Най-честите симптоми на болестта на Crohn са коремна болка, диария, загуба на тегло, треска, хронична умора и възпаление около ректума, наречени фистули или фисури. Симптомите зависят от това коя част от храносмилателния тракт е осветена. Умората, загубата на тегло и повишената температура могат да бъдат основните симптоми на възпаление на тънките черва. Когато тънките черва се стесняват, болката е свързана, особено след хранене.
Диарията е типична за възпаление на дебелото черво, често с кръв. Ректалното засягане се проявява с ректална болка и отделяне. Рядко възпалителното засягане на устната кухина с малки болезнени рани се нарича афти, засягане на хранопровода или стомаха.
При хронично възпаление, продължаващо няколко седмици до месеци, усложненията могат или не могат да се развият. Сериозните усложнения включват стесняване на червата поради образуване на белези, образуване на гнойни канали - фистули около червата или ректума и развитие на пълни с гной кухини - абсцеси.
Не на последно място, както при улцерозен колит, извън чревните органи също могат да бъдат засегнати. Възпалението може да засегне ставите, гръбначния стълб, кожата или очите. Кървенето може да доведе до анемия, а при продължително възпаление и употреба на кортикостероиди, изтъняване на костите - така наречената остеопороза. Нашите собствени изследвания показват, че развитието на остеопороза е най-повлияно от дългосрочната възпалителна активност на заболяването и употребата на преднизон.
Диагнозата на болестта на Crohn се поставя чрез демонстриране на възпаление в тялото от кръвта или изпражненията и чрез изобразяване на възпалителното заболяване на червата чрез ендоскопия, ултразвук, CT или магнитен резонанс.
Напоследък определянето на калпротектин във фекалиите се счита за ключов лабораторен тест. Калпротектинът е протеин, открит в белите кръвни клетки. Ако в червата има възпаление, белите кръвни клетки се екскретират във фекалиите и заедно с тях калпротектин. Положителната стойност следователно означава наличието на възпаление в червата, а отрицателната, от друга страна, изключва действителното възпаление с висока точност.
Колоноскопията остава ключов тест, тъй като до 95% от пациентите с болестта на Crohn имат нарушения на тънките черва и/или дебелото черво, които могат да бъдат изследвани директно с колоноскоп. Повече за ендоскопските изследвания е дадено в отделна статия.
При пациенти с доказана болест на Crohn, активността на болестта се проследява на редовни интервали чрез проследяване на възпалителните параметри в кръвта (CRP и левкоцити) или изпражненията (калпротектин). Дейностите на заболяването също се оценяват редовно с помощта на т.нар клинични или ендоскопски индекси на активност.
Ако състоянието се влоши или състоянието се влоши, ние се опитваме да визуализираме възпалените участъци отново чрез ендоскопско изследване, ултразвук, КТ или магнитен резонанс.
Областта на ректума и жлъчните пътища се изследват главно чрез ядрено-магнитен резонанс.