект на аденозин, активиране на адренергичната система, която активира инхибиторните пътища на болката и стимулиране на ЦНС. Данните за адювантния аналгетичен ефект на кофеина в аналгетичните смеси са неясни. Това се дължи на трудностите, свързани със субективните методи за оценка на болката в клинични условия, различните механизми на болка, както и разликите в използваните дози кофеин.
5.2 Фармакокинетични свойства
Ацетилсалицилова киселина (ASA)
Ацетилсалициловата киселина е слаба киселина, която бързо се абсорбира частично от стомаха, но главно от проксималните отдели на тънките черва. Нейонизираният прониква в стомашно-чревната стена чрез пасивна дифузия. Резорбцията от лекарствената форма на таблетката е повече от 80%. Пресистемният метаболизъм е висок. Пиковата концентрация на ASA в плазмата е след 14 минути. Наличието на храна удължава резорбцията на салицилатите.
След резорбцията той се разпределя равномерно в повечето тъкани. При обичайната доза обемът на разпределение на ASA е 170-200 ml.kg -1 телесно тегло. Естеразите в стомашно-чревната лигавица и черния дроб хидролизират ASA, който влиза в системната циркулация като салицилова киселина. ASA може да бъде открит в плазмата само за много кратко време. Свързва се с албумин 85-95%. Делът на безплатното лекарство се увеличава с хипалбуминемия и поради конкуренцията на мястото на свързване. Преминава плацентарната бариера и се екскретира в млякото.
ASA се биотрансформира чрез деацетилиране в различни тъкани, но особено в ендоплазмения ретикулум на черния дроб. Метаболизмът е първи и нулев ред. Състои се от 3 основни метаболита - салицилова киселина, салицилурова киселина и гентизинова киселина. Салициловата киселина е активен метаболит.
Салицилатите се елиминират главно чрез бъбреците. Екскрецията зависи от дозата и рН на урината.
Съществува значителна връзка между концентрацията на салицилат в плазмата и аналгезията. Аналгетичният ефект се проявява при плазмени концентрации от 20 - 100 mg.l -1 .
Изместването на билирубин от салицилати при свързване с плазмените протеини може да причини ядрена жълтеница при новородените.
Освен общите разлики във фармакокинетиката при гериатрични пациенти (намалена стомашна киселинност, хипалбуминемия, намалена активност на биотрансформативните ензими, намалена бъбречна екскреция), няма специфични разлики във фармакокинетиката в гериатрията.
Пациенти с вече съществуващи чернодробни, бъбречни и сърдечни увреждания
Поради механизма на действие при пациенти с вече съществуващи чернодробни, бъбречни, сърдечни увреждания и при пациенти с язвена болест, рискът от нежелани реакции се увеличава.
Кодеин
Кодеинът се абсорбира добре от стомашно-чревния тракт след перорално приложение, като само много малко количество се свързва с плазмените протеини. Неговият полуживот е 2,5 - 4 часа.
Биотрансформацията се извършва в черния дроб. Кодеинът се метаболизира предимно чрез глюкурониране до кодеин-6-глюкуронид. Вторичните метаболитни пътища включват О-деметилиране към морфин, N-деметилиране до норморфин. Морфинът и норкодеинът се трансформират допълнително в глюкуроконюгати. Непромененият кодеин и неговите метаболити се екскретират предимно с урината в продължение на 48 часа (84,4 ± 15,9%). О-деметилирането на кодеин до морфин се катализира от 2D6 изоензима на цитохром P450 (CYP2D6), който проявява генетичен полиморфизъм, който може да повлияе на ефикасността и токсичността на кодеина. Генетичният полиморфизъм (CYP2D6) води до ултра бързи, умерени или лоши метаболизатори.
Аналгетичният ефект започва 30-45 минути след перорално приложение, като пиковият ефект настъпва за 1-2 часа.
Антитусивният ефект след кодеин продължава 4-6 часа след приложението.
Екскретира се чрез бъбреците, 5-15% като непроменен кодеин и 10% като непроменен или конюгиран морфин.
Кофеин
Кофеинът се абсорбира добре от стомашно-чревния тракт. Биологичният полуживот (t½) при възрастни е 2,5 - 4,5 часа.
Кофеинът се разпределя във всички телесни отделения. Той преминава през плацентарната бариера и навлиза в кърмата.
Кофеинът се метаболизира екстензивно в черния дроб главно чрез деметилиране и окисление. Много от метаболитите са активни.