Те успяха по света, ние не ги познаваме у дома! Всяка сряда в премиерата (повторение в събота) Оли Джупинкова представя словаци, живеещи в чужбина. Можете да изпратите други съвети на [email protected].
Александра Ковачова, блогър и пътешественик
Александра Ковачова е родена в Снина. След като завършва гимназия, тя заминава за Оломоуц, за да учи английска и испанска филология. Тя работи известно време заедно с училището като консултант по здравословни храни, а когато завършва магистърска степен по испански, намира работа на стюардеса в Ryanair. Една година в Шотландия и една година в южната част на Италия. Междувременно обаче тя завършва магистратура по английска филология и създава собствен блог www.crazysexyfuntraveler.com. Crazy Sexy Fun Traveler има повече от 46 000 фенове във Facebook. Тя води блогове от септември 2010 г. и е била в 45 щата през последните четири години. Освен това тя практикува йога и е привърженик на здравословното хранене. Въпреки обичта към жегата, тя също иска да посети Антарктида и много други места, за които би могла да пише.
Оли: Защо сте стюардеса само от две години? Не искаше повече?
Алекс: И аз спрях да му се радвам, исках също да бъда в Испания, където не искаха да ме изпращат, защото всички искаха да бъдат в Испания. И само месец преди края на две години най-накрая завърших училище, за да мога теоретично да правя каквото искам. Също така исках да имам две години опит със сигурност, ако тогава исках да работя в друга компания.
Оли: Каква беше работата на стюардесата? Чудесно, пътувахте ли много и се наслаждавахте? Или по другия начин?
Алекс: Според мен това зависи много от авиокомпанията. Ryanair, за който работех, се връщаше винаги същия ден. Освен ако не е имало техническа повреда в самолета, много сняг или буря, за да остане на друго летище. Можех да летя и да остана някъде само през свободните си дни. Но винаги имах малко почивка, когато предприемах три или четири еднодневни пътувания. Друго предимство беше, че познавах някого на почти всяко летище и освен това спестих много квартири, защото винаги живеех с някой, когото познавах.
Оли: Кога настъпи повратната точка, казахте, че искате да напуснете стюардесата?
Алекс: Вероятно в Италия. Винаги чаках да ме изпратят в Испания. Затова започнах да работя за тях. Но междувременно правилата им се променят няколко пъти и аз не съм стигнал там от две години. И тази повратна точка настъпи в Италия. Там забелязах, че не мога да се справя с италианците. Според мен те правят много неща нелогично.
Оли: Какво например?
Алекс: Правят комари магаре. Те все пак трябва да крещят, дори и да няма проблем. Отне им много време да се качат в самолета. Те не харесваха местата, където седяха, сменяха се няколко пъти и след това се оплакваха, че закъсняваме и въпреки това закъсняваме заради тях. Или ми се стори нелогично, когато няколко пъти, особено през зимата, те идваха при мен, че няма къде да съхраняват куфарите си. Първо облякоха хубаво яке, а след това нямаха място за куфар. Има по-смисъл да съхранявате първо куфара си, а не якето си? Не можахме да им кажем нищо, защото трябваше да се държим професионално и любезно и това много ме изнерви. Междувременно започнах да пиша блогове, така че това беше решение от един ден до следващия. Това е достатъчно. Вече имам две години опит, изобщо не обичам да правя стюардеса, така че няма да правя нещо, което не ми харесва. Това е моят живот, трябва да реша.
Oli: Блоговете бяха това, което ви хареса?
Алекс: Тъкмо започвах. По това време много малко хора знаеха за блоговете ми. Тръгнах за Мексико веднага след като напуснах Ryanair. От ранна възраст Мексико винаги е била моята мечтана страна. Мисля, че бях индианец в предишен живот. Написах както бакалавърската си степен, така и дипломата си за Мексико и никога досега не съм бил там. И това беше най-добрата възможност да стигна до там. За да не ми кажат у дома, страхотната идея, че отивам в Мексико сама за три месеца, така че дори не се прибрах от Италия. Дадох около 90% от нещата си за благотворителност, изпратих вкъщи само малка кутия и отидох в Мексико с един куфар.
Оли: Какво ти каза майка ти?
Алекс: Не е говорила с мен от около две седмици.
Оли: И така, колко време останахте в Мексико?
