Първоначалното му място за гнездене бяха скални ниши, по-късно той избра по-удобен живот и започна да се заселва близо до човешки жилища.
Той има наистина жълта опашка?
Въпреки че се наричат жълтеникави, опашните пера са по-скоро оранжево-ръждясали, отколкото жълти. Тази птица е може би най-малко взискателният субарендатор.
Той може да се справя почти навсякъде, в порутена сграда, перфорирана стена, дори в обувка.
Жълтоопашатият елен е малка прелетна птица от семейство Дроздови.
Живее почти в цяла Европа, с изключение на Скандинавия.
Той обитава и малки области в северозападна Африка, а в тясна ивица площта му се простира през Мала Азия до Китай. В Словакия гнезди практически навсякъде, от низините до скалистите райони в планините. Днес обаче той е един от застрашените видове у нас.
Първоначалното му място за гнездене е било скални ниши и цепнатини, но по-късно той е избрал по-удобен живот и е започнал да се заселва близо до човешки жилища. Именно тук се проявява неговата непретенциозност и са документирани и случаи, когато жълтеница, вложена в асансьор или перфорирана тенджера.
Наричат го коминочистач?
Жълтият трън на къщата е с размерите на врабче, тялото на възрастна птица е с размер максимум петнадесет сантиметра. Размахът на крилата е малко по-голям, разстоянието от края на едното крило до другото може да достигне двадесет и шест сантиметра.
Мъжкият е оцветен сажди. Ето защо той получи популярното име „коминочистач.“ Той се разпознава по бялата ивица на крилото и, естествено, по характерната оранжева опашка, с която непрекъснато се движи. Женската е тъмнокафява.
Жълтите опашки се връщат при нас в началото на април от тропическа Африка, където летяха да зимуват през октомври. Те започват да строят гнездото си през май и, както вече споменахме, често избират необичайни места. Ако жълтите опашки се съберат в общо събрание, те могат да се надпреварват да видят кой има по-нестандартни жилища.
Кой прави гнездото?
По време на строителните работи мъжкият има пълно доверие в спътника си, така че оставя всички грижи за изграждането на гнездото на нея. По време на строителството женската използва корени, стръкове трева, мъхове и листа. Вътре новият дом е облицован с коса и пера. След това снася пет до осем белезникави яйца в така приготвеното гнездо, върху което седи около две седмици.
Жълтоопашките са се приспособили много бързо към живота сред хората, те са относително кротки и в същото време безстрашни, така че могат да бъдат наблюдавани отблизо. Но поне през сезона на гнездене трябва да им дадем мир, така че младото семейство да има уединение.
Когато младите жълти опашки се излюпят, родителите отиват да сълзат, само за да им дадат достатъчно храна. И така те непрекъснато летят до гнездото с клюн, пълен с гъсеници, пеперуди, бръмбари и други насекоми и хранят клоните си. Младите и възрастните храни с жълти опашки имат една и съща храна. През пролетта се хранят с насекоми, през лятото и през есента стават вегетарианци, когато се наслаждават на плодовете и плодовете на растенията.
Жълтите опашки са застрашени?
Yellowtails не се грижат за малките си повече от две седмици. Вероятно дори не биха могли да издържат по-дълго на интензивната скорост на хранене. Те се нуждаят от почивка, но няма да продължи дълго. Когато малките напуснат гнездото, старата двойка жълтоопашати елени вече започват да се подготвят за построяването на нова къща за малките от следващото снасяне на яйца.
Въпреки че домашните жълтоопашати елени са много приспособими птици и могат да се заселят почти навсякъде, те не са много разпространени. На нашата територия те дори принадлежат към застрашени видове. Те са защитени от конвенциите от Бон и Берн и ако някой умишлено нарани или дори застреля мъж с жълти опашки, го грози глоба от 166 евро. От конвенциите и глобите, естественият ловец на жълти опашки - домашна котка, не прави голяма глава. Не бива обаче да се консултираме със списъка на техните врагове и по-скоро да им помагаме. Ще зарадваме скромен елен с опашка, като им позволим да гнездят на избраното от тях място.