Синдромът на сънната апнея е нарушение на дихателната регулация, характеризиращо се с паузи в дишането с продължителност поне 10 секунди и поява на повече от 10 паузи на час сън. Мъжете са засегнати два пъти по-често от жените, 80% от пациентите също са с наднормено тегло. Причината за синдрома е стесняване/запушване/запушване на горните дихателни пътища или неправилно функциониране на дихателните мускули.
Симптоми на сънна апнея
Симптомите включват силно хъркане с паузи в дишането, умора през деня, лоша концентрация и работоспособност, високо кръвно налягане, проблеми със сърдечния ритъм, депресия и проблеми с потентността. Диагнозата се поставя въз основа на симптомите на пациента, анализ на кръвни газове с измерване на съдържанието на кислород и въглероден диоксид, функционална диагностика на белите дробове и изследване в специална лаборатория за сън. При нелекуван синдром на сънна апнея може да настъпи удебеляване на стената и/или разширяване на дясната камера в резултат на белодробно заболяване, отслабване/отказ на дясната камера.
Симптоматичната терапия се състои от намаляване на теглото на пациентите с мазнини, коригиране на препятствията в носоглътката, както и носене на дихателна маска, която осигурява отворени дихателни пътища по време на сън, като по този начин се елиминират дихателните паузи и липсата на кислород.
Честотата на синдрома се оценява на 4% при мъжете и 2% при жените на възраст над 40 години. Повече от 80% от засегнатите са с наднормено тегло. Интензивността на увеличаването нараства с възрастта.
Има две причини за синдрома на сънна апнея. Най-често срещаният е т.нар Синдромът на обструктивна сънна апнея, който се среща в повече от 90% от случаите, се причинява от отслабване на фарингеалните мускули в съня, обструкция на дихателните пътища. Когато дихателните пътища са затворени, има недостиг на кислород, увеличаване на въглеродния диоксид и брадикардия, т.е. до силно забавен сърдечен ритъм. Увеличаването на CO2 води до това, че мозъкът дава импулс за увеличаване на дихателната честота и по този начин до хипервентилация, т.е. учестено дишане и отваряне на дихателните пътища с едновременно увеличаване на сърдечната честота.
Масивни наднормено тегло, назални полипи, уголемени фарингеални сливици, позиция на гърба с наклонена назад долна челюст само подкрепят горните заболявания. При наличие на затлъстяване, затлъстяване и Cor pulmonale говорим за т.нар Синдром на Pickwick, кръстен на Малкия Джо в романа на Чарлз Дикенс "Pickwicker".
По-малко от десет процента от засегнатите нямат обструкция на дихателните пътища, ние говорим за синдром на централната сънна апнея, при който от време на време се появява дисфункция на дихателните мускули поради липса на рецепторна стимулация.
Диагностика на синдрома на сънна апнея
Диагнозата на синдрома на сънна апнея се поставя въз основа на собствената история (пациентът описва симптомите, както ги възприема) и чужда история (роднини) и по-нататък чрез клинични изследвания. Недвусмислени резултати ще осигури лабораторията за сън. Освен това пациентът оцелява една нощ в т.нар В лабораторията за сън, където по време на сън се наблюдават стойности като честота на дишане, съдържание на кислород в кръвта (не се изисква събиране на кръв чрез фотометрична оксиметрия), дихателни звуци, ехокардиограма (ЕКГ) и крива на мозъчния потенциал (ЕЕГ).
Според резултатите е възможно да се изчисли индексът на синдрома на сънна апнея след определяне на броя и продължителността на дихателните паузи. Той има прогностично значение и основната стойност е броят на дихателните паузи по време на един час сън. Индексът на апнея по-голям от двадесет означава 40% смъртност след осем години при нелекуван пациент.
За да се определят други причини за нощен пропуск/дихателна недостатъчност, пациентите се съветват да се подложат на преглед от ухо-гърло.
За диагностика са необходими ЕКГ и ехокардиография, или сърдечен ритъм за елиминиране на Cor pulmonale или за определяне степента на натоварване на дясната камера на сърцето.