Кремъл може да наложи наистина чувствителни санкции само върху себе си.

кремъл

Съобщението на президента Владимир Путин, че САЩ ще могат да задържат максимум 455 служители на своите дипломатически мисии в Русия, е последната стъпка в няколкогодишната история на санкциите, които Москва и Вашингтон постепенно налагат един на друг. Владимир Вотапек обобщава развитието на конфликта между суперсили в коментар.

Първият кръг от санкции стартира през 2012 г., когато американската страна прие т.нар Законът на Магнитски. Кремъл отговори, като забрани приемането на руски сираци в американски семейства. Втората вълна от санкции дойде през 2014 г. Агресията на Русия срещу Украйна тогава накара САЩ, както и ЕС и други страни от западната общност да декларират координирани санкции срещу руската икономика и десетки конкретни лица, близки до президента Владимир Путин. Кремъл отговори, като забрани вноса на западни храни в Русия.

Третият и последен кръг от тези ограничителни мерки беше предизвикан от убеждението на САЩ, че руската страна се е опитала да повлияе на резултата от президентските избори в полза на Доналд Тръмп. Поради това Вашингтон обяви допълнителни санкции през декември 2016 г. и юли/август 2017 г., на които Владимир Путин отговори с гореописаните ограничения за персонала на американските мисии в Русия.

Нека сега разгледаме по-отблизо причините за декларирането на ограниченията и техните последици. Законът на Магнитски е кръстен на руски адвокат, който е бил арестуван и впоследствие измъчван до смърт в руски затвор, просто защото е бил в състояние да опише твърде вярно измамата, при която американският му работодател Бил Браудър е бил ограбен от стотици милиони долари с помощта на руската държава.

Поради това американската страна обяви санкции срещу участниците в това престъпление. Освен всичко друго, законът изисква президентът на Съединените щати да представи на Конгреса списък на лицата, които: „според него са отговорни за лишаването от свобода, изтезанията и смъртта на Сергей Магнитски, или изгода“ или „отговаря за извънсъдебно убийства, изтезания или други нарушения на правата на човека; извършени срещу лица, които се стремят да разгласят незаконни дейности, извършвани от представители на руското правителство ".

Игра за мъртви деца

Кремъл отговори на тези санкции, като прие закон, забраняващ осиновяването на руски деца от граждани на САЩ. В същото време руското ръководство официално се позова на предполагаемото малтретиране на дребни руски граждани в САЩ.

Остава фактът, че през последните двадесет години 19 деца, осиновени от Русия, са умрели от насилствена смърт или в резултат на инцидент. Има 21 смъртни случая при всички осиновявания в чужбина. Това със сигурност е тъжно и може би всеки нормален човек би пожелал нито едно дете да не умре. Фактът, че подобна цел не е лесна за постигане, се доказва, наред с други неща, от 1220 убити деца, осиновени от руски граждани през същия период. Нека добавим, че съотношението на броя на децата, осиновени от чужденци и руски граждани, беше около съотношението 30:70. По този начин е ясно, че осиновяването от руски родители е значително по-рисковано от намирането на нови приемни родители в САЩ.

Говорейки за цифрите, вероятно би било правилно да се припомни, че повечето от 60 000 деца, осиновени от американски родители, са деца с различни грешки, които трудно ще намерят пътя си в руските семейства. Американците, както всички останали чужденци, бяха в тежко неравностойно положение при осиновяването и поради това рядко успяваха да осиновят новородено или здрави и безпроблемни деца.

Самите руснаци страдат от хранителни санкции

Западът взе решение за втория кръг санкции, след като Русия разгърна агресия срещу Украйна в нарушение на международното право и собствените си церемониални ангажименти. Изправен пред циничната заплаха за международния мир, Западът избра много умерен отговор, като въведе на няколко вълни серия от мерки, ограничаващи икономическото сътрудничество, както и санкции срещу конкретни лица, отговорни за руската агресия.

В отговор Кремъл наложи собствени санкции срещу редица личности, като сенатора Джон Маккейн или лидера на либералите в Европейския парламент Гай Верхофщад. Няколко чешки политици също бяха включени в списъка, като Карел Шварценберг. След това през август 2014 г. Владимир Путин подписа указ за забрана на вноса на хранителни продукти от страни, които са наложили санкции срещу Русия. Въпреки че забраната е оказала известно негативно влияние върху селскостопанския сектор в много страни, основните жертви са руските граждани, които от няколко години не могат да купуват по-добри и често по-евтини вносни храни.

Засега последният кръг от санкции се оправдава с убеждението на американската страна, че Кремъл е извършил различни дейности, насочени към въздействие върху резултата от президентските избори в САЩ. Затова през декември 2016 г. президентът Обама изгони 35 руски дипломати от САЩ и забрани използването на два имота, собственост на руската страна, в американската провинция.

Сега президентът Тръмп подписа закон, който допълнително задълбочава антируските санкции, особено в икономическата област. Отговорът на Кремъл е указ, който ограничава достъпа на американски дипломати до две сгради в Москва и разпорежда общият брой на американските дипломатически мисии в Русия да не надвишава 455. Като се има предвид, че САЩ имат около 300 дипломати в Русия, указът на Путин означава преди всичко, че той ще трябва да се прости с работата си около 750 т.нар. местни сили, тоест руски служители, работещи за американците.

Изглежда, че можем да видим някои интересни модели във въртележката на ограниченията. Вероятно малцина ще бъдат изненадани да установят, че независимо колко добре или лошо са обосновани причините за налагане на санкции, Кремъл не ги признава по същество. В същото време той смята за необходимо да отговори по някакъв начин на тях. Той избира времето за своя отговор според нуждите си, но рано или късно иска да покаже на собствените си граждани, преди всичко, че налагането на санкции срещу Русия и нейните субекти няма да остане ненаказано.

Кремъл се наказва и това е добре

Проблемът с Кремъл обаче е фактът, че той има много малко възможности за значително засягане на интересите на развитите страни. Като оставим настрана спирането на износа на енергийни суровини (което би навредило на европейската икономика, но със сигурност би довело до срив на руската икономика), по принцип, подобно на Европа или САЩ, тя не трябва да се намесва.

Русия не притежава модерни технологии, които биха могли да забранят износа на Запад. Русия дори не е доминиращият производител на каквото и да било, което основно би липсвало в западната икономика. Със сигурност, например, тя може да откаже достъп на определени личности до своята територия. Идеята обаче, че някой ще пострада особено, защото не може да посети руското Черноморие, е малко абсурдна.

Следователно е очевидно, че Кремъл може да наложи наистина чувствителни санкции само върху себе си. Независимо дали става въпрос за руски граждани, които печелят от мисии в САЩ, деца с увреждания, които са загубили шанса за по-добро здравеопазване и по-висок стандарт на живот в САЩ, или потребители, които имат по-труден достъп до западна храна.

Така народът на Русия се превърна в заложник на владетелите в Кремъл. Въпреки това не мисля, че е подходящо да се отменят санкциите. Поне не, докато руските граждани не разберат сами кой им създава проблемите и не окажат натиск върху режима на Путин да промени поведението си на международната сцена.