Седмица в европейската икономика: климатичните планове на Германия са особено предпазливи

Авторът е издател на портала euractiv.sk

  • Германското правителство представи план за зелена трансформация. Критиците го обвиняват, че гледа повече на икономиката, отколкото на околната среда.
  • Проблемите очакват търговското споразумение с Меркосур, австрийският парламент заплаши да го блокира.
  • Процесът в Бон започва с изслушване на един от най-големите икономически скандали в Европа.

1. Германия: зелената революция не се провежда

В петък германското правителство представи национален план за климата. Ако някой очакваше зелена революция, беше разочарован. Консерваторите от коалицията и социалдемократите излязоха със стратегия, при която „границите на възможното“ се определят от изискването за поддържане на фискален излишък, икономически растеж и минимизиране на социалното въздействие на климатичните действия.

Най-обсъжданата част са сертификатите за емисии, които трябва да засегнат в частност строителния и транспортния сектор. От 2021 г. цената на тон емисии на CO2 ще бъде 10 евро и постепенно ще се увеличи до 60 евро. Въпреки това, той все още е значително по-малък от напр. в Швейцария (90 EUR за тон).

Мярката вероятно ще увеличи цените на горивата, но може да не намали трафика. В същото време правителството предлага данъчно обезщетение за служебни автомобили и пътници. Frankfurter Allgemeine Zeitung посочи парадоксалния характер на предложеното обезщетение - повечето от които ще бъдат получени от хора на дълги разстояния, използващи големи джипове.

Планът на правителството, превърнат в конкретни мерки, ще трябва да бъде приет от германския парламент. Зелените заплашват да блокират, ако мерките не бъдат затегнати - например чрез премахване на компенсации или увеличаване на цената на сертификатите за емисии.

Окончателната форма на климатичните планове на Германия ще засегне и други европейски държави - особено тези със сходна структура на икономиката и индустрията.

2. Заложено е търговското споразумение с Меркосур

Европейската комисия счита подписването на търговско споразумение с Асоциацията на страните от Латинска Америка (Меркосур) за голям успех. Във време, когато международната търговия е застрашена от нарастващи бариери, либерализацията на търговията между двата основни икономически блока има за цел да стимулира икономическия растеж, създаването на работни места и позицията на ЕС в глобалната икономика.

Ратифицирането му обаче може да бъде трудно. Миналата седмица търговският комитет на австрийския парламент призова правителството да наложи вето върху ратификацията в Съвета на ЕС. Това се дължи на опасенията, че някои латиноамерикански правителства няма да изпълнят ангажиментите си. Гласуването на комисията е обвързващо.

Комитетът може да гласува по въпроса отново и да промени мнението си. След няколко дни ще има парламентарни избори в Австрия и ратифицирането на споразумението се очаква най-рано през втората половина на 2020 г.

Критичните гласове обаче не се ограничават само до Австрия. Търговското споразумение с Меркосур също е критикувано от ирландското правителство, което се опасява, че евтиният внос на селскостопански стоки ще застраши собствените му фермери.

Друга причина е околната среда. През август Франция заплаши с вето, ако Бразилия не спази своите екологични задължения по Парижкото споразумение, като например защитата на горите.

Бъдещият шеф на Комисията фон дер Лайен подкрепя споразумението, но подчерта, че ако страните от Меркосур не изпълнят своите екологични задължения, те са готови да отстъпят.

3. Най-големият грабеж на века

В Бон двама банкери повдигнаха обвинения пред съда в това, което Льо Монд нарече „обир на века“. Между 2006 и 2011 г. група инвестиционни банкери и данъчни адвокати от лондонския Сити Финанс Център събраха хазната на няколко европейски правителства с общо 60 милиарда евро. Германия беше най-засегната.

Ядрото на схемата беше така наречените cum-ex операции. Техните участници взаимстваха акциите на големи компании една от друга по начин, който убеди данъчните власти, че вместо един акционер, няколко.

Банката, която беше използвана за прехвърляне на акции, издаде на инвеститора „потвърждение“ за плащане на данък върху дивидента, въпреки че не е платен. Инвеститорът може да поиска данъчна отстъпка, като по този начин лиши държавната хазна.

