През осмия и деветия месец способностите на бебето се подобряват допълнително. Позиционирането на четирите крайника не е проблем. Само за някои деца катеренето все още е трудно, затова предпочитат да пълзят по корем. Други деца са по-опитни и се опитват да грабнат мебелите, за да могат да се изправят. Разбирането на речта също се задълбочава.
Развитие на движението
По време на събуждане децата на тази възраст вече не обичат да лежат по гръб. Ограничава ги в играта и в изследването на света около тях, така че те предпочитат да се обърнат по корем. И ако спрат да се забавляват по корем или се изморят, не трябва да се обаждат веднага за помощ, трябва да сменят позицията си. Обикновено успяват сами да се върнат по гръб. На тази възраст позицията на четири вече не трябва да е голям проблем за детето. Въпреки това все още е трудно за някои деца, така че те предпочитат да пълзят по корем. Други започват да стоят право на краката си и не искат да коленичат много. Въпреки това, опитайте се да мотивирате детето да се катери на четири крака. От тази позиция те ще се научат да седят и да се изправят независимо, също така ще могат да координират двигателно-интензивни двигателни умения, които могат да повлияят на по-нататъшното им двигателно развитие. Ако не могат да го направят на тази възраст, не се отчайвайте, те ще се научат да се катерят малко по-късно.
Вече казахме, че децата обичат да скачат в скута, което вече е двойно вярно. Но внимавайте за скачащи люлки! Родителите осигуряват децата си, защото са доволни от тях. Те обаче определено не са от полза за здравословното развитие на детето. Напротив. Важно е да дадете на детето много спонтанно движение в свободното пространство.
Например, много деветмесечни бебета грабват мебели, за да се изправят сами. Децата не трябва да имат чехли или обувки, когато започнат да стават. Здравословно е да ги оставяте боси или само по чорапи, за да могат да се научат да стъпват и стъпват правилно до петите.
Ако децата се катерят на колене, не им е трудно да станат от коленете си, за да седнат. Правилната седалка трябва да е с балансиран гръб. Някои деца обичат да седят на петите или на така наречената седалка с препятствия, когато единият крак е изпънат напред, а другият е сгънат. Тези, които седят с дупето на земята между приведените крака, т.е. те не седят на петите си, а на земята между петите си, обикновено имат отпуснати мускули и заоблени гърбове.
По време на превантивния преглед на осмия месец детето трябва да може да се справи с промяната от гърба към корема и, обратно, и да седи. Важна дейност, която лекарят оценява, е началото на пълзенето и катеренето.
Развитие на движенията на ръцете и пръстите
През осмия и деветия месец децата обикновено хващат предмети без проблеми, дори в различни позиции, т.е. легнали по гръб или корем, на колене, а някои дори стоящи или седнали сами. Движението на ръцете вече е насочено и захващането става поне частично с опозицията на палеца спрямо останалите пръсти. Преобладава едностранното достигане, което означава, че децата хващат предмети само с една ръка, като се редуват между дясна и лява. За тях също не е трудно да държат различен предмет във всяка ръка. Някои деца могат сами да почукват предмети. Друг път се опитват да вземат всичко, което видят, въпреки че ръцете им вече са пълни. През този период децата обичат не само да хващат нещата, но и да ги хвърлят и да следват пътя на своя полет. В допълнение към визуалната координация на ръцете под визуален контрол, ловкостта на детските пръсти продължава да се подобрява. Затова е добре да предлагате на децата малки предмети за улов. Децата вече започват да се интересуват от любопитни факти и различни подробности.
Необходимо е да се има предвид, че те започват да изследват нещата не само с очи и ръце, но и с уста. Затова внимавайте детето да не погълне нещо неподходящо.
Интелектуално развитие
Може да се каже, че този период се характеризира с по-дълбоки познания и осъзнаване на постоянството на нещата и хората. Казахме си, че около седмия месец децата започват да осъзнават съществуването на обекта, въпреки че не го виждат. Отначало те просто наблюдават мястото, където обектът е изчезнал, и изчакват известно време, за да видят дали ще се появи отново. След това те се опитват сами да намерят обекта, например чрез разкриване на пелената, под която е нарисувана формата на скрития предмет, която трябва да е по-голяма от самото начало, за да може очертанията му да бъдат по-забележими.
