Те успяха по света, ние не ги познаваме у дома! Всяка сряда в премиерата (повторение в събота) Оли Джупинкова представя словаци, живеещи в чужбина. Можете да изпратите други съвети на [email protected]

Марек Червенка, фитнес инструктор и личен треньор

Марек Червенка идва от Спишка Бела. В момента той работи в Лондон и работи като фитнес инструктор и личен треньор в Marriott, част от голямата окръжна зала, която някога е била дом на Парламента и различни държавни институции. След като учи в университета в Прешов, той преподава физическо възпитание в началното училище в Кежмарок в продължение на 4 години, но след това напуска, защото не може да погледне как работи цялата ни система в Словакия и как всички около нея са в негативно настроение. Въпреки образованието си, той започва работа в Англия като сервитьор и вечер учи английски. В крайна сметка той успя да се качи на океански кораб, откъдето се завърна в Лондон след 10 месеца и работи като фитнес инструктор и личен треньор. Словакът Марек Червенка сега работи в лондонски фитнес, но не се отказва и иска да бъде учител по физическо възпитание в Лондон, защото иска да преподава.

Оли: Вие сте фитнес инструктор и личен треньор в лондонски фитнес. Каква е вашата позиция?

Марек: Наеха ме като фитнес инструктор. В момента в хотела се поемат компетенции. Това означава, че мениджмънтът на хотела се опитва да управлява всички свои отдели със свои хора, а не с външни компании. В момента подготвяме програми, които трябва да бъдат привлекателни за нашите клиенти. От йога до пилатес, кръгово обучение или кросфит. Освен това съм личен треньор, инструктор и управлявам програми за упражнения. Като част от поемането на тези компетенции, след около два месеца се очаква да отговарям за цялата фитнес зала. Но бих искал да кажа, че нямаме просто фитнес център, а по-скоро клуб, защото хората не идват просто при нас, за да тренират и да си отиват. Те се социализират там и прекарват време заедно. Имат зони за релакс, зони за чай, плувен басейн и спа център. От друга страна, тя е скрита и много хора не знаят за нея. Така че, когато разберат, обичат да се връщат тук. Имаме по-платежоспособни клиенти, които вече не работят и се занимават с дейности, които харесват.

Оли: Това е нова тенденция във фитнес центровете?

Марек: Услугите се разширяват и, особено в големите градове, процесът на социализация преминава от кръчмите към други области като фитнес центрове. Хората искат нещо повече от пристъп. Те създават общност от хора, които се срещат.

Оли: Колко струва влизането във фитнеса с всички възможни удобства?

Марек: Ежедневният прием е 30 британски лири, но все още имаме малко запаси за един месец или повече. Нашият клуб има около 800 членове. Разбира се, хората идват и си отиват, защото се движат и търсят по-гъвкави възможности. Но също така е страхотно, че идват нови хора и дори този клуб оживява.

Оли: Какви са хората в Лондон? Те спортуват често и редовно или обратно?

Марек: Хората, които ходят на фитнес, търсят активен начин на живот. А животът в голям град, със сигурност в Братислава, понякога е толкова самотен и затова в тази фитнес зала се създават нови приятелства и бих казал, че социалните различия между хората се разпадат. Моят опит с британците е, че те се опитват да разберат хората и да им отделят достатъчно време. В наши дни е рядкост. Но това е професионално. Например, не търся много близки отношения с клиенти, които бихме посещавали, но се опитваме да създадем приятна и приятелска среда. Без натиск и без стрес. Когато напуснат клуба, те отново са в този забързан свят. Този фитко е пещера или убежище, където те отиват да се посветят само и в което се чувстват невероятно и в което имат време за себе си.

Оли: Какви клиенти имате?

Марек: В момента работя с млада дама, която иска да отслабне, а също така имам клиент, който иска да започне активна рутина. Търсим слабости в активния му начин на живот, което му създава проблеми, какво би искал да подобри и как би искал да се чувства. Обикновено се фокусираме върху емоционалната страна на клиента, защото ако клиентът се чувства добре след упражнението, той ще се върне. Този господин иска да се чувства добре след тренировка, за да може да се развива по-нататък. Ролята на личен треньор вече не означава, че той е човек, който има големи мускули и унищожава хората, които се потят и псуват там, колко е трудно, но той наистина е експерт, който може да помогне при определени болки и трудности от различен вид.