Механизмът е известен от 90-те години на миналия век, но данъчното законодателство продължи да го позволява. Обширна измамна схема беше разкрита през 2017 г. от сътрудничеството на разследващи медии.

Текущият процес в Бон е важен по две причини. Публикуваните подробности за измамата, и по-специално нейният мащаб, засилват призивите за по-строго регулиране на финансовия сектор, по-специално така наречените високочестотни транзакции.

Второ, тъй като центърът на схемата се намираше в лондонското Сити, случаят може да засегне преговорите след Brexit за отношенията между Обединеното кралство и ЕС. Той дава боеприпаси на тези, които искат да ограничат достъпа на Лондон до европейските финансови пазари.

Още новини

  • Българският икономист Кристалина Георгиева ще бъде утвърдена днес за изпълнителен директор на Международния валутен фонд. Той ще замени Кристин Лагард, която ще стане президент на Европейската централна банка.
  • Шефът на Volkswagen Хърбърт Дийс и още двама служители на компанията са обвинени в манипулиране на пазарите във връзка със скандала с Dieselgate.
  • Докато много европейски държави вече успяха да преразпределят повечето честоти за изграждането на 5G мрежи, Словакия все още подготвя търг за оператори. Търгът трябва да се проведе до края на годината, мрежите трябва да заработят най-късно до 2025 година.
  • Google спечели важен спор с френския орган за поверителност. Съдът на ЕС постанови, че „правото да бъдеш забравен“ съгласно законодателството GDPR не трябва да се упражнява от Google в световен мащаб. Достатъчно е да се блокира достъпът до потребителите в ЕС.
  • При данъчни спорове Европейската комисия vs. глобални корпорации все още е 1: 1. Съдът на ЕС се произнесе в полза на Брюксел в спор с Фиат и Люксембург (данъчното предимство беше незаконна държавна помощ), но загуби в спор със Starbucks и Холандия. По второто дело съдът установи, че Комисията не е доказала, че холандското данъчно решение от 2008 г. е предоставило икономическо предимство на компанията.
  • Русия официално се присъедини към Парижкото споразумение за климата.
  • Европейските производители на автомобили предупреждават за катастрофалните последици от твърдия Брекзит, 23 автомобилни асоциации казват, че това може да струва милиарди евро. Европейските производители на автомобили произвеждат повече от 19 милиона автомобила всяка година и наемат 13,8 милиона души в Съюза, което е 6,1 процента от работната сила.
  • Русия и Украйна не се договориха за трети път относно условията за транспортиране на руски газ до Европа. Настоящото споразумение изтича на 31 декември. Твърди се, че ЕС не трябва да се притеснява от спиране на газта през зимата - той може да осигури доставки от собствените си и украински резервоари за съхранение.
  • Европейската комисия одобри плановете на Словакия да помага на компании с високо потребление на електроенергия. 120 милиона евро са предвидени за годините 2019 - 2021, от които компаниите могат да получат обезщетение до 85 процента от техния принос за финансиране на подкрепа за възобновяема енергия.

Статистика

Европейската система за търговия с емисии (ETS) скоро може да има проблем със значителен спад в цените на квотите за емисии, предупреждава Carbon Market Watch. Причината е планираното спиране на електроцентралите, работещи с въглища.

По-ниското изгаряне на въглища ще донесе на пазара 2,22 милиарда ненужни квоти до 2030 година. Един тон CO2 в ETS отдавна е в стагнация от 10 евро. След реформите, договорени миналата година, тя се повиши до 26-27 евро на тон. Въпреки това излишните квоти отново ще доведат до неговото намаляване.

Това може да има две сериозни последици. Системата за търговия с емисии е един от ключовите елементи на усилията за декарбонизация на Европа. Пренасочването на инвестиции в чисти технологии обаче е ефективно само на цена от над 30 EUR на тон.

Освен това търговете на квоти за емисии трябва да бъдат важен източник за финансиране на плановете за климата на европейските правителства - включително Словакия. Ниските цени ще означават малко пари за зеления преход.

германските
Източник - Carbonmarketwatch.org