Последна промяна: 18.02.2021 02:46

автобиографични елементи

Съдържание на книгата: Сбогом на оръжията

Историята на „Сбогом оръжия“ (1929), първият от бестселърите на Хемингуей, се развива на италианския фронт по време на Първата световна война. Той разказва любовната история на американски лейтенант, шофьор на линейка на Червения кръст Фредерик Хенри и италианска медицинска сестра Катрин Баркли, на фона на кървави битки. Катрин се грижи за ранения Хенри и любовта им е изпълнена, Катрин очаква бебе. Хенри се завръща на фронта, но все по-убеден в безполезността на войната, той решава да избяга с любовта си. Историята с очевидни автобиографични елементи завършва трагично, Катрин и детето умират.

От английския оригинал A Farewell to Arms (Hemingway Foreign
Trust Rights) в превод на Владислав Галис.

Налични версии на заглавието

Подробности за книгата

Заглавие: Сбогом на оръжията

Оригинално име: Сбогом на оръжието

Код за поръчка -

Продуктът е включен в жанровете:

ISBN: 978-80-551-4766-6

EAN: 9788055147666

Година и месец на издаване: 2016/06

Брой страници: 384

Обвързване: Книги с твърди корици

Формат, тегло: 134 × 206 mm, 532 g

Читателски рецензии

Сбогом на оръжията

Историята на „Сбогом оръжия“ (1929), първият от бестселърите на Хемингуей, се развива на италианския фронт по време на Първата световна война. Той разказва любовната история на американски лейтенант, шофьор на линейката на Червения кръст Фредерик Хенри и италианска медицинска сестра Катрин Баркли, на фона на кървави битки. Катрин се грижи за ранения Хенри и любовта им е изпълнена, Катрин очаква бебе. Хенри се завръща на фронта, но все по-убеден в безполезността на войната, той решава да избяга с любовта си. Историята с очевидни автобиографични елементи завършва трагично, Катрин и детето умират.

Работата на Ърнест Хемингуей не ми е напълно чужда, защото вече имах честта да се запозная с неговата работа. Първата ми книга от този необикновен автор беше „Старецът и морето“. „Старецът и морето“ според мен е книга, която почти всеки знае. Не е задължително човек да бъде опитен читател и всъщност изобщо не трябва да бъде читател, за да може поне името й да му каже нещо. Плюс това не е толкова отдавна, откакто го прочетох. Това е книга за един седнал, която е скрита в плетеница от метафори, в която е скрито велико послание. Има много какво да се мисли. Не можах да изразя чувствата си и затова в блога няма рецензия за нея. Така поне накратко знаете как грубо ми хареса:). Но тъй като пиша рецензия за съвсем различна творба, нека продължим нататък.

„Войната не се печели с победа“.

Когато разбрах, че Икар издава друга книга на Хемингуей и освен това в толкова красиво издание, бях много щастлив. Не се замислих много и веднага избрах книгата. Какво чаках? Наистина нямам идея. Прочетох анотацията и всичко е горе-долу ясно от нея, но знаех, че ще има много повече. Тази книга определено е класика със сърце и душа. Вижда се, че историята е от време, което отдавна е отминало. Различията във времето, независимо дали в поведението или навиците, викат директно от сайта.

С тази книга беше като времето. Понякога беше страхотно, понякога отлично, понякога добро, но имаше и моменти, когато щях да съкратя някои пасажи. Осъзнавам обаче, че тази работа е изключителна и уникална благодарение на стила на Хемингуей. Хемингуей има наистина необичаен и много странен стил на писане, който наистина е трудно да се опише. Това е по-скоро в детайлите, но в същото време се усеща от началото до края. Това е видът стил, който бихте познали със завързани очи, защото го има само един човек в света. Много ми харесва фактът, че накрая има Дослов, където основно е описано по скорост, но в същото време по-задълбочено, дали животът на Хемингуей, но и неговият специфичен стил, и това е магията на неговия талант на разказване. Твърди се, че творбата „Сбогом на оръжията“ има автобиографични елементи, което ме радва от гледна точка на читателя, но след човешката, съжалявам за онова, което е трябвало да преживее авторът. Книгата е много достоверна и достоверно изобразена ужасите на войната, която ще засегне много читатели.

Главните герои на книгата - Катрин и Хенри имат много специални отношения. От самото начало имах проблеми да се идентифицирам с него. Не можаха да ми влязат под кожата, затова погледнах на процеса сякаш отдалеч. С течение на времето обаче се подобри и по някакъв начин ги харесах. За мен обаче това не е класическа двойка, която бих могъл да сравня с нещо. И точно това е разликата между това време и нашето. По-конкретно, това е поведението на Катрин. Въпроси като "Добре ли съм? Послушен ли съм?" и подобни, те очевидно бяха общи за цялото. Понякога сякаш нямаше собствено мнение и във всичко, наистина във всичко, на което се подчиняваше. Не съм изключително феминистка, но все още не признавам абсолютната подчиненост и наивност на жената. Не мога да го опиша добре, но ми се стори пресилено. То се споменава в Verbatim, тъй като повече жени са имали проблем с него, но по това време се е казвало, че това е доста често и такова поведение се изисква от жена.

В крайна сметка бях готов и трябва да призная, че изненадващо не ме удари толкова. Разбира се, съжалявах, но не плаках с очи или нещо друго. Не мога да не мисля, че въпреки че тази книга трябва да изразява по-личната страна от живота на автора, понякога ми се струваше много безлична. Когато обаче се замисля, проблемът вероятно ще е повече в мен. Кой знае. Като цяло обаче много ми хареса книгата. Това не е проста история, върху която не е нужно да мислите. Но това е приятно и увлекателно четиво, което е перфектно, независимо дали през топлите летни дни, дъждовните следобеди или дългите зимни вечери. Понякога непременно ще го прочета отново, защото чувствам, че в този случай едно четене не е достатъчно. Много подробности ще ми бъдат разкрити само след време и с удоволствие ще изчакам. Ако харесвате класика или вече сте чели други книги на Хемингуей, препоръчвам тази работа:)!