Ришко е копнеено дете, родено бързо. От рутинен преглед, където ми казаха, че потоците ми са почти затворени и бебето ми беше много зле, ме изпратиха в залата и се роди в рамките на един час. Вместо на 6 юни, той е роден на 23 март 2007 г., през 29-та седмица от бременността. Той беше 1200g и 38cm. Разбира се, той все още беше беден и тежеше малко над килограм. Въпреки че той се разплака веднага след секцията, въпреки липсата на лекарства за отлежаване на белите му дробове, които те вече не успяха да му дадат, той беше реанимиран и реанимиран, след като беше транспортиран в отделението. Той беше толкова малък, че едва го виждах в дланите на лекаря. На следващия ден отидох да го видя. Той беше малък, крехък и невероятно красив.
Продължавах да му пея и да галя малкото му тяло. На третия ден той получи инфекция с неизвестна причина в краката си. Започна да ги набира, беше напрегнат като струна и знаех, че няма да е съвсем добре. Важното обаче беше, че той оцеля. Тогава не се занимавах с други. Лекарят ми каза, че най-важното за него е моето мляко, което вероятно няма да е лесно за пускане, тъй като родих в секцията и през 29-та седмица. Затова си купих електрическа смукателна помпа и според режима на други бебета, които бяха в стаята с майките ми, сучех на всеки 2-3 часа. Млякото се оказа. Първо коластра, около 5 капки, след това деца, две ... Винаги, когато ми казваха, че татко повече и това не е достатъчно, аз съкращавах интервала и удължавах времето за засмукване. В крайна сметка имах толкова много мляко, че "кърмих" половината отдел на високорисковите деца:-). Ришко е роден без смучещ рефлекс и по-късно е много слаб за кърмене, така че не може да се храни сам. Но моята мисия, моята решимост беше да му дам това, на което имаше право, с което да му помогна. Два месеца беше в болницата - ходих при него по два пъти на ден и през последните две седмици можех да стоя с него през цялото време, дори през нощта. Когато се прибрахме вкъщи, плакахме като деца.
Имаше въртележка от прегледи, рехабилитации и интервенции у дома. Ришко имаше силно изкълчена тазобедрена става. Изкривен таз и сковани мускули. На петгодишна възраст завършва 4-седмично затворено сцепление на тазобедрените стави в ортопедична болница, но без успех. Затова ни чакаше сложна операция през 8-ия месец. Пълна реконструкция на бедрото и 8 седмици мазилка на двата крака. За година и половина той претърпя операция, при която от първата операция бяха отстранени винтове. В рамките на три години той претърпя още няколко процедури. Адуктори, тестиси, корекция на Ахил, пластична хирургия на стъпалото. Той беше обезболен заедно около шест пъти. Въртележка за рехабилитация, упражнения, плуване, наблюдение във високорисковите, неврологични, ортопедични, хирургични, педиатрични и урологични отделения.
Физическото развитие на Ришек беше забавено и забавено от всичко това. Но психически той беше добре, дори напред. Много скоро той започна да говори, имаше много доброта, памет, лексика, пееше, градеше зарове и беше много чувствително спокойно и усмихнато момче. Той завърши всички интервенции с мир и много героично. Започва да ходи сам на тригодишна възраст, когато се ражда сестра му. Елизабет се роди здрава, навреме и без усложнения. Ришко стана голям брат. Той я научи на всичко, насочи я и й помогна. Сега той е голям 7-годишен ученик в началното училище за деца с физически увреждания и с гордост носи ученическа чанта. Продължаваме да се възстановяваме, левият крак е с около 3 см по-къс, тазът е наклонен и мускулите са сковани. Тя носи памперси през нощта. Миналата година се научи да кара, това лято се качи на първото си дърво и със сигурност не му липсва енергия за движение:-).
Умее да пее красиво, има ритъм, усещане за мелодия, има удивителна памет и фантазия. Отива в музикална и танцова група. Той участва във всички групи във всички училищни представления. Пеене, танци и театър. Той е страхотен говорител и актьор. Той е много чувствителен. Неговият еквалайзер е над средния. Той е много популярен в групата, той също е толкова незабележим, лесен за запомняне и хубаво момче:-). Интересува се от космоса, планетите, вулканите, историята, електрониката и момичетата:-). Радвам се, че ми беше дадена възможността да бъда майка на това прекрасно създание, да го виждам вече толкова малко и да го придружавам през целия му живот.
Кристина Сабова - майка на малкия/голям юнак Ришка и принцеса Алжбетка