Август 1991. Финалите в Атина на кралската дисциплина плуване - пълзене на стотици мъже. Фаворит беше защитилия се шампион на италианеца Ламберти, но победител на полудъната беше германецът Рудолф. За първи път обаче дъската беше докосната от 19-годишен дебютант от района на Свердловск .
4 януари 2002 г. от 00:00 ч
Август 1991. Финалите в Атина на кралската дисциплина плуване - пълзене на стотици мъже. Фаворит беше защитилия се шампион на италианеца Ламберти, но победител на полудъната беше германецът Рудолф. За първи път обаче дъската беше докоснат от 19-годишния дебютант от Свердловск Александър Попов.
Премиерният руски триумф в историята на тази писта и първата голяма победа на Попов. В този момент никой не можеше да предположи, че ще минат седем години, преди абсолютното господство на Попов да бъде прекъснато. Без три сантиметра, двуметровият плувец (той може да направи 50 метра в басейна без използването на ръцете си за 28 секунди!) Не даде шанс на състезанието през това време. Година по-късно печели злато на 50 и 100 м свободен стил на Олимпийските игри в Барселона, четири години по-късно добавя дубъл в Атланта. Той вече имаше два златни медала от Световното първенство през 1994 г. в Рим, редица европейски титли и фантастичен световен рекорд за сто от срещата в Монте Карло (48,21 секунди), които състезанието напразно атакува в продължение на 6 години.
На крачка от влизането в историята
„Ако спечелите веднъж Олимпийските игри, ставате известни, ако можете да го направите отново, вие сте страхотни и ако можете да го направите три пъти, ще влезете в историята“, обясни кралят на спринта в Лондон преди Олимпийските игри 2000 г. в Сидни. Най-накрая минаха 39 стотни от секундата от завършването на уникално парче в историята на спорта. Саша наистина искаше, но холандецът Питер ван ден Хоогенбанд взриви златото си в решителния момент. Попов настигна втория.
Въпреки това той все още има изписване. Плувецът, който се страхуваше от вода в продължение на осем години и се специализира в емблемата до срещата с треньора Генадий Турция, преживя труден период в междуолимпийския период. След стреса от олимпийските игри в Атлантическия океан той се прибра вкъщи, за да си почине и августовският конфликт на московския пазар с качеството и цената на пъпешите на един от щандовете почти стана фатален за него. В пристъп на ярост продавачът грабна нож и заби Попов в корема. Той нарани стомаха, бъбреците и белия дроб и само незабавното преместване в московска болница и последвалата тричасова операция спасиха живота му.
Въпреки това, подобно на своя сънародник, водния джъмпер Дмитрий Саутин, който беше намушкан през 1992 г., той не се поддаде на съдбата и успя да се върне в басейните (фирма в централна московска болница се управлява от болната му съпруга на руснака Президента Борис Елцин). Не безинтересен остава фактът, че руската полиция все още не е издирена.
След освобождаването на Попов той пътува до Canberry, където решава да се премести след първите големи победи. Той прекара 45 дни в московска клиника и отслабна с 3 килограма. В края на годината обаче той пътува до Париж за наградата на ЮНЕСКО за приноса си в световния спорт. И през февруари 1997 г. той отново беше на стартовите блокове. Няколко месеца по-късно на европейското първенство в Севиля, Испания, той плува, сякаш нищо не се е случило миналата година. Петдесет и сто отново бяха режисирани от него и светът не беше изненадан. Никой не призна, че няма да проследи невероятната си поредица след една година на световното първенство в Пърт. Той все пак спечели сто, но на половината път неочаквано не беше достатъчен за американеца Бил Пилчук. „Неописуем момент, всъщност спечелих два пъти“, призна тогава лъчезарният американец.
През следващите години идват и други загуби, но Попов успява да подобри световния рекорд до 50 м в предходната година. Възхитителни 9 години плувен крал.
Голямо куче и Леден човек
През това време Саша (треньорът Турецки няма да му каже друго) също спечели няколко прякори. Американците го наричаха Голямо куче, защото водачът на кучешкото куче винаги грабва най-голямата плячка, други го увенчаха със заглавието Леден човек. За мира, с който завърши почти всички големи финали на живота. „Не се страхувах от никаква ситуация. Нищо не можеше да ме сломи и аз се възползвах от това. С пълна концентрация нямах противник. Вероятно загубих от Пилчук в Пърт, благодарение на факта, че в този момент мислите ми летяха съвсем различно. Не казвам, че следващите загуби няма да дойдат, но в Австралия можех да имам два златни медала при по-добра концентрация ", призна единственият Попов, който в началото отнесе седемте години на господство с хумор. "Стига злато, започвам да събирам сребро."
Днес той живее със съпругата си Даря Шмелева, бивша плувка, за която се жени през 1997 г. след двегодишно познанство, в модерна жилищна къща в Канбера и заедно се радват на сина си Владимир, който се роди в първия ден на октомври от същата година. Малкият Попов много обича водата и гордият му баща обича да ходи с него на местния басейн. Той има по-малко време за хобитата си: класическа музика, руска литература и бързи коли. Тя обаче може да го грабне малко. Точно както няма да си прости чаша водка и традиционна цигара.