треньор

Оли: Треньор - психолог?

Марек: Със сигурност да. Психологическият компонент играе важна роля в упражнението. Независимо дали става дума за мотивация или саморефлексия. Как виждат себе си да упражняват. В днешно време често ни се представя как трябва да изглеждаме, какво трябва да имаме, как да се чувстваме популярни и успешни. Тогава много неща ни избягват. Така че личният треньор наистина създава пространство, където да се чувствате добре. Няма значение дали някой отслабва или тренира за фитнес. От моя гледна точка става въпрос за удовлетворение. Този компонент на движението трябва да бъде отражение само на здравословния начин на живот, такъв хедонистичен модел на здравословна диета, физическа активност и психическо благосъстояние. Човек е по-малко стресиран и се радва на живота. Например, колега има клиент, който е имал припадъци. Те не използват машини и идват при нас само за бокс, за да окажат натиск. Дамата е на възраст над 80 години и се чувства отлично!

Оли: Какъв треньор е наистина добър професионален треньор?

Марек: Трудно е да се каже, но за него е важно да може да се обърне индивидуално към всеки клиент и да разкрие някаква личност, която може да направи дейността по-привлекателна за човека. И така работят хората сега, когато се създава приятна атмосфера, за да се чувства човек добре и затова той ще дойде отново. Ако хората не харесват какво може да им направи личен треньор, те няма да се върнат. Ние не спортуваме само защото трябва и е здравословно, но преди всичко упражненията трябва да ни радват. Лизингът на ендорфини има социално измерение, когато хората спортуват заедно, играят волейбол, баскетбол или футбол, каквото им харесва. Няма значение дали е начинаещ или професионалист, всички сме започнали някъде. Спортът просто свързва хората.

Оли: Вече споменахте, че здравословният начин на живот, но и отслабването е комбинация от упражнения, здравословно парти и благополучие. Какви са вашите диетични практики, ако планирате и менютата на клиентите си?.

Оли: Да вземем конкретен пример.

Марек: За закуска яйца, най-добрият избор са белтъците в комбинация с домат, краставица и можете също да добавите фъстъчено масло или бадеми. Или моцарела със зеленчуци. Не се препоръчват сокове или сладки кисели млека. Опитваме се да избягваме захарта и предпочитаме бавните захари. Избягваме бял ориз, картофи и сладкиши. За обяд комбинация от пилешко или пуешко в зехтин със зеленчуци. Риба и зеленчуци за вечеря. Не се препоръчва да се яде много плодове. Чаша мляко също е чудесно на десет. Красивото на тази програма е, че от вас зависи какво и как да комбинирате храната. Обаче понякога имам и пържени картофи или бира. Казват, че на човек му трябват 28 дни, за да си създаде навик, след 66 дни той вече е автоматичен. Точно както родителите ни ни научиха да си мием зъбите. Много навици ни бяха съобщени, напр. ефектът от кафето, пиенето на енергийни напитки и др. Тези неща могат да бъдат коригирани и променени в наша полза. От нас зависи как ще гледаме на нещата. Ако постоянстваме, тези неща ще ни дойдат естествено с течение на времето. Важно е обаче да запомните, че трябва да спите добре и да се справяте със стреса на работното си място. Всичко е свързано с всичко.

Оли: Веднага говорихме за текущата ви работа, но как стигнахте до нея? Кога изобщо решихте да напуснете Словакия?

Марек: Започнах да мисля за работа в чужбина в края на колежа. Учих в Университета в Прешов, физическо възпитание във Факултета по спорт и граждански науки във Факултета по хуманитарни и природни науки. През това време се специализирах във фитнеса, а по-късно получих и сертификат за личен треньор. Но не тръгнах веднага по този път, преподавах четири години в началното училище Nižná brána в Кежмарок. Беше невероятно преживяване със спортни класове, където имахме невероятен изцяло спортен комплекс. Това беше страхотно преживяване за мен като млад човек, който е запален по спорта. Участвахме в национални финални състезания, международни чуждестранни училищни проекти и други подобни.