Детето е наясно не само, че обектът съществува, макар и да не го вижда, но и че той има постоянна и неизменна форма, дори когато вижда обекта от други страни. Постепенно те научават, че до известна степен различните възприятия всъщност принадлежат към един и същ предмет. Говорим за възприемане на постоянството на формите, от които децата в ранна възраст могат първо да управляват само прости правилни форми, като сфера и куб. Подобно е с възприемането на размера, което всъщност не се променя, независимо колко далеч е обектът от детето. Разбирането на постоянната форма и размер позволява на децата да различават все по-познати неща от непознати неща.
Колкото по-нататък детето става, толкова по-добре възприема себе си. Отначало тя осъзна, че нещо в нейната дейност е накарало неговата дейност да бъде призната. Това обаче беше доста случайно и допълнително. Сега децата могат да си поставят предварително определена цел и след това да търсят и опитат как да я постигнат, така че решават определени пъзели. В същото време те са по-способни да комбинират това, което виждат, с това, което правят, позволявайки им да научат нови неща, като имитират.
Развитие на речта
Постепенно можем все повече да правим разлика между разбираема реч и собствената активна реч на децата. Способността за разбиране на речта се появява преди детето да каже първата дума. Обикновено около осмия до деветия месец децата ни започват да реагират на определени думи и предизвикателства, като името им или думата „не“ и т.н.
Вече споменахме, че бебетата около седемгодишна възраст започват да се шегуват за някаква сричка, макар че в началото може да не е напълно ясно. Сега можете да произнесете поне една сричка съвсем ясно. Съществува и произношението на една и съща сричка няколко пъти подред, като „та-та-та-та-та-та“. Такова артикулиране на потока от срички вече е относително трудно. Той представлява не само достатъчно зряла двигателна активност на говорещите, но и създаване на координация между нея и дишането. Казването на двойна сричка, като „та-та“, е по-трудно и обикновено идва по-късно.
Социално и емоционално развитие
През шестия и седмия месец започва трайна емоционална връзка с най-близкия човек, който обикновено е майката. През осмия и деветия месец тази връзка продължава да се задълбочава и страхът от непознати и безпокойството от раздялата с майката вече са по-очевидни поради напредването на умствените способности, както и емоционалното развитие.
Някои деца вече могат да плачат по-често и да призовават майчиното присъствие по-често. Те също така все повече осъзнават собственото си съществуване, което преди това са възприемали като цяло, неделимо от съществуването на майката. Това са нови емоционални и социални преживявания, с които да се справят. Някои деца се справят по-зле с това ново знание и се страхуват от раздялата с майка си. Тогава майките на такива деца се оплакват, че дори не могат да тичат до банята или тоалетната. Може да се случи така, че дори на известни хора, като баба и дядо, децата изведнъж са недоверчиви и отблъскващи. Това се случва с по-чувствителни деца, които се нуждаят от повече уверение, че майка им няма да изчезне, което след това им създава усещане за по-голяма сигурност, спокойствие и релаксация. Майката трябва да бъде добър наръчник за детето при опознаването на нови неща, хора и ситуации, за да не се страхува от непознатото, за да може да опознае непознатото. Бащата винаги трябва да бъде опора в такива житейски стъпки.
Важно е не само присъствието на най-близките хора, когато детето се чувства застрашено, но особено нашата родителска емоционална реакция, която детето изпитва при контакт с нас в отговор на поведението си. Емоционалният отговор като награда играе важна роля не само в социалното и емоционалното развитие на нашето потомство, но и в тяхното обучение като цяло.
От уводната част за развитието на деца на възраст от осем и девет месеца става ясно, че децата обикновено не играят на гърба при нормални обстоятелства и прекарват по-голямата част от будните си часове в легнало положение или на четири крака, или седнали. Те вече са в състояние да се измъкнат от мястото си и обичат да предприемат експедиции из района. Всичко това е възможно, ако създадем подходящи условия за децата. Не е достатъчно обаче просто да осигурим достатъчно голямо и безопасно пространство, където те да могат да играят и да се движат и където можем да поставим подходящи играчки. Както следва от горния разказ, друго необходимо условие е нашето присъствие, което дава на децата увереност и по-специално нашата емоционална ангажираност, насърчение и емоционална награда. Това е склонно да показва радост от това, което нашите потомци са успели, в какво са успели или поне са се опитали да направят. Дори самият експеримент винаги е повод за радост и похвала.
За деца, които все още не са достигнали коленете, въпреки че вече имат твърди ръце, на които лежат здраво по корем и повдигат високо гърдите си, можем да се доближим до позицията във всичките четири двигателни ситуации. Когато те почиват на протегнатите си ръце, ние им помагаме на колене, като закрепваме краката им отзад, за да не ги разтягат веднага и леко да ги размахват на колене.