Познаването на точките на натиск върху краката се основава на хилядолетен опит от Китай, Индия и Египет. Този метод се усвоява и от индианци от Централна и Северна Америка.
Именно техният опит е събран и систематизиран от американския лекар Уилям Фицджералд (1872 - 1942). За да докаже терапевтичните връзки между тялото и краката, той раздели тялото на десет телесни зони, които поставят човек в еднообразно растерно изображение.
Въз основа на многогодишни наблюдения той успя да докаже емпирично, че органи, тъкани и системи, разположени в съответната надлъжна зона, могат да бъдат намерени в същата зона на стъпалото, в някаква микросистема и могат да бъдат лекувани терапевтично. Въз основа на тези и други открития, Hanne Marquardt разработва метод за рефлекторна зонова терапия на стъпалото през 1958 г.
Тази терапия засяга целия човек на всички нива. Следователно може да повлияе на състоянието на опорно-двигателния апарат, правилното функциониране на вътрешните органи, както и психическото настроение на пациента.
Как работи?
Рефлекторната зонова терапия на стъпалото принадлежи към групата на мануалните терапевтични форми. Ние разбираме краката като „микросистема“, в която е огледален целият човек („Hominis imago in pedibus“), така че може да се третира индивидуално. Лечението включва не само симптома, но и фона на заболяването и подпомага регулаторните сили на организма. Така че с тази терапия не се борим срещу болестта, но се опитваме да събудим организма да функционира правилно.
Първоначалната реакция на първите няколко лечения може също да бъде обостряне на проблема на пациента или дори възникване на други трудности, които досега са били скрити. Обаче тези, които имат опит с, например, акупунктура или хомеопатия, могат да потвърдят, че често се появява отрицателна първоначална реакция. Тялото първо разкрива къде има проблем навсякъде и едва след това започва да го решава с помощта на терапия.
Този метод може успешно да се използва, например, при остри мускулно-скелетни проблеми, които поради силна болка не позволяват класическа мануална терапия (лумбаго, ишиас, остър шиен прешлен).
Отчитат се добри резултати при функционални нарушения на храносмилателния тракт (инфлация, запек, диария, гадене и др.), Отделителната система (бъбреци, пикочен мехур), хормоналната система (менструални нарушения) и лимфната система (имунни нарушения, подуване).
Прочетете също:
Тази техника е полезна навсякъде, където няма възможност да се удря директно по тялото. С негова помощ можем да лекуваме и стари белези. Този метод може да се използва успешно и при деца.
Много пациенти изпитват силна емоционална реакция по време или след лечението, което може да не е приятно, но определено е прочистващо.
Аналгетиците, алкохолът, наркотиците, тютюнопушенето могат да бъдат бариера за лечението.
Този метод може да се прилага само от обучен терапевт.
Кога и как да започнете?
Първоначално е препоръчително да идвате на терапия до 3 пъти седмично, но поне веднъж седмично и да се подлагате на поредица от 6 - 12 лечения. Продължителността на лечението е между 30 и 45 минути, след лечението пациентът трябва да почива около 20 минути.
Разбира се, често е по-лесно да „погълнете хапче“ и да получите незабавно облекчение от болката или изчезването на симптомите на заболяването. Причината и функционалната тежест обаче остават и е само въпрос на време проблемите да се появят отново, обикновено под формата на увреждане на част от тялото или органа.
Нека имаме търпение към себе си и се опитаме да дадем на тялото и ума си време да се възстановят със собствените си скрити сили.