Алекс: В Мексико туристическите визи са за 90 дни, така че бях там точно 89 дни. След това се върнах в Словакия през Испания. Знаех много за Мексико. Планирах пътуване от столицата, малко на север, но все още в рамките на централно Мексико, целия запад, Тихия океан, югът, изтокът от Карибите и обратно в столицата. Направих всичко, което можах. Ходих на някои пътувания всеки ден. Основните пирамиди бяха за мен, тъй като писах диплом за ацтеките и тяхната религия и пирамиди. Бил съм на около 14 археологически обекта. Тогава разбира се плажовете, малки автентични градчета, които са нещо специално. В Мексико има около 80 от тях и те го наричат магически град и всеки от тях има различна култура, архитектура и нещо специално. За всичко това писах и в моя блог.
Оли: И така, целият ви блог, доколкото е сега, започна в Мексико?
Алекс: Точно. Преди не съм имал много читатели. Но си казах, че ако върви с други блогъри, трябва да работи с мен. Използвах моята история, че винаги съм обичал Мексико, че съм учил испански, работата ми е била за Мексико и никога не съм бил там. Започнах да пиша имейли до различни хотели и пътници. Вероятно имах и предимството, че беше точно след свинския грип, когато в Мексико дойдоха по-малко туристи и те се нуждаеха от реклама. А мексиканците са много мили и искат да се срещнат с хора, които правят нещо различно. Много от тях искаха да се срещнат лично с мен, затова ми дадоха шанс да бъда с тях в хотелите. От 89-те дни, в които бях там, платих само една нощ в хотела, всичко останало беше спонсори. Дори пътуванията бяха безплатни, просто платих автобуса да стигне от едно място до друго. Всичко това благодарение на блога.
Оли: Защо се прибрахте от Мексико през Испания?
Алекс: Барселона иначе е любимият ми град. По това време имаше актьори от Дневниците на вампира. По това време работихме с най-добрите приятели, така че бяхме там и се снимахме с Иън Сомърхолдър и Пол Уесли. Оттам се прибрах у дома и продължих да пиша статии. И след два месеца вкъщи отидох в Азия за по-малко от четири месеца. Блогът вече се превърна в такава форма, че се превърна в работа за мен. Оттогава пътувам. За четири години съм бил в 45 щата. Блогирам от септември 2010 г.
Оли: Къде е твоят произход?
Алекс: Имам съоръжения у дома, в Словакия. В чужбина съм повече от 11 години, но винаги се прибирам.
Оли: С колко куфара пътуваш и какво опаковаш?
Алекс: Пътувам с възможно най-малкия куфар. Обикновено това е около 11-13 килограма, плюс всички камери, зарядни устройства, лаптоп, което е около 8 до 10 килограма. Никога нямам повече от 25 килограма. Бих искал, ако можех да ходя само с раница, но вероятно бих имал само техниката в нея. Мога да опаковам много бързо. Опаковам клинове, рокли, а също и прости цветове. Например рокли, които нося на плажа и нося клинове за тях, така че е подходящ и за вечерта. Имам суичър, който има 15 джоба, особено практичен е на летището. Ако имам килограм повече в куфара си, хвърлям всички зарядни в джобовете. (смее се) Не нося почти нищо за козметиката. Спиралата, малките сенки, кокосовото масло, което използвам за всичко - от паста за зъби до слънцезащитен крем, лосион за тяло до препарат за премахване на грим - всичко това съм в едно. И се опитвам да ходя в топли райони. Това спестява много място при опаковане.
Оли: По света има различни организации, които събират журналисти. Блогърите също имат такава организация?
Алекс: По-скоро те са организации, които провеждат конференции по целия свят. Основният е TBEX. Те обикновено организират две конференции годишно, едната в Европа (200 до 500 блогъри), а другата в Северна Америка (около 1000 блогъри). Там редовно се срещам с няколко блогъри. Миналата година създадохме и организация на блогъри, където разполагаме с цялата си статистика, ако например спонсорите търсят блогъри, с които искат да работят. Нарича се PTBA - Асоциация на професионалните туристически блогъри. За да бъде там, човек трябва да има определен брой читатели и също да плати членски внос. Бях един от основателите.
Оли: Има ли още място да станеш блогър като теб? Защото ти самият казваш, че има хиляди по цял свят.
Алекс: Блогът се променя. Според мен всеки, който е започнал преди три или повече години, има предимство. Но когато някой започне сега, той трябва да измисли нещо съвсем различно. И с толкова много хиляди блогъри по света е по-трудно да измислите нова идея за това как да гледате на пътуванията по различен начин и да привлечете колкото се може повече читатели за кратко време. Имахме трудно време, но сега е няколко пъти по-трудно. В интернет има много блогове и хората не могат да прочетат всичко.
Оли: Как се заинтересувахте? Името на блога?
