Монохичните култури са почитали Слънцето като Бог, защото са знаели, че животът на земята не е възможен без Слънцето. Слънцето е аспект на божествената сила, излъчва малки зрънца жизненост и те оживяват цялата вселена.
Чакрата чакра, с която постепенно се запознавам, е нервна течност, която в комбинация с други енергии представлява аспект на жизнената сила. Слънчевата медитация може да бъде полезна за хора, които нямат сила на нервите, както и мускулна сила.
Ще се изправим или ще седнем с лице на изток. Ние сме на едно място (Слънце). Вдишваме бавно и издишваме едновременно.По време на цялата медитация държим очите си затворени. Чрез дишането се свързваме с Единството. Оставяме дъха си да тече във въображението в корема.
Представяме си как слънчевата плитка, както и останалите чакри, се отварят бавно. С всеки дъх тялото ни се отпуска и творческата сила на Духа ни обгръща в спирала от светлина. Тялото е защитено и почива безопасно в легла или на земята в мека трева. Умът ни е изпълнен с дълбока радост и благодарност. Говорим в мислите си- Аз съм Духът и тялото ми е достъпно за мен.
Силата на Духа - създаването на блясък се излива в тялото ни по бавен чувствен начин, освобождава го и с бавен поток от вълна от морски вълни, изливащи се в тялото, изпълва стъпалото, прасците, кръвоносните съдове, клетките, всички нервни пътища, ставните кухини, през ханша. Цялата зона на долната част на тялото е облъчена с тази силна енергия. Чувстваме се отпуснати в коремните органи. Тялото ни се дразни, уморява се и се отпуска, легнало на легло или мека трева. Радостта и благодарността текат през нас.
Сега тази духовна сила протича през пръстите на дясната ръка, цялата длан, китките, мускулите и клетките на предмишницата, лакътя, раменната става, изпълва всички нерви на ръката, ръката е напълно отпусната. Повтаряме- ДУХАМ. Оставяме тази енергия да действа в лявата ръка до рамото. Нежният лечебен лъч създава хармония в цялото тяло. Усещаме нежна релаксация в стомаха, черния дроб, далака, бъбреците, червата, пикочния мехур, белите дробове и сърцето. Оставяме тялото изцяло на тялото и го усещаме все по-рядко. Духовната сила на нашата същност, излъчваща се към шията, към шийните прешлени, постепенно към целия гръбначен стълб, очите, лицето и мозъка, се освобождава. Дишаме бавно и спокойно. Тялото ни е напълно отпуснато и в безопасност.
Представяме си, че нашето висше съзнание напуска почиващото тяло с по-нататъшно издишване.Сега напускаме тялото си и го гледаме отвън и все повече осъзнаваме, че сме дух и имаме нашето тяло. Ние не сме нашето тяло, ние сме дух. Тази сигурност се задълбочава в нашето съзнание. През нас тече дълбока вътрешна радост.
Около нас има много любвеобилни помощници, доброжелателни защитници, които бдят над нас по време на медитация. сега си представете, че слънцето изгрява на хоризонта, изливайки силата си в нас, затопляйки ни и насищайки ни. Неговата сияйна жизненост се получава преди всичко от фината нервна система на етерното тяло чакра на далака и всички нерви и клетки на нашето тяло. Светлината на слънцето неговата жизненост се излива във всички чакри. Неговата духовна същност остава извън тялото ни или над него. Ние съзнателно насищаме себе си и тялото си с тази слънчева енергия. Има процес на хармония и тялото ни се укрепва. Усещаме притока на любов и помощ. Слънцето тече през нас и ни привлича все повече и повече. Чрез нашето съзнание ние възприемаме универсалната сила на Бог. Светата сила лекува тялото ни. Отдолу нагоре започва леко да го магнетизира в цялото тяло до главата, стига тялото да се чувства в хармония. Приятелството ни с тялото се задълбочава. В етерното тяло, което прониква във физическото ни тяло, слънчева светлинна вибрация протича през мрежата от пътеки в аурата и оттам в тялото. Магнетизирането на тялото продължава - поток слънчева енергия, той се осъществява в цялата ни същност. Всяко магнитно движение почиства храма ни. В нашите мисли ние говорим с нашите власти:- Обичам те, благодаря ти за свършената работа.
В лъчистата топла слънчева светлина ние възприемаме дейността на органите на тялото. Повтаряме- ДУХАМ. Точно както светлината излъчва тъмнина, така силата на нашия дух озарява тялото ни със своята лечебна светлина. Говорим в мислите си-Аз съм духовна същност, с моята енергия разбивам всеки раздор, всяко разстройство, прочиствам тялото си, укрепвам го и лекувам. Повтаряме тези думи и си представяме, че тяхната енергия тече през тялото ни и това ни прави щастливи. Успокояваме се и оставяме Божията любов и мъдрост да текат. Ние сме напълно отпуснати и обезличени от външния свят. Свободни сме.
Поемете дълбоко въздух и си представете нашето висше АЗ да се връща в тялото. Отново има среща с храма. Очите все още са затворени, ние се чувстваме в безопасност и добре в тялото си. Представяме си как слънчева улица се разхожда по него. В същото време се оставяме да бъдем осветени от лъчите на жизнеността на слънцето. Като духовна същност, обединена в съответствие с тялото, ние оставяме универсалната сила на Бог да тече през нас. В безопасност сме, в хармония сме с космическата любов. Слънчевата енергия все още ни свети, която се получава от разширената чакра на далака и по този начин укрепва нервите. Всички проблеми с нервите изчезват, ние фокусираме възприятието си върху слънчевия пояс - който слънцето прониква през сиянието си и ние самите се превръщаме в слънце. Ние чувстваме нашето ядро - нашия център. Ние блестим на яркото слънце, тялото си, храма си, благодарим за неговото пречистване и хармонизиране. Нашите висши Аз и нашите тела са в хармония. Благодарността и доволството преминават през нас, ние сме способни да излъчваме радост, силни сме и сме наясно със себе си. Тялото ни е щастливо.
Издишваме дълбоко и внимателно затваряме всички чакри в мислите. Постепенно отваряме очи в бавен ритъм и прокарваме длани по цялото тяло от основната чакра до горната чакра, докато не сме в състояние всеки ден.
В топлите слънчеви дни можем съзнателно да отворим солената чакра на пояса и далака и да се изложим за миг на лъчистата жизненост на слънцето, изливайки повече в телата си. Ако слънцето не ни грее, нека се снабдим с жизненост, с помощта на прекрасна енергия - „СЛЪНЧЕВА МЕДИТАЦИЯ“