примирите

Опитваме се да възпитаваме децата възможно най-добре. Или получаваме съвет, или следваме собствения си здрав разум. Но нашето собствено детство все още навлиза във всичко това. Как ни влияе в образованието?

Всеки родител, който обича детето си, иска да бъде най-добрият. Естествена част от родителството е да имате хармонични и балансирани отношения с детето си. Изучаваме различни инструкции, четем образователни статии, редовно участваме в игралните зали на Монтесори, посещаваме групи за кърмене или носене, срещаме хора с подобна настройка, отглеждаме деца, близки до нас, или напротив, гордо бойкотираме всички сесии и отглеждаме дете със селянски разум. Без значение как ръководим възпитанието на детето си, ние го правим с убеждението, че правим най-доброто, което можем. За да постигнем обаче, че детето има наистина дълбоки, искрени отношения с нас, премества родителството към следващата цел.

Контактното родителство е свързано с перфектна хармония

Контактното родителство е безкрайно отразено в съвременната литература, въпреки че неговият произход е самото родителство. Това е начин, по който и майка, и баща могат да бъдат свързани със собственото си дете и чувствително да възприемат всички негови сигнали - изражения на лицето, жестове и вокални изрази. Родителите, емоционално свързани с детето и отговарящи на неговите нужди, могат да се свържат с родителството и да водят всички свои други образователни практики естествено в този дух.

Балансиран родител = сигурна връзка

Детето е програмирано биологично да обича родителя си със зависима любов, тъй като не е в състояние да оцелее без него. Родителят му му осигурява храна, топлина, безопасност и грижи. Детето обаче очаква повече от родителя. Той приема, че родителят му го разбира, когато той плаче, крещи, движи се, поглежда встрани. Детето не е в състояние да говори езика, който говорят възрастни, но това не изключва факта, че то е в състояние да го разбере до известна степен. Но това, от което се нуждае на първо място, е родителят да го разбере и да отговори на неговите нужди. Тази способност се корени в нас, но може да бъде потъпкана от външни влияния.

Какъвто и метод на родителство да изберем, той няма да ни направи добри родители, освен ако не решим сами да станем такива. Ако искаме да постигнем, че детето ни ни обича не само защото е така програмирано, но съзнателно винаги ни е избирало, общувало е открито с нас, ценило е нашето мнение повече от мнението на обществото и е било честно с нас, то иска малко от нас повече усилия. Трябва да се съсредоточим върху себепознанието и примирението с нашето минало и собственото ни детство. Не си струва да отричате миналото, да се борите с него или да го оправдавате, важно е да станете честни със себе си. Мирът ще дойде, когато можем да гледаме открито и без разкрасяване какви деца сме били и какви родители сме имали и можем да го приемем.

Трудно е да преживеем потиснатата вина, но ако сме достатъчно силни, за да се справим, наградата ще бъде не само изцелението на нашето Аз, но и способността да установим по-близки отношения със собственото си дете. Самопознанието е малко по-болезнено, ако родителите ни са ни напуснали, били алкохолици, физически са ни малтретирали, психически са ни изнудвали или са ни малтретирали по друг начин. Именно за тази група хора помирението с миналото е още по-важно и е подходящо да се намерят експерти, психотерапевти, психолози или лайф треньори. Предстоящото родителство е огромна мотивация за възстановяване.

Освобождавайки се от собствените си пътеки, ние не само можем да живеем по-щастлив и пълноценен живот, но благодарение на нашето спокойствие децата ни също ще бъдат по-щастливи. Ако досега не сме успели да обработим миналото си, бременността и майчинството могат да бъдат отлична възможност да се придвижим по-високо във вътрешния си живот и мислене. Разбирайки собственото си минало, ще бъдем по-достъпни, внимателни като родители и няма да защитаваме действията си, като твърдим, че когато сме преживели нещо и сме го управлявали, нашите деца също могат да страдат.

Раждането ражда не само дете, но и майка

Да бъдеш родител е най-трудната и най-красивата мисия на човек. Да бъдеш родител, който има дълбоко балансирани отношения с детето си, е още по-трудно, защото изисква огромна доза саморефлексия, неприятно самоизследване и способност да се справят със собственото си детство. Наградата обаче е неописуемата дълбочина на доверие и връзка между родител и дете, което трябва да бъде смисълът на родителството.