Алекс: Мисля, че това беше и името на блога. Почти всички блогове пътуват с каквото и да било, номадски и други подобни. В противен случай помним само имената си или само имената на блоговете. Намирам името за интересно, въпреки че хората често очакват да намерят нещо различно от пътуването там. Но също така на конференцията забелязах, че спонсорите ме познават както по името на блога, така и по име. И може би защото съм доста личен. Някои блогъри пишат само за пътувания, не поставят снимките си там и пишат само за съвети. И тогава е трудно да си спомним кой е всъщност.
Оли: Как измисли името?
Алекс: Името беше добър маркетингов ход, въпреки че по това време не знаех какво правя. Разбрах за това едва след около две години. Името Crazy Sexy Fun Traveler се появи една сутрин в четири, когато страдах от безсъние. Помислих какво ще правя, освен да гледам филми, за да го направя продуктивен и нещо извън него. И така ми хрумна, че единственото нещо, което наистина ми хареса, беше пътуването. Изгуглих фразата „блог за пътувания“ и видях, че има хора, които го правят и дори се издържат от това. Преди не съм чел нито един блог. Затова си казах, че или ще го създам сега, или никога. И тези четири думи ми дойдоха, защото всички мои приятели и колеги ме нарекоха така. Описаха ме с тези думи, когато ме видяха на летището.
Оли: Да бъдеш личен в блога е правилната рецепта за успешен блог?
Алекс: Много блогъри не правят това. Особено момчета. Те не са свикнали да изразяват емоциите си, не обичат да правят снимки и го правят само по отношение на писането на съвети и улесняване на достъпа на хората до статиите им от Google. Това е по-скоро тактика. Но аз лично не чета блогове, където има само съвети, където няма емоции, където не знам кой го е написал и не знам как изглежда човекът. И особено това, което той харесва на определено място.
Оли: Снимките ви по бански, които добавяте в блога всяка събота, също са доста лични.:)
Алекс: Това стана напълно случайно. Не харесвам зимата, дори имам алергия към студа и ходя само в топли страни. Затова много снимки са от плажа и по бански. Веднъж фен ми писа да създам хаштаг #SexySaturday или #SexiSobota. Защото никога не са знаели кога да направят снимката. Затова ги слушах и сега те имат снимки всяка събота.
Оли: Колко фенове имате във Facebook и колко хора четат вашия блог?
Алекс: Имам 46 000 фенове във Facebook. И в блога имам от 30 000 до 60 000 различни читатели на месец и тези показвания на страници, обикновено около 250 000. Зависи за какво пиша и в коя държава съм. Повечето читатели са първо от САЩ, след това Великобритания, Филипините, Словакия, Германия, Канада, Австралия, Индия, Китай, след това Испания, Италия и Мексико.
Оли: Как става при пътуванията? Вие избирате къде искате да отидете или те ви канят?
Алекс: Получавам оферти, но също така избирам къде искам да отида. Това е 70%, а 30% е това, което другите ме канят да направя. Например тази година бях поканен в Румъния за една седмица и не планирах. За последен път получих покана за една седмица в Тайланд. Това пътуване беше организирано от Туризма в Тайланд, който искаше да рекламира тайландски бокс, така че туристите да не идват тук не само заради плажовете и сектуризма, но и заради бокса. Платиха ми билетите, научихме се да боксираме цяла седмица и се запознахме с легендите на тайландския бокс. Това беше иначе предизвикателно обучение. Станахме почти сутринта, тренирахме и в същото време правехме снимки, правехме видеоклипове и записвахме интервюта. Тогава имахме месец да напишем всички статии.
Оли: Кои други държави бихте искали да посетите?
Алекс: Много ми се иска да отида в Антарктида, дори да не обичам зимата. Там е точно като от друг свят, искам да гледам пингвини. След това искам да отида в Австралия и Нова Зеландия за поне половин година, след това в Перу, всички острови в Карибите и имам и някои мечтани места в Африка.
Оли: Освен блоговете, вие имате и други дейности ...
Алекс: Имам електронна книга - Сурова храна и пътувания. Тогава имам още един блог - Fit при пътуване. Хранех се здравословно в колежа и много хора ме питат как поддържам форма и как ям толкова много. По-различно е, когато сте вкъщи и знаете, че можете да ходите на фитнес три пъти седмично. Електронната книга съдържа не само моите идеи и съвети, но и мненията на други туристи и блогъри.
Оли: Е, как се храните?
