Също така: Хиперадренокортицизъм, Хиперкортизолизъм
Какво е синдром на Кушинг?
Хиперадренокортицизмът е хормонално заболяване, при което нивото на кортизол в кръвта е повишено. Кортизолът е ендогенен хормон с много важни функции, произвеждани в два малки органа - надбъбречните жлези. Надбъбречната функция се контролира и контролира от част от мозъка - хипофизната жлеза. Ако има липса на кортизол в кръвта, хипофизната жлеза отделя вещество (ACTH хормон), което кара надбъбречните жлези да увеличат производството на кортизол. Ако има твърде много кортизол в кръвта, надбъбречните жлези ще бъдат наредени да намалят производството на ендогенен кортизол, респ. спрете го напълно.
Съдържанието на кортизол в кръвта варира през деня. Тези колебания обаче се поддържат в строги граници, тъй като твърде много и твърде много кортизол са вредни за организма.
Какви са причините за синдрома на Кушинг?
Синдромът на Кушинг може да възникне по различни начини. В някои случаи хипофизната жлеза може да произвежда твърде много хормон АСТН, причинявайки производството на прекомерно количество кортизол и в двете надбъбречни жлези. Честа причина за такава хипофизна недостатъчност е туморът на хипофизната жлеза. В 80% от случаите тези тумори са доброкачествени.
Друга причина за синдрома на Кушинг е ракът на надбъбречната жлеза, който обикновено е само на една надбъбречна жлеза. Друга възможна причина е употребата на лекарства, съдържащи кортизол. Тези лекарства често се прилагат напр. със сърбеж, болка и други симптоми. Високите дози за дълъг период от време могат да причинят ятрогенен (индуциран от лекарства) синдром на Кушинг.
Как изглеждат симптомите на синдрома на Кушинг?
Най-честите симптоми са повишено пиене, свързано с повишено уриниране и апетит. Много кучета показват голямо наддаване на тегло при съпътстваща загуба на мускули (голям корем). Много кучета дишат повече от нормалното. Симптомите на синдрома на Кушинг могат бавно да се развият и да се появят като нормален процес на стареене. Кожните прояви, свързани със синдрома на Кушинг, са загуба на коса, повтарящи се кожни инфекции, по-лошо заздравяване на рани или отлагане на твърди калциеви отлагания в кожата (т.нар. Calcinosis cutis). Някои животни имат необичайно изтънена кожа, през която проникват кръвоносните съдове.
Как да диагностицираме синдрома на Кушинг?
Ако се подозира синдром на Кушинг чрез оценка на общите клинични признаци и кожни промени, ние се опитваме да съберем допълнителни доказателства чрез рутинни кръвни изследвания. Ако подозрението се потвърди от резултатите от кръвни тестове или анализ на урината, ще се направят специални хормонални изследвания. Ултразвуковото изследване на надбъбречните жлези също може да помогне да се изясни причината за заболяването. Кое от тези специални тестове трябва да се извърши, трябва да се реши за всяко животно поотделно.
Как да лекуваме синдрома на Кушинг?
Терапията със синдром на Кушинг има за цел да намали свръхпроизводството на ендогенен кортизол. В случаите на рак на надбъбречната жлеза е възможно хирургично решение, но операциите често са трудни и особено при по-възрастни животни, свързани с висок риск. Едно по-ново лекарство пречи на синтеза на кортизол, като по този начин намалява количеството на образувания кортизол и се характеризира със значително намалени странични ефекти от конвенционалните лекарства. Необходимото количество лекарство се контролира и регулира чрез редовни кръвни изследвания.
Ако причината за хиперкортизолизма е приложението на кортикостероиди, тези лекарства трябва да бъдат прекратени постепенно. Това обаче трябва да се прави внимателно, така че надбъбречните жлези на кучето да започнат бавно да произвеждат кортизол и да няма дефицит на кортизол.
Какво да очакваме от лечението на синдрома на Кушинг?
Повечето кучета със синдром на Кушинг реагират положително на лечението. Приемът на течности и апетитът се нормализират, животните отслабват. След няколко седмици косата расте отново, кожата губи своя черен цвят и тенденцията за нови бактериални инфекции да изчезнат. Терапията подобрява качеството на живот и цялостния външен вид на животното, но трябва да се извършва и контролира през целия живот.