Оли: Какво те накара да напуснеш училище след четири години?

Марек: Чувствах, че имам нужда от промяна, защото не се идентифицирах със ситуацията, тъй като нещата се случват в нашата страна. Дали в училище или в публичната администрация като цяло, в обществото и в политиката. Не можех да го погледна. Но по-съжалявах, че дори не можах да повлияя. Не видях нещата да се променят към по-добро, а по-лошо, от което не исках да участвам. За съжаление, тя е видима и днес. Затова реших да опитам в чужбина. Започнах като сервитьор в Уелс и вечер ходих на уроци по английски. След половин година кандидатствах за работа като личен треньор на океански кораб, който също получих и прекарах десет месеца.

Оли: Трябваше да проведеш и специално обучение на този кораб?

Марек: Завърших 5-седмично обучение в Лондон. Казаха ни какво ще правим, как ще правим това, което очакват от нас, подготвяйки ни за живота на кораба, колко дълго ще работим и т.н. Освен това ни научиха как да продаваме спорт. В началото бяхме 24 от различни страни. Най-накрая стигнахме до кораба в седем. Качих се в Амстердам, прекосихме Исландия, Гренландия, цялото източно крайбрежие на САЩ, през Панамския канал до Мексико и Хавай. Спирахме и в градовете, понякога през нощта, понякога само през деня.

Оли: Но когато бяхте на лодката, имаше работа и хората ходеха на фитнес.

Марек: Разбира се. Фитнес центърът беше част от океанския лайнер, за който отговарях.

Оли: Плащали ли са хората за почивка на океански кораб и са тренирали като част от него?:)

Марек: Вярвам, че хората, които излизат на почивка, обикновено не спортуват, но има и такива, които го правят. (усмивка) Но хората на почивка най-накрая имат време да се посветят, защото дотогава те спорят, че имат много работа и не наваксват. Така че, когато пътниците се качиха на кораба, те първо направиха обиколка на кораба и научиха за услугите, които им се предлагаха. Нашата работа беше да ги накараме да ни посетят. Но не ставаше въпрос само за упражнения на машини, но там имахме и йога или семинари, за да научим нашите пътници.

Оли: Приключението на кораба спря да те забавлява, че не продължаваш?

Марек: Върнах се назад и реших какво ще стане по-нататък. Работата беше взискателна, работехме по 13 часа на ден всеки ден и дори не мислех да продължа. Работата на лодка е привлекателна работа, но само за известно време. Страхотен опит и не съжалявам, но беше достатъчно за тези десет месеца.

Оли: Значи се върнахте в Словакия с лодка или ако сте останали в Англия?

Марек: Дойдох в Словакия. Липсваха ми семейството и приятелите след кораба и реших какво да правя по-нататък. Исках да преподавам, но в Англия. Затова отидох в Лондон и търсех работа като учител по физическо възпитание в Лондон. Но това не е толкова лесно, колкото си мислех.

Оли: Защо?

Марек: Срещнах такава характерна черта, която със сигурност срещаме в Словакия, че би било най-добре да имаме 22 години, университет и поне седем години опит. Така че е по-трудно. Но аз не се отказвам и чакам своя шанс, защото искам да преподавам. Вече общувам с някои училища, ще видим, но правя всичко по силите си, за да преподавам, защото харесвам децата. Но ако това не помогне, обмислям и някои ръководни длъжности.

Оли: Повечето хора практикуват през свободното си време. Какво обичаш да правиш?

Марек: През годините разкрих на себе си, че съм любопитно дете. Търся нова информация и обучение. Клиентите искат моите мнения за всичко, за да мога да отговоря. Но успях да започна да пиша книга за града, още не съм я завършил, но може би ще успея догодина. Нарича се 100 години организиран спорт в града. И аз обичам музиката, каквото и да е. Като дете исках да бъда диджей. Но мисля и за докторантура в Англия. Така че плановете са, ще видим как всичко може да бъде постигнато и реализирано.