Алекс: Обикновено ям плодове за закуска и обяд. Много хора не разбират, че е трудно, но беленето на банан или захапването на ябълка е много по-лесно от приготвянето на багета. Пътувам с пресни или сушени плодове.
Оли: Нямате проблем с това в ресторанти и хотели, където сте поканени?
Алекс: В Словакия имам голям проблем с това, защото винаги се опитват да ме насилват с пържено сирене. Най-вече им казвам да режат каквито зеленчуци имат. Но в чужбина, особено в тропическите страни, няма проблем с плодовете. Когато отида някъде, предварително им казвам, че не ям месо и избягвам млечните продукти.
Оли: Колко време не ядете месо?
Алекс: Не ям червено месо от почти 10 години, ядох само пиле и риба. През последната година и половина се опитвах да бъда възможно най-високо на сурова веганска диета. Но признавам, разбивам го тук-там. Не ми липсва мляко, не липсва кисело мляко, но тук и там ми липсва сирене. И тук-там имам вкус към нещо нездравословно, например пица. А пицата без сирене е почти нищо. (смее се) Или шоколад. Когато съм вкъщи, понякога имам кнедли от бриндза. Но се опитвам да го избягвам, защото когато го счупя, тогава го усещам върху тялото и енергията си.
Масло: Познавам няколко души, които са на сурова диета и я обичат, но знам, че има и такива, които много я критикуват и казват, че трябва да внимавате организмът да получава всички необходими витамини.
Алекс: Когато преминах към сурова храна, прочетох много за нея. Разбрах, че да, в суровата диета липсва основно витамин В12. Но ако можете да го допълвате, ще го допълвате и все пак е по-добре, отколкото да ядете тази нормална диета. Винаги ме забавлява как хората имат резерви към суровата храна и в същото време имат поне десет заболявания. Не съм на сто процента на сурова диета, така че около 80 процента. Това е така, защото не искам да бъда екстремист, но и защото не искам да правя извода, че не мога да ям нещо, когато ми се иска. Но се чувствам много добре и здрав и никога не съм се чувствал толкова добре, колкото на сурова диета.
Оли: Как поддържаш форма? Спортувате?
Алекс: Занимавам се с йога повече от две години и половина. Започнах в Панама и Коста Рика с различни учители с повече от 20 години опит. Дори когато съм вкъщи, в Снина, преподавам йога.
Оли: Какви са следващите ти планове?
Алекс: Все още превеждам словашкия си ebook Raw Food and Travel на английски. И имам идеи за други електронни книги. Няколко души, независимо един от друг, се свързаха с мен, за да напишат книга за връзките ми на пътя. Завършвам и курс за консултант по здравословно хранене, върху който скоро ще започна да се фокусирам по-скоро.
Оли: Електронна книга за връзките? Е, какво ще кажете за връзките, когато пътувате толкова много?
Алекс: Би било достатъчно, ако отговоря лесно ли е да се намерят добри отношения в реалния живот. Но аз съм много взискателен към себе си и следователно съм взискателен към другите. Може би това е само моето оправдание, защо все още съм сама. Но досега, когато срещнах момчета, които бяха абсолютно страхотни, те или не можеха да пътуват с мен, или не искаха. И винаги съм предпочитал да пътувам. Но никога не се знае, това може да се промени.
Оли: Блогърите?
Алекс: Имаше опити с някои блогъри ... (смее се) ... и може би би било реално, защото човек, който не пътува и не води блог, не знае какво води блогването. Например прекарвам много време във Facebook, отписвайки новини и други подобни. Опитвам се да отпиша всички съобщения. Понякога феновете ми дори не очакват да ги отпиша и тогава те са шокирани. Отнема много време.
Оли: Как е различно при сътрудничеството между блогъри и словашки хотели?
Алекс: Някои словашки хотели вече се свързаха с мен, аз също бях там, но в Словакия все още има памперси. Сякаш не знаеха, че най-добрата реклама е в интернет, и особено що се отнася до туризма. Сякаш компетентните не знаеха. Знам например, че някои чуждестранни блогъри се опитаха да се свържат с Словашката агенция за туризъм и това беше много лошо сътрудничество, те не им пишат по имейл. И например подобна агенция в Тайланд ме покани на тази боксова седмица. Може би би се получило, ако блогърите се свържат директно с хотели и туристически агенции. Ще видим. Няколко блогъри предложиха да планирам пътуване в блог из Словакия.
Оли: Би искала да живее в Словакия или все пак да пътува някъде?
Алекс: Може би бих искал да живея в Словакия повече от преди по отношение на проектите, които искам да започна. Но винаги бих искал да отида някъде в екзотиката